Тя няма нужда от представяне. Миролюба Бенатова е водещият разследващ журналист у нас. В ерата на Интернет и бума на комуникациите, още повече.
Като професионалист винаги има различен и задълбочен поглед над историите и темите и отлично преценява какво да прави с тях.
С изключително добра преценка дали темата наистина си заслужава усилията, дали ще има обществен отзвук и читателски и зрителски интерес.
В интервюто си за ЛюбословиеБГ пред Андрей Велчев и Тодор Борисов, журналистката разбулва илюзията, че има независими медии и говори за това, че и най-добрият журналист трябва понякога да се съобразява с различни обстоятелства и не само…
*
Вашата кратка журналистическа визитка?
– Най-краткото ми представяне като журналист е следното: работя от скоро ще станат 21 години. От тях 7 във в. „168 часа“, 13 години в БТВ и последната почти една година в продуцентска къща „Телеман”, която работи с Нова телевизия.
А.В.: Какво липсва на журналистиката, въпреки множеството пищни журналистически разследвания и все повече тъжни и черни новини, които медиите отразяват?
– На журналистиката й липсва любопитство, не в лошия смисъл на думата, защото основното в нашата професия е да бъдеш любопитен, да имаш волята да спреш, да погледнеш отстрани, да се вгледаш, за да можеш да видиш детайли. Когато си част от течението, няма как да видиш каквото и да било. Нужно е да можеш да се дистанцираш, чисто волево да поспреш, за да видиш, разбереш и след това да го разкажеш. Този миг „поспиране” много липсва, за сметка на навалицата от „държачи на микрофони“, която според мен се увеличава лавинообразно. Ако в една група от 30 „репортери“ с протегнати ръце има двама, които искат да зададат въпроси, те са изключително затруднени от струпването.
А.В.: Какво не се случва след един силен разследващ материал? Вие сте един опитен разследващ журналист, имате разследвания по важни за обществото теми.
– Ами не се случва трайно решение. Може да се вземат някакви откъслечни мерки. Ако случайно и подчертавам това – случайно, разследването съвпадне с нечий по-голям интерес, могат да се вземат и по-радикални мерки, но за съжаление наистина липсва системен и принципен подход. Това не значи пък ние да не показваме нещата такива каквито са, защото освен, че работата ни трябва да бъде сигнал за намеса на институциите, журналистическите разследвания показват и на обществото къде точно живее. Така всеки от нас може да си свери часовника и да прецени, дали е удовлетворен от това, което го заобикаля. Трябва да си дадем сметка, че ние като общност сме допуснали тази уродливост в отношенията или в институциите, а не Някой друг. Всеки проблем е отражение на всички нас. Сега например, показах как софийските морги преливат в буквалния смисъл, от изоставени трупове. Оказа се, че починалите, които имат роднини, понякога трудно намират път към гробищата. Когато така наречените близки откажат да погребат мъртвия, той остава заклещен между живота и смъртта в моргата. Тези над 200 души се наричат „нормативна дупка“ и ние, държавата, полицията, общината, всички, сме допуснали в 21 век, в центъра на София, да има килер за ненужни роднини. Сега институциите ще се размърдат. Надявам се проблемът да бъде решен трайно!
– А.В.: Наскоро направихте интересен репортаж за закърнялостта на здравната система. Може ли да се направи паралел за нашата професия? Колеги сменят често медиите, хора с качества за нашата професия избират реализация в други сфери, в други държави или дори континенти.
– Да, предаването беше за младите български лекари, които заминават за чужбина и като контрапункт – разказът на един български патоанатом, който искрено разказа за реалностите в системата. Показах млади лекари, които работят в една болница в Германия. Да се върна на опита за паралел с нашата професия – може би в здравната система е много по-видимо, това че има късане на връзката между поколенията и се създават затруднения младите лекари да навлязат в професията. При нас журналистите не е така, в нашата професия е малко наопаки, при нас може да дойде всеки, да вземе едно микрофонче и да се нареди в редицата. Да не говорим, че у нас всички са вманиачени на тема „водещи“. По неясна причина всички хубави момичета, които са се научили да четат, смятат, че да пълниш екрана с хубост и да четеш чужди мисли, е журналистика и всеки може да я практикува. Интерес към работата на терен липсва, според мен.
Т.Б.: Доколкото ми е известно, младите лекари си вземат специализацията с огромни трудности, а преди това професорите ги държат да вършат същата работа без да им дават специализация и не ги допускат до издигане в йерархията.
– Така съм чувала и аз. В Германия казват, че нямат такива проблеми.
А.В.: Имаше такова изследване преди година, че журналистиката е една от най-малко желаните специалности за следване.
– Реалити форматите създадоха грешното разбиране, че всеки може да стане журналист, подменяйки в представите на хората репортера с водещия. Дълбоко вярвам, че репортерството се учи в печата, защото там трябва да бъдеш много по-прецизен във фактологията. При нас много хора искат да се покажат по телевизията, малко хора искат да съберат информация и да я разкажат.
Т.Б.: Докато сме още на тази тема, Вие почти засегнахте любимата ми тема и любимата ми дума напоследък – вулгаризацията в медиите…
– Тя е вулгаризация навсякъде, няма вулгаризация само в медиите, те не са извън реалността. Ако нашето общество е ударило няколко дъна, няма как това да не проличи и в медиите, защото те са като огледало. Не е медията виновна, че хората имат лоши хигиенни навици, не е медията виновна и никой не е излязъл да каже по телевизията на жителите на даден квартал, да си хвърлят боклука от осмия етаж, защото е много модерно. Медиите просто показват нивото на прогрес или регрес.
Т.Б.: Темата за свободата на словото. Наскоро в редакцията броихме свободните медии, това, според нас, са три телевизии и два-три вестника плюс още няколко онлайн издания.
– Аз винаги съм казвала, че най-вероятно има проблем със свободата, само че свободата е много лична. Приемаме, че в медиите би трябвало да работят по-свободомислещи и по-решителни хора, които поради характера и уменията си, имат право да дават тон в живота на другите.
Т.Б.: Да възпитават, да дават пример…
– Да има едни силни характери и силни личности, които да обясняват как стоят нещата, които да не е чак толкова просто да бъдат пречупени или изплашени. От там нататък, всеки избира, дали може или не, да направи нещата, които искат от него. Освен това, не трябва да се подценява и автоцензурата, според мен, тя е по-големият проблем на нашата журналистика – това че моите колеги предварително решават да не вършат определени неща предполагайки, че няма смисъл, че ще им ги спрат. Е, не вярвам в този подход. Ти го направи, задай въпроса, пък след това виж дали наистина ще има проблем.
А.В.: Нероден Петко… (намигане към Петьо Блъсков и притчата за предразсъдъците, която ни разказа)
– Но, да, има натиск! Има много кръгове от различни нива в държавата, както и корпоративни среди, които искат да влияят на това, което ще се чува и ще се чете. Те са си такива, каквито са, те си имат техния интерес и си го преследват по определен начин. Проблемът е в журналистиката, в медиите, в мениджмънта на тази професия, който приема да прави компромиси и позволява подмяната на принципите в журналистиката. Наистина ръководствата на медиите носят отговорност за това, че понякога вместо журналистика се прави ПР или обикновена пропаганда на властта и определени бизнес кръгове.
Т.Б.: Ами средствата за упражняване на този натиск? Мисля, че още не са чак толкова преки.
– Не, има всякакви средства. Държавата (властимащите) рекетира, защото е най-големият рекламодател. Това е от години, още от управлението на Тройната коалиция и ГЕРБ. Тогава, покрай разпределението на пари по европейски програми на различните министерства, беше най-сериозният натиск. Невидимата заплаха, че парите за реклама към определената медия от определено министерство няма да дойдат, ако не бъдат представени министри или определени хора по „правилния“ начин.
Т.Б.: Какво ще кажете, да Ви зададем няколко въпроси по актуални политически теми?
– Зависи… (журналистическата етика изисква журналистът да не разкрива убежденията и пристрастията си, затова и малко по-натам Миролюба не отговаря, какви са политическите й убеждения, въпреки тенденциозните въпроси, с които се опитваме да разберем, дали са либерални)
Т.Б.: Като вземете предвид събитията от последните седмици, смятате ли, че държавата ще стане нежелан партньор в смисъл, че фирмите ще избягват да си партнират с държавата, защото тя може да им навреди и да предизвика всякакви кризи, както стана и сега?
– Не могат да избягат от държавата, както Ви казах, държавата е най-големият рекламодател, а очевидно и най-големият собственик на пари – европейски, които раздава във вид на обществени поръчки за бизнеса.
Т.Б.: Може би ще започне някакъв процес, в който ще намалява влиянието й?
– Аз не знам дали ще намалее влиянието й, само се надявам да бъдат по-читави конкурсите за разпределяне на този ресурс. Когато се въведат малко по-устойчиви правила, което очевидно не се е случило към днешна дата, тогава можем да приемем, че ще има някакъв баланс в тези обществени отношения.
Т.Б.: Тук аз мога да Ви отговоря, че в цяла Европа политическото статукво се затвърждава чрез фирмите, които го подкрепят, не само в България, именно с тези огромни европейски финанси, които текат. Те не водят до това, което очаквахме, затвърждава се силата и влиянието на управляващите
– Които не е ясно кои са.
Т.Б.: То вече така стана.
А.В.: Тоест, трите власти взети заедно са по-слаби от разпоредителите със средства. (тоест изпълнителната власт, която чрез обществения ресурс управлява останалите три, за четвърта приемаме медиите)
Т.Б.: Държавата преразпределя над 50% от БВП през бюджета, отделно европейските фондове, които са над това.
– Държавата е винаги силна, но тя трябва да използва това за хората, съблюдавайки интересите на отделния нормален човек. Трябва да има разписано 1, 3, 5, ако се случи нещо, а не държавата да е силна само като лостове за натиск. Когато стане наводнение, да има кризисен план с точки, като има земетресение, наводнение, обир, как функционира тази държава, като човек трябва да се обади на бърза помощ. А не единственото, в което държавата е силна, да е рекет. Може държавата малко да си увеличи уменията и да си изпълнява задълженията, и ангажиментите към хората.
Т .Б.: За плоския данък да си поговорим малко. Моля за кратък отговор, какво Ви е отношението? (Този въпрос сме решили да го задаваме на всеки, за да разберем кои слоеве от обществото го поддържат и кои са против него)
– Това не ми е силната страна, но смятам, че е хубаво да има плосък данък и смятам, че България не е готова за Еврозоната, това е. Не знам за слоеве, но аз смятам, че няма нищо лошо в това да има ниски данъци. Няма нищо лошо в това да не сме в Еврозоната, защото влизането в нея ще оскъпи живота точно 100% мигновено. Влизането в Еврозоната няма да вдигне доходите. Нещо което сега струва 1 лев ще започне да струва едно евро, но нашите заплати няма да се увеличат така.
Т.Б.: Това е отчасти опитът на останалите, предполагам, че това имате предвид.
– Това ще бъде нашият тотален крах.
Т.Б.: Защо мислите, че има опасност при влизане в Еврозоната да обеднеем?
– Защото опитът на другите държави е такъв. Например Гърция.
А.В.: Липсва ли Ви печатното слово, защото по времето, когато бяхте в 168 часа, вестниците можеха не само да създават новини, но да вникват и в детайли в тях?
– Не ми липсва, защото аз от време на време пиша, за списания като L’Еuropeo и Биограф. Липсва ми като читател.
Т.Б.: Бихте ли разкрили политическите си убеждения?
– Не.
А.В.: Знаем, че резките движения в този разкрепостен и динамичен век не са полезни. Какво Ви убеди да промените медията си, тъй като много колеги ги е страх да направят това плавно преминаване от една медия в друга?
– При мен не беше плавно, даже доста рязко, според мен. Просто не се чувствах добре там вече. Не смятах, че имам какво да дам към този момент на БТВ, по-скоро смятах, че БТВ вече няма нужда от това, което аз мога да дам. Сметнах, че е добре за мен, като личност и като професионалист, да си тръгна и да продължа на друго място, по друг начин.
А.В.: И подкрепихте Вашите колеги, които повлякоха крак може би?
– Да, аз подкрепих Ани Цолова и Виктор Николаев и тогава написах един статус (още преди да напусна), че те платиха висока цена за въпроса към Орешарски: „Кой номинира Пеевски за председател на ДАНС?“. Истината е, че тогава, след въпроса и в разгара на протестите, сутрешният блок на БТВ излезе в отпуска, така както това не се беше случвало никога за 13 години. После Ани и Виктор напуснаха. Тогава написах в статуса си, че колегите не напуснаха БТВ заради пари, както и аз не напуснах заради пари. Смятам, че в нашата професия е важно човек да си защити достойнството и професионалните критерии. И вместо да шушука по кьошетата, да покаже ясно позиция.
А.В.: Какво е Вашето позитивно пожелание за читателите на Любословие?
– Да не вярват на всичко, което четат!
*
* *
София, 07-ми юли 2014 г., За Любословие интервюто взеха главните редактори Андрей Велчев и Тодор Борисов
[spider_facebook id=“1″]
