Антон Хекимян: Смях се като ме обявиха за гей

admin

Г-н Хекимян, вече в Би Ти Ви ли живеете?
– Ако не съм на ефир, си позволявам да дойда малко по-късно в телевизията – към 9,30-10 часа. Животът ми се стече така, че в петък и събота вече не мога да ходя по дискотеки. Приключих с нощните заведения, когато започнах да водя предаванията през уикенда. За да правиш нещо като „Тази събота“ и „Тази неделя“, трябва да даваш всичко от себе си, да гориш изцяло в работата. С продуцентите се чуваме постоянно, обсъждаме и стиковаме нещата.
– Успявате ли да се наспивате?
– Обикновено в петък вечерта работя много до късно. Гледаме предаването да е актуално, случвало се е дори в последния момент да каним гости. В събота след ефир отивам да спя и щом стана, отново съм в телевизията.
– Времетраенето на предаванията „Тази събота“ и „Тази неделя“ беше увеличено. На какво се дължи успехът ви сред зрителите?
– Стремим се темите и репортажите да са актуални, но и да са малко повече за душата. Политиката се опитваме да я отразяваме по по-различен начин от другите предавания. Чувствам се добре, когато виждам, че има резултат това, което правим, и че безсънните нощи си заслужават.
– Как гледате на конкуренцията?
– Конкуренцията дава стимул. Аз съм човек, който обича да има предизвикателства, с които да се бори.
– Вашето най-инфарктно предаване?
– Обикновено не помня такива неща, но има един случай, който няма да забравя. Покрай църковните драми няколко пъти канихме дядо Борис от Бачковския манастир и дядо Наум от София, чието име беше замесено в гей скандалите. Те все отказваха, но един петък, когато съботното ни предаване беше готово, се обадиха и двамата, че ще дойдат. После в 3 часа през нощта съм получил _ съобщение, което прочетох в 5 – дядо Борис нямало да ни гостува, защото имало смъртни заплахи към него
Дядо Наум също се отказа. И изведнъж зейнаха две огромни дупки. В такъв момент обаче изпитваш характера и психиката си. Не се шашнах, поканихме за коментар друго отче – отец Никанор. Предаването се получи.
– Ще останете ли да водите съботно-неделните предавания и след изтичането на отпуска по майчинство на титулярната Лора Крумова?
– Не знам какви са плановете на ръководството. Аз се старая да съм добър и това не го правя с цел да се докажа. В никакъв случай не съм тръгнал с рогата да измествам когото и да било. Много пъти се спекулира и с друго – че съм щял да взема мястото на Косьо в сутрешния блок през делничните дни. Слухове всякакви! С Лора Крумова се чухме още когато бях в Африка. Звъннах да й честитя, че е родила. Наскоро се видяхме с нея и Галя Щърбева на вечеря и се забавлявахме. Не сме изпадали в подробности кога смята да се върне, не сме обсъждали и предаването.
– Миналата седмица успешно замествахте Косьо Караджов в „Тази сутрин“ по Би Ти Ви. Как се сработвахте с Генка Шикерова?
– С Генка много добре се разбираме. Тя дори ми помогна, защото знаеше, че трябва да подготвям и предаванията за събота и неделя. Предложи да не се занимавам аз с прегледа на печата, та да мога да отида малко по-късно на работа. Благодарен съм й.
– Притеснявате ли се да задавате неудобни въпроси в студиото?
– Нямам никакви скрупули, старая се да питам за всичко, което смятам, че вълнува
Още не живеем с Василена, но я запознах с нашите зрителите. Така беше и когато Николай Бареков участваше в предаването, макар да сме работили заедно с него. Не съм човек, който скача по главите на гостите си, но не спестявам въпроси на никого.
– А опитват ли се гостите да ви уговарят да не повдигате някои теми?
– Понякога има такива опити. Аз обаче всеки път казвам, че няма как да минем без неудобни въпроси, защото не е от полза дори и за гостуващия. Няма неудобни въпроси, има неубедителни отговори.
Най-трудният ви момент, откакто сте в телевизията?
– Началото, докато бях стажант. Никой не си тръгваше от телевизията, та да се освободи място за мен, пазарът беше затворен. След стажа бях само на граждански договор. Чудех се дори дали да не си тръгна, смятах системата за непробиваема. Успях обаче да се докажа и да намеря своето място.
– Помогна ли ви някой в онзи момент?
– Помогна ми това, че имаше хора, от които да се уча. Люба Ризова, Ани Тодорова… Те са видели в мен потенциал, преценили са, че трябва да ми дадат шанс.
– Откакто сте известен, получавали ли сте предложения за работа от други телевизии?
– Да, няколко пъти съм отказвал. Мисля, че повече няма да ми предложат.
– Вашият топ репортаж?
– Много репортажи си харесвам. Допадат ми човешките истории – бабите и дядовците от село Любовка, които си разказваха за любовта, баба Тодорка последната мадона на Майстора, 95-годишното отче Атанас от Родопите… Това са все герои като от библейски времена, истински хора, които си заслужава да бъдат показани. А топ репортажът винаги трябва да предстои
Генка Шикерова казва, че си толкова добър в журналистиката, колкото силна е последната ти разказана история. Съгласен съм с нея.
– Тези, които не ви харесват, казват, че сте кариерист…
– Сигурно съм такъв (смее се – б.а.). Кой друг ще се наеме да работи като мен? Щом изглеждам така в очите на хората, може би има нещо вярно. И все пак не мисля, че съм кариерист, по-скоро съм отдаден на работата си.
– А влюбен ли сте в себе си?
– По-скоро съм егоцентрик, отколкото егоист. Някои много обичат да казват, че светът не се върти около всеки един от нас. Просто не искат да си признаят, че и те са суетни. С приятели и колеги в телевизията често се шегуваме, че имам два имени дни – на Антоновден и на Цветница, защото съм нарцис. Операторът Любо Вучков дори ми вика Нарцисян. Всичко това ме забавлява, приемам го с чувство за хумор.
– Ако не бяхте станали журналист, с какво щяхте да се занимавате?
– Може би с история или бизнес. Понякога ме влече в посока на това да произвеждам или контролирам нещо мое, да имам хотел или ресторант.
– Казват, че сте и доста музикален…
– Да, пея под душа и когато карам кола. Може би трябваше да стана певец. Имам музикален слух и успявам да хвана такта и при танците.
– През есента бяхте водещ на „Африка: Звездите сигурно са полудели“. Тръгна слух, че на Черния континент сте сваляли колежката си Яна Грудева, но тя ви е отрязала…
– Не, няма такова нещо (смее се – б.а.). Яна има стабилна връзка. няма как да тръгна да я задявам
Познавам се дори с гаджето й. Не мога да си позволя да задирям чужда жена, а и аз самият не кръшкам. Смятам, че ако помислиш да изневериш, не би трябвало да си с човека до теб.
– Обичате да пътувате. Кои страни ви се иска да посетите?
– Аржентина и други държави от Южна Америка. В Европа ми се ще да посетя Италия. Не се отказвам да обикалям и България, когато имам време. Сега, за съжаление, не мога да си го позволя. Момичето, което е до мен, работи от понеделник до петък, а аз и през уикенда.
– Как се запознахте с приятелката ви Василена Гръбчева?
– Запознахме се миналото лято на фестивал в Свети Влас. Винаги се влюбвам от пръв поглед, така стана и тогава. Решихме да пробваме, но дойде ангажиментът ми като водещ на „Африка: Звездите сигурно са полудели“. За една връзка, която е още в началото, месец и половина отсъствие от страната е голям период. Справихме се обаче с това. Не живеем под един покрив, но прекарваме доста време заедно.
– Василена работи в Нова телевизия като редактор при Милен Цветков. Това не пречи ли на връзката ви?
– Това не може да пречи и да създава напрежение в отношенията ни. Обсъждаме работата си, но гледаме да не изпадаме в детайли.
– Родителите ви искат ли внуче?
– Родителите ми още от 27-ия ми рожден ден искат внуче от мен. Сестра ми има две принцеси и понякога аз също се замислям за дете.
– Запознахте ли Василена с родителите си? А тя вас с нейните?
– Тя се познава с моите родители, но аз с нейните все още не съм имал възможност да се видя, защото в събота и неделя съм ангажиран с предаванията. Майка ми и баща ми винаги са с мен и зад мен. Каквото и да реша, те са съгласни с моя избор.
– Колко сериозни връзки сте имали досега?
– Преди сегашната връзка съм имал две. Е, имал_ съм и разни мимолетни авантюри. Първата ми връзка продължи 3 години, втората – 2.
– Страдали ли сте в любовта?
– Да, в двугодишната ми връзка, при раздялата ни. Тогава дори като мил жест от любов опънах огромен транспарант с надпис:
„Обичам те! Върни се при мен!“
В един момент обаче разбрах, че е безсмислено да доказвам нещо, от което въпросната девойка няма нужда. Дали обичаш или не, е без значение, ако чувствата не са взаимни.
– Защо се разделихте с въпросното момиче?
– Тя прецени така. Нещата в един момент приключиха за нея, но не и за мен. Тя искаше да се разделим, а аз дълго време се борех това да не се случи. Около година страдах, имаше много критични месеци. Бях тъжен и вглъбен в себе си и добре, че бяха приятелите. Сега не поддържаме никаква връзка с това момиче.
– Въпросната девойка била казала, че й оказвате психически тормоз…
– Не знам за това, но сигурно не й е било приятно, след като не е изпитвала нищо към мен. Тя е от хората, които са много праволинейни. Щом каже, че нещо няма да стане, то не става.Ти нямаш полезен ход.
– Имаше слух, че сте минали на другия бряг. Как го приехте?
– Още като бях репортер се пишеха за мен разни нелепи неща. Конкретно това излезе в момент, когато бях започнал да набирам скорост. Явно авторът е някой, който не ми мисли доброто. Много се смях на статията. Но от друга страна, беше труден момент за мен, защото близките ми също ги четат тези неща и имаше някакви подмятания. Подобни лъжи са много неприятни, чувстваш се тъпо и неловко. Как да докажеш, че не е така?!
– Проблеми с обожателки?
– Има едно момиче във фейсбук, което много ми се радва, но в същото време твърди, че не ми е обожателка. Винаги по разни поводи ми изпраща подаръци
– бутилка вино с моя образ, плакет с лика ми и т.н. Последно получих от нея икона на свети Антоний.
– Как сте със здравето?
– Имах проблеми със зъбите. Един корен, който беше за вадене, проби синус и стана страшна трагедия. Случи се през 2010-а, а през 2012-а се повтори с мъдрец. Не съм влизал в болница, но бях с отекло лице. Имаше вариант, ако не се затвореше раната, да ме хоспитализират. Ходех като призрак. Изкарах 5 кошмарни месеца! Слава Богу, превъзмогнах това. Съдбата ме срещна с много добър лекар – Станимиров, и той ми помогна. В онзи период още пушех, а не трябваше.
– Тогава ли отказахте цигарите?
– Не. На следващата година ги отказах спонтанно.
– Пазите ли диети?
– Да. По едно време животът така ме завъртя сладко, чипс, пътуване, че напълнях. Покрай зъбите отслабнах до 69 килограма от 81. Спазвах сериозна диета – разни кашички. След това започнах да се контролирам, да внимавам с какво се храня. Чувствам се по-жизнен сега.
– Казахте, че още живеете сам. А имате ли си домашен любимец?
– Приключих с домашните любимци. Василена има куче и това ми е достатъчно. От време на време го разхождам.
– Вярно ли е, че страдате от клаустрофобия?
– Една вечер се прибирах от фитнес и заседнах в асансьора. Приятелите ми се бяха събрали и реших да им пусна снимка „от мястото на събитието“. Беше много смешно. Около половин час чаках авариен екип да дойде от кв. „Левски“. Съседите бяха казали, че бедства майка с дете, та да се забързат техниците. Много хора от блока тогава се суетяха край асансьора, говорихме си, подадоха ми дори една точилка, за да бутнем езичето на вратата. Кабината беше спряла между 4-ти и 5-и етаж. Не страдам от клаустрофобия и си изчаках спокойно да ме извадят.
– Бихте ли влезли в политиката?
– Не, защото който влезе в политиката, не излиза чист. А и като ме знаят колко неконтролируем снаряд съм, не биха си позволили да ме вземат.