
„Голямото нощно къпане“, „Адаптация“, „Лавина“, „Опасен чар“, „Ти, който си на небето“, „Бащата на яйцето“, „Кладенецът“, „Асистентът“, „Другият наш възможен живот“, „Патриархат“ са малка част от лентите с негово участие.
Любен Чаталов, който през 2010 г навръши 60 години, става актьор малко късно, чак на 29. Но пък киното го залюбва още от студентството му и (почти) не го пуска на театралната сцена.
Първоначално тай тръгва да учи във ВЛТИ градско озеленяване. Сега често си мисли дали, ако беше станал паркостроител, нямаше да е спечелил от далаверите, за които пишат вестниците.
Орисниците обаче са решели друго. В института участва в театралната група и на един студентски преглед дори печелят награда с „Юнаци с умни калпаци“. Обаче след това на изпиата по висша математика получава двойка. И според тогавашните правилници е длъжен да прекъсне студентството и да отработи някъде 8 месеца.
Уреждат го в метеорологичната служба на летище София. Там вече работи младежът Иван Иванов, бъдещата звезда на българското кино. Двамата стават големи приятели, но тогава и през ум не им минава да стават актьори. Само че в метеослужбата работи и друг младеж – Славчо Маленов (днес професор в НАТФИЗ), който се готви за изипт и по цял ден рецитира стихове от Валери Петров: „Трам та ра-ра, трам та ра-ра, за пазачите на фара…“
Та този Маленов убеждава приятелите си да опитат. Той и Чаталов кандидатстват куклено майсторство и успяват. Иван Иванов щурмува ВИТИЗ, но не успява. На следващата година го приемат, Чаталов се прехвърля актьорско майсторство и така двамата се събират.
В дългогодишната си кариера Любо има толкова много истории, че ако се филмират, лентата ще стане по-смешна примерно от „Всички обичат Реймънд“. Предлагам ви няколко от тях, разказани от актьора в първо лице единствено число.
Любословие по 24chasa.bg, медии, 24.02.2015






