Студентският филм „Жалейка“ на българската режи-сьорка от берлинската Академия за кино и телевизия Елица Петкова получи едната от двете награди на официалното жури в секцията 14+ от конкурсната програма „Поколения“ на 66-ото берлинале. Журито включваше двама лауреати от предишните издания на фестивала – датския режисьор Сам де Йонг и английския му колега Петрос Силвестрос, както и австралийската продуцентка Лиз Уотс.
В своята мотивировка за наградата на „Жалейка“, главната роля в който изпълнява дебютантката Ана Манолова, те казват: „Бяхме развълнувани от тази умна алегория за разместването на културните пластове и сблъсъка на нови и стари ценности в една Европа, далече от големите градове.
С великолепно око за детайла естествеността на този филм, съчетана със завладяваща история за млада жена, която търси своето собствено място в света и постига свободата, е реализирана брилянтно както чрез актьорското изпълнение, така и чрез режисурата.“ Голямата награда в същата секция получи филмът „Растения“ (Las plantas) на чилийския режисьор Роберто Доверие.
Лентата на Елица Петкова е номинирана и за наградата за първи игрален филм на Берлинале 2016, за която се състезават само 18 дебюта от всички конкурсни програми на фестивала. В журито, което ще определи победителя, са швейцарската режисьорка Урсула Майер, италианският актьор Енрико Ло Версо и мексиканският режисьор и продуцент Мишел Франко, носител на награди от Кан, Берлин и Венеция.
„Жалейка“ е заснет изцяло в България с подкрепата на Нов български университет от екип, който включва български и немски студенти.
Извън тях в него участват още продуцентът Светослав Драганов и актрисата Снежина Петрова. Елица Петкова, която е режисьор и сценарист, учи от 2011 г. в берлинската Академия за кино и телевизия и има поредица от късометражни филми, последният от които „Отсъстващ“ участва през миналата година в конкурсната програма за студентски филми на фестивала в Кан. „Жалейка“ е първият й филм на българска тема и има за тема лични преживявания на авторката,обогатени с впечатленията от срещата й с атмосферата и жителите на село Пирин. Тя случайно попада в него и решава именно тук да заснеме българския си филм, който първоначално е 30-минут-на новела.
Едва в Берлин в разговор със своя преподавател Рали Ралчев разбира, че това е същото село, където той е заснел като оператор „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова. За да предаде най-пълно автентичността на преживяването, Елица Петкова решава да работи с колкото се може повече непрофесионалисти, основно местни жители, които се включват в работата по филма с пълна отдаденост.
„Жалейка“ ще бъде показан съвсем скоро и в България на предстоящия София филм фест, който започва на 10 март, където ще се състезава за Голямата награда на София в международния конкурс за първи или втори игрален филм.
Каква е вашата реакция?
