Черно на бяло

Свикнахме да сме дежурни отрицатели. Нищо не ни харесва, критикуваме наред всичко и всички. По кафенета и градинки не можеш да ни спреш от хули към „ония“. Ама кои ония, за какво точно, не става ясно.

Много кривици има в живота ни. Много пъти сме лъгани. Много мръсотия – духовна и материална – ни залива. Не живеем добре, това е истина. Едни тънат в мизерия, други се чудят какви нови харчове да направят, та да блеснат по медиите.

И все пак, мили приятели, край нас кълни и добро. Мъничко, крехко, плахо, но . . . добро. За него искаме да ви поднесем някои примери, наред с лошотията, та да отмерите с вашия си, житейски аршин съвсем ли затъваме, или има надежда някаква . С прости примери, взети от живота, ще жигосаме лошото и грозното, ама и ще ви поднесем частици от доброто. Нататък сте вие.

Ако един ден душата ви малко се поотпусне, ако почнете да се смеете, ако поне с едно просено зрънце вяра в доброто сме ви сдобили, ако наред с боклуците видите и красотата в човека и в отношенията помежду ни, значи нещичко сме сторили с тези редове и ще бъдем много щастливи, повярвайте ни.

И така, вие редовно ще получавате от нас по една сажда и по една снежинка. Другото го казахме.

Много вярваме във вас и в здравия български дух, въпреки всичко !

Приятно четене !

Автор: 

Божидар Крапчев – е политически наблюдател, анализатор и коментатор.Специален сътрудник на  Любословие.

e-mail: [email protected]

Виж също:

Вижте и

НИКОГА ПОВЕЧЕ РАЗЦЪФВА ОТ ДНЕС САМО В КИНАТА

Медиите и аз

Първо да ви се представя – аз съм онзи, заради когото съществуват медиите.Слушател, читател, зрител – все едно, няма ли ме, и тях няма да ги има. В медиационното пространство аз съм привилигерован, защото мога и без медии, но те не могат нито ден, нито миг без мен. На пръв поглед всичко е сведено до моите желания, моите настроения, моите интереси, моите разбирания …

Данаил Крапчев: Да живее България!!!