СЕРГЕЙ ГРИЗУНОВ, професор : Основната битка в Украйна е за бъдещето на Русия | | 09.03.2014 00:01 | Труд | стр. 6; 7 |
Роден е през 1949 г. в Куйбишев. Доктор на историческите науки, боди курс за магистри 6 журналистическия факултет на Московския държавен университет по международни отношения. Има огромен опит като журналист в горещи точки на света, включително на Балканите.
Бил е главен редактор на „Московски но-вости“, „Ново руско слово“, министър на информацията в правителство на Борис Елцин.
От 1998 г. е вицепрезидент на US корпорацията ICN Pharmaceuticals.
– Какъв според вас е конфликтът в Украйна – вътрешнополитически или гео-политически, кой за какво се бори в него?
– Ставащото сега в Украйна и около нея е резултат от разпадането на СССР в началото на 90-те години на XX век. И преди съм казвал, че първо – тези последствия бяха хиляди пъти по-безкръвни (по броя на жертвите), отколкото 8 Югославия, която се разпадна едновременно с родината ми -СССР. И второ, че при негативно стечение на обстоятелствата може да се очакват нови трагедии. Което стана и в Украйна.
Дългогодишният ми опит като журналист на Балканите ме кара да сравня Украйна с Босна. Не случайно корупционни-ят крах на босненската държавност се развива на фона на политическите промени в Украйна. Но признавам, че събитията в Босна и Херцеговина (БиХ) ни вълнуват много по-малко от украинските, защото такава държава БиХ просто няма. Кризата в Босна – политическа, икономическа и социална, изглежда толкова тривиална, че за да си спомним тази страна, бяха необходими масови протести и арест на президент.
Но трябва да се замислим как съседните Словения и Хърватия вече са в ЕС, как дори Сърбия, която до неотдавна не знаеше как да се спаси от авторитаризма на Милошевич, започва преговори за евроинтеграция, а Босна остава в някакво угнетяващо пст югославско състояние.
– Може ли Украйна да последва съдбата на Босна?
– Отговорът, уби, изглежда очевиден. В случая с Босна Западът, от една страна, не можеше да се съгласи с етническото прочистване, а от друга – да осигури връщане на
бежанците по родните им места. Но в Украйна е още по-сложно и объркано заради географските размери на съседката ни. Затова, завършвайки отговора на въпроса, ще кажа, че конфликтът в Украйна от вътрешнополитически се превърна в геополитически. И може да ви изглежда странно, но за мен основната битка не е за бъдещето на Украйна, а за бъдещето на Русия. – Президентът на САЩ Барак Обама каза, че Русия е от грешната страна на историята. Така ли е? Всъщност какво се стреми да постигне Москва, нима смята за възможно да върне времето назад, за да се спази споразумението на Януко-вич с опозицията от 21 февруари?
– Вероятно Обама има предвид съществуването на два различни свята. Един, в който властта се смята за наемен мениджър, и друг, където тя изглежда сакрален господар. Този втори свят е многообразен. В него е отдавна капиталистическият, „червен“ континентален Китай, макар и останал тоталитарен, полуфеодалните арабски монархии и други екзотични режими. Те имат различни идеологии и инструменти, но ги обединява едно – управляващите им елити не желаят да бъдат контролирани от обществото и принципно са несменяеми. Поне отдолу. По това се отличават от управляващите елити’на първия свят, които след дълго съпротивление се смириха с отчетност пред обществото. Тези два свята са глобално противопоставени един на друг, тъй като самото
съществуване на първия е потенциална заплаха за втория. Сега Украйна стана арена на битката между тези две световни тенденции.
Що се касае за договорката на Янукович с опозицията от 21 февруари, събитията така бързо се развиват, че за нея може да забравим, както и за Янукович, който я подписа.
– Путин не призна разполагане на руски войски в Крим, но предупреди, че е възможно да ги прати в Украйна. Какво според вас трябва да стане, за да се случи това?
– Първата жертва на всеки конфликт е истината. Ние не знаем цялата истина за наличието на руски войски в Крим. За мен главното е, че отказвайки се от война, руският президент показа, че не е просто тактик, а държавник.
Заплашващата да се превърне във военен конфликт криза със съседна страна или група страни е изпит за зрялост на лидера на държава и политическата й класа. Готовността (или неумението) на първите държавни мъже да прекратят конфронтацията, способността да се излезе от спиралата на заплахите, като се запази имиджът и достойнството на страната, показва нивото на политически умения и възможността да надделеят над ястребите в обкръжението им. За да не допуснат плъзгане към война, им се налага да правят нестандартни компромиси, да правят отстъпки на лидери и държави, които смятат за враждебни. Най-яркият пример за такъв изход от дипломатическа задънена улица и разрешението на Карибската криза през 1962 г., когато противостоянието между САЩ и СССР едва не доведе до ядрена война. Тогава Вашингтон реагира остро на разполагането на съветски ядрени ракети и самолети в Куба и обяви морска блокада на острова. В критичния момент Никита Хрушчов и Джон Кенеди проявиха сдържаност и започнаха да търсят компромис.
– Как руските медии отразяват събитията в Украйна?
– На мен ми изглежда, че за разлика от руския президент, който се отказа от конвенционална война, руски медии водят информационна война срещу Украйна. Тя идва от нежеланието на руския елит да признае правото на украинците на самоопределение и независимост. Няма да говоря подробно за потоците от лъжи, които текат основно през държавните тв канали. Тези са опасни за света, но най-вече за Русия, тъй като разделят Русия от останалия свят.
Няма как да не си спомня есето на Александър Солженицин „Да не се живее в лъжа“. Лауреатът на Нобелова награда за мир казваше, че „насилието не може да се прикрие с друго, освен с лъжа, а лъжата може да се крепи единствено с насилие…“.
Резултатите от руската информационна война срещу Украйна не биха били толкова плачевни, ако не бяха действията на олигархично-полицейско-бандитската власт на Янукович. В резултат от политиката на тази власт Западът и Изтокът в Украйна, плюс Крим се оказаха идентификационно разделени, тъй като украинската телевизия присъстваше ограничено в Изтока и на Крим, а руската украинофобска телевизия там бе прекалено застъпена.
Представителите на спецчастта на украинската милиция „Беркут“, пратени в Киев именно от Източна Украйна и Крим, стреляха по хората на улиците, защото смятат патриотичните майдановци за бандеровци и фашисти. Представителите на силовите структури говореха с думите на руската пропаганда. Транслираха ненавист срещу украинците, черпена от руските тв канали.
Мисля, че за кръвта на хората в Украйна ще отговарят не само Янукович и неговите поддръжници, а и някои мои колеги.
– Как оценявате позицията на ЕС към ставащото в Украйна?
– Създава се впечатлението, че Западът не вярва на обясненията на руското ръководство за Украйна, а украинското ръководство получава все по-голямо доверие от Европа. Еврокомисията съгласува пакет от помощи за 11,175 млрд. евро. Основното условие е сделка с МВф. Украинският премиер обеща, че новото правителство ще изпълни всички условия. Но по простата причина, че няма друг избор. Европа няма да се ограничи с предоставянето на финансова помощ. Еврокомисията обещава да помогне на Украйна да диверсифицира доставките си на газ чрез реверс
6 подаването му. Освен това Украйна и Словакия се готвят да построят допълнителни реверсни тръбопроводи. Разглежда се и такава възможност през България, Румъния, Хърватия, Унгария и Полша.
Освен това даже преди сключването на споразумение за асоциация, ЕК е готова да прилага част от условията в него за намаляване на митническите тарифи едностранно, като ги намали и освободи квоти за украинска продукция. А за възможното членство на Украйна 6 НАТО, читателите на „Труд“ вече знаят.
– Защо точно сега избухна конфликтът за Украйна, след като по други горещи точки като Сирия и Иран имаше сравнително добро взаимодействие между Русия и Запада?
– В московския Кремъл има няколко кули. И имам усещането, че не всички от тях мислят еднакво. В едната има гълъби, другата се обитава от войнствени ястреби, които още не са се примирили със смъртта на империята. Именно тези имперски спомени и навици станаха причина за конфликта в Украйна.
Правата на руснаците, ама наистина, а не както в Украйна, се нарушаваха на цялото постсъветско пространство. Но никой не мислеше да вкарва войски, да речем, в Туркменистан. Напрежението в постсъветското пространство още съществува. Също както на Балканите. Че нали СССР и
СфРЮ бяха единствените в Европа многонационални и многоконфенционални изкуствено създадени федерации. Чехословакия не я броим. Когато през 1968 г. вкарваха танковете в Чехословакия, казваха, че е заради чистотата на марксисткото учение, а на практика целта бе единството на империята. Затова логиката на Брежневото Политбюро прилича на логиката на сегашното.
Сирия и Иран са някъде далеч от Москва, а Киев – съвсем близо. Затова започваш да си мислиш – защо в Русия на официално ме-дийно ниво, че и на политическо, властва грубо и пренебрежително отношение към Украйна, украинския народ, култура и история. Сигурен съм, че в украинския синдром се показват всички несъвършенства на националната политика на по-стсъветска Русия и основната й тайна -нейната болезненост и несъстоятелност.
Украинците са най-близкият народ на света до руснаците по дух, култура, език и манталитет. В Русия живеят десетки милиони граждани с украински фамилии, пазещи спомена за украинския произход на своите прабаби и прадядовци. Баща ми е роден в Украйна
Но още веднъж за Крим. Никита Хрушчов смени през 1954 г. административната принадлежност на полуострова. Той можеше и Харков да даде на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСфСР), и Киев нямаше да се противи. Хората живееха в една страна и смяната на табелката не водеше нито към гибел, нито към нова валута или граници. Хрушчов не даде Крим на друга държава, а го завеща, дари на другар по Политбюро. Така царят, бидейки 6 добро настроение, може да дари на боляря градче с дръвчета и хорица. Цар, генсек, президент – общото у тях е едно: никой не пита хорицата.
– Възможна ли е нова студена война с оглед на санкциите, които готвят САЩ и ЕС, и ответните контрамерки на Русия? Кой ще загуби повече от такива санкции?
– Практически такава студена или ако искате „прохладна“ война вече се води. Русия отдавна е разцепена на привърженици на „богоизбрания“ път на развитие и граждани, които свързват бъдещето на страната с интеграцията в Европа. Прилича на Украйна, нали? В Москва изглежда осъзнаха, че може да се очаква много по-активна и твърда реакция от САЩ и Запада. Варак Обама изглежда разбира, че украинската криза е най-голямото му външнополитическо предизвикателство. И ако бъдат допуснати сериозни грешки, загубите ще бъдат и за двете страни – Русия и Запада. Въпросът е за кого ще са повече, а за кого по-малко осезаеми.
Можете да ме смятате за непоправим оптимист, но не изключвам вариант, когато в определен бъдещ момент Киев може да стане столица не само на украинския, но и на руския свят, както бе през Средновековието – „бащата на руските градове“. Не на сегашния свят – свят на война, презрение към ближния, корупция, цинизъм, горделивост и себелюбие, а свят на честни, трудолюбиви, уважаващи закона щастливи хора. Как това ще стане – чрез конфликт, Майдан, или по цивилизован начин -не знам. Но моите студенти във факултета по международна журналистика, правейки си домашната работа, ми написаха, без изключение, че сега Майдан на Червения площад е невъзможен.
Като журналист или политик съм наблюдавал военни конфликти в Афганистан, на Балканите, в Чечня. Всички те завършиха лошо или тлеят. Просто трябва да се помнят законите на историята, които ни учат, че след 1914 г. идва 1917-а, а след 1968-а- 1985-а
