Гeна Трайкова е Родена е в София.
Завършила е факултета по журналистика на СУ „СВ. Кл. Охридски“.
Работи като репортер и водещ в Би Ти Ви от създаването й. През годините е била продуцент на централните новинарски емисии и на „Би Ти Ви репортерите“, а от този сезон е продуцент на „Би Ти Ви документите“. Специализирала е В CNN International и в.
BBC-Birmingham.
Гена, от 1 февруари започна новата поредица „Би Ти Ви документите“, на която сте продуцент заедно с Венелин Петков. Кой стол ви е по-удобен – този на водеща на новините или на продуцент?
На двете места естеството на работата е различна. Аз обаче най-много обичам да съм на терен и да снимам истории.
Заради „Би Ти Ви документите“ ходихте в НАСА. Трудно ли беше да влезете там?
Преговорите за създаването на филма за Валя Балканска продължиха месеци преди да заминем за НАСА. Малко преди да тръгнем, стана кризата с американското правителство, при която институциите в САЩ спряха работа. И понеже НАСА беше засегната от тази криза, хората от агенцията престанаха да отговарят на нашите имейли за период от около 3 седмици. Така както имахме твърди уговорки за интервюта там, изведнъж се оказа, че нищо не е ясно. Но в крайна сметка, когато агенцията възобнови дейността си, отговориха веднага.
Иначе наистина имаше строг пропускателен режим, с нас непрекъснато беше един от пиарите на НАСА. Но те са свикнали на медийно внимание. В седмицата, в която ние бяхме там, имаше и още два тв екипа – на „Нешънъл Джиографик“ и на ,Дискавъри“.
Любопитното беше, че в лабораторията, където се тестват всички двигатели на корабите, които се пращат в Космоса, и която е огромна, се придвижвахме с голф количка.
След като огледахте НАСА отблизо, не ви ли хрумна да си купите билет за Марс, например?
(Усмихва се.) Аз съм от това поколение, в което всички момчета мечтаеха да станат космонавти. Истината е, че работата там изглежда доста интересна. Но като човек, който воюва повече на хуманитарния фронт, отколкото на полето на точните науки, нямам и минимална идея какви усилия са необходими, за да се направят всичките изчисления, за да се пусне дадена совалка.
Ето за „Вояджър“ – кораба, на борда на който лети песента на Валя Балканска „Излел е Делю хайдутин“, за да постигнат желаната траектория на движение, инженерите са използвали начина, по който се подреждат планетите веднъж на 175 г.
С какво още ще изненадате зрителите на „Би Ти Ви документите“?
С теми, които са интересни за различните поколения. Става дума за онези истории, които ни показват кои сме. Ето, Канна Рачева тръгва по следите на парите, а работейки по темата за фалита на няколко български банки, се оказа, че от това са засегнати няколко поколения наши сънародници. За първи път ще покажем и чужди документални филми – като „Вътрешна афера“, който спечели „Оскар“ за документалистика, както и „Храна ООД“, който има номинация.
Вие сте част от екипа на новините на Би Ти Ви от години. Как преглъщате сълзите си, когато съобщавате нещо трагично?
Трудно. Един от най-ярките ми спомени е репортаж от делото на нашите медици в Либия преди време. Имаше кадри, в които те бяха снимани през решетките, докосвания, прошепнати думи „Обичам те“… Не ми беше лесно да продължа след този репортаж. А и не смятам, че ако зрителят забележи проява на някаква чоВеишна от водещите, е нещо лошо.
Ние не сме хора без чувства, не сме роботи. Особено когато става дума за истории, които обръщат човешкия живот. Много ми е болно, когато съобщаваме за деца, чиито родители не могат да ги лекуват, защото нямат пари.
През последните месеци много ваши колеги от Би Ти Ви отидоха в Нова тв. Вие получихте ли подобна оферта?
Пазарът е отворен и всеки има право да избира как да продължи своя творчески път. Това е хубаво, защото ни задължава да правим по-стойностна продукция. За 13 години в Би Ти Ви аз съм получавала всичките шансове за това, което съм искала да правя в рамките на тази телевизия. И продължавам да ги получавам.
Когато Би Ти Ви тръгна, ние бяхме на 23-24 г. И голяма част от живота на екипа на телевизията е минала именно тук. За някои от нас Би Ти Ви все още продължава да бъде кауза. И докато това е така, ще бъдем стимулирани да постигаме добри резултати в тази медия.
Но все пак, нямате ли амбиция за собствено предаване? Антон Хекимян и Светослав Иванов вече имат свои рубрики.
Не се виждам в такава роля. Както вече казах – истинското удоволствие от това, което върша, е работата на терен. Признакът доколко си успял и колко си добър, се определя от това колко добра е последната история, която си разказал. Доставя ми удоволствие да срещам хора, защото това ме обогатява. А след срещите е прекрасно да седнеш и да наредиш кадрите в един филм. За мен това е живата журналистика. Не казвам нищо лошо за другите колеги -водещи на различни предавания, които също разказват истории с други изразни средства.
Завършили сте Италианския лицей в Горна баня в София, имате и специализация в Италия. Кога за последно бяхте там?
О, много отдавна – вероятно поне преди 7-8 години. За първи път отидох, когато още учех в лицея. Изкарах почти два месеца в Перуджа, на специализация в Университета за чужденци. Странното беше, че най-добрият преподавател по италиански език там беше българин. Много романтично, старинно място.
Помните ли какво преведохте за последно от езика на фелини?
Когато колега донесе интервю в телевизията, а преводачът само е маркирал въпросите, аз помагам с превода. Иначе поддържам италианския си език жив благодарение на книгите. И приятелите ми, които пътуват по какъвто и да е повод в Италия, знаят, че имат такъв ангажимент към мен – да ми донесат нещо за четене.
Приготвяте ли паста или предпочитате родната кухня?
Като се замисля, май това е нещото, което готвя най-добре. Спагетите стават най-лесно и бързо, има хиляди варианти, а в същото време изглежда суфистицирано. Знаете нашия график – приключваме късната емисия към 22,30 ч. Любимото ми ястие е спагети с доматен сос. Леко и вкусно, точно като за късно вечерта. (Усмихва се.)
Как поддържате фигурата си – със спорт или диета?
Честно ли? Нищо такова.
И всичко е въпрос на гени?
Да. Иначе – основното ми правило е да се придвижвам пеша. Няколко пъти съм се захващала със спорт, но заради графика ми не мога да бъда на точно определено място в точно определен час. Въпреки че осъзнавам, че това звучи е no-скоро като оправдание.
Имали ли сте период, в който не сте били руса? Ще ви отива ли друг цвят на косата?
Била съм руса в различни нюанси, но не съм много склонна да експериментирам с визията си. В този аспект съм консервативна.
Още ли мислите, че ако не бяхте журналист, можеше да сте страхотен автор на детски книжки?
(Усмихва се.) Историята за това тръгна от моята малка племенница – Мариника, която е на 7 г. През годините й разказвах различни приказки за лека нощ, които измислям сама. Надявам се, че когато стане на 16 г., ще мога да ги обединя в книжка – текст, картинки, всичко. Тя обаче ще бъде единствено за нея. В моето семейство имаме такава традиция – за личните празници да си подаряваме строго лични, уникални неща. които наистина да са за конкретния човек. А ако са направени ръчно – още по-добре.
И каква ще бъде историята в тази детска книжка в един екземпляр?
За Гаражното чудовище. То обаче не е лошо, а много симпатично, фантазията тръгна от детската площадка пред блока, а чудовището живее в отсрещния гараж.
Имате сестра. Двете близки ли сте с нея?
Много. Тя е с 4 години по-малка от мен, но е човек, на когото винаги разчитам. Изобщо – нашето семейство е доста задружно и когато някой преминава през каквото и да е изпитание, всички останали го подкрепят и са зад него.
Колегите ви са единодушни, че четете много. Какъв е рекордът ви за прочетени книги за седмица?
В момента чета няколко – „физика на тъгата“ на Георги Господинов, мемоарите на Салман Рушди, които са озаглавени с неговия псевдоним Джоузеф Антон. Винаги имам наблизо и стихове на Константин Павлов. В момента е много трудно да чета много, толкова, колкото обичам, защото имаме доста работа около „Би Ти Ви документите“. Преди време наистина си имах „норматив“ -2 книги за седмица.
Като дете една от любимите ви книги е била „Властелинът на пръстените“. Кога за последно се случи магия около вас?
О, тази книга ми е любима и досега. Това е произведение, което, ако човек не прочете като малък, няма шанс да му хареса като голям. Все пак това е съвършен и много романтичен свят, в който доброто винаги побеждава, каквото и да се случва по пътя. Освен това е книга за приятелството. За това приятелство, което ще те последва, където и да идеш ти.
Знам, че другата ви страст е музиката? Имате ли пропуснат концерт заради работен ангажимент?
Да, случвало се е. Музиката наистина ме зарежда и заради това още в началото на годината, когато стават ясни концертните дати, си правя плановете така, че да мога да отида на тези, които искам.
Каква неприятна дейност бихте изтърпели, ако е съпроводена с песен на любимата ви група „Депеш мод“?
Обичам да си пускам музиката силно. Съседите не са се оплаквали, защото не се повтаря често, а и не прекалявам. Но със сигурност предпочитам да слушам хубавата музика без други занимания, просто да се откъсна, да си почивам.
И какъв е идеалният почивен ден за вас?
Със спане до обяд.
Случва ли се често?
Не, уви. Вкъщи си имам всичко, от което имам нужда. Но все пак – разходка в Борисовата градина също ми идва добре, особено пролетно време.
Интервю на Соня Спасова в. Труд | стр. 6; 7 | 02.02.2014
