Отдел „Мониторинг“ на Съвета за електронни медии (СЕМ) се самосезира и извърши наблюдение върху отразяването в медиите на случая „Петрохан – Околчица“. Докладът бе представен на днешното заседание на регулатора.
Експресното наблюдение обхваща периода 2-9 февруари. „Опитваме се да ви дадем в бърз порядък информация за медийното съдържание, което продължава да се насища по темата – продължават репортажите, дискусиите по темата“, каза Зорница Гюрова, директор на дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.
Тя посочи, че в мониторинга са обхванати линейните услуги на БНТ 1, „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия, „Нова нюз“, „Дарик“ радио – България и „Евроком“, както и нелинейните actualno.com, segabg.com, safenews.bg, zaistinata.com, gospodari.com, dnevnik.bg, pik.bg, clubz.bg.
По думите на Гюрова случаят „Петрохан – Околчица“ е без аналог в съвременната ни история. Първоначално в медиите той е отразен само в новинарските емисии кратко като криминален случай с пожар и трима убити мъже. Впоследствие, с разкриването на информация от разследващите органи темата става водеща и в новините, и в актуално-публицистичните предавания на наблюдаваните медии, отбеляза тя.
В доклада се посочва, че в рамките на две седмици, в които разследването по случая продължава, в публичното пространство се разпространяват мнения и коментари за трагедията от страна на криминалисти, психолози, политици, общественици и експерти. Информационната среда се насища не само с фактология, но и с хипотези и догадки, конспиративни теории и обвинения. „За съжаление, медиите стават проводник на редица спекулации. Криминалният случай дори се политизира в условията на все още необявена официална изборна кампания“, отбеляза Гюрова.
Мониторингът отчита, че в медийното съдържание са изнесени данни за две деца – за осемгодишно момче и за петнайсетгодишно момче. Професионалният стандарт изисква журналистите да бъдат максимално обрани и да не предоставят информация за деца, особено когато са замесени в подобни ситуации, което е в отклонение от разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Съгласно нея доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и други нормативни актове. Наблюдението отчита и отклонение от Етичния кодекс на българските медии в частта „Деца“, по-специално точка 2.4: „Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди“, бе отчетено в доклада.
Мониторингът отбелязва и друг случай на проблемно съдържание. Ден след намирането на кемпера с трите трупа – на 9 февруари, в предаването „Интервюто в новините“ по Нова телевизия водещият разговаря с майката на убития 22-годишен Златков. Преди началото му журналистът изисква от жената да се идентифицира, като покаже личната си карт, и тя показва документа пред камерата. По този начин в национален ефир се разпространяват нейни лични данни, посочи Гюрова.
Предприетият от доставчика подход не е оправдан и влиза в колизия със Закона за защита на личните данни. Независимо, че на 10 февруари – на следващия ден – медията излиза с обяснение защо се е наложило това искане за легитимация. Наблюдението продължава и ако бъдат установени нарушения, ще бъдат предприети съответните необходими стъпки, уточни ще тя.
По думите на Габриела Наплатанова, член на СЕМ, това е „потресаваща трагедия с национални измерения“. Според нея „нарушената социална тъкан“ на обществото и силното недоверие във властите, както и появата на многобройни теории за случилото се показват колко трудно е населението да приеме данните, изнесени от МВР и прокуратурата през големите мейнстрийм медии.
Наплатанова посочи, че тази седмица от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, представено в предаването „Референдум“ по БНТ, става ясно, че 50 процента от запитаните очакват случая да се потули. В същото време 68 на сто се информират от медиите, но не им вярват.
Габриела Наплатанова отбеляза, че в опит да бъде обяснено случилото се в студиата бяха поканени експерти, психолози и криминалисти, но с това се създава усещане, че с множеството хипотези напрежението допълнително се засилило. „Много граници бяха преминати в търсенето на мотиви за това деяние без аналог по обстоятелствата, при които е извършено“, каза тя.
По думите й медиите не е имало как да избегнат съобщаването в ефир на данни за непълнолетното момче, което според информацията е намерено убито в кемпера, както и начинът, по който това е съобщено от разследващите, но са можели да спестят името на дете в риск, споменато покрай оттеглена жалба срещу ръководителя на организацията в Петрохан.
Наплатанова посочи, че има накърняване на принципите на журналистическата етика чрез търсене на сензационност през семействата на загиналите. Това стана повод за реакция и от Комисията по журналистическа етика. Включването на майката на 22-годишен загинал младеж директно в ефир беше смело, но недообмислено решение, особено с показването на личната ѝ карта пред камера. Това не е утвърдена журналистическа практика. Медиите нямат право да разпространяват лични данни и неведнъж са санкционирани по такива казуси, отбеляза тя. Според нея проверка на самоличността е можело да бъде извършена преди ефир.
„В същото време следва да бъдат насърчени усилията на журналистите да получат максимално информация по казуса, за да я представят на обществото. Нека обаче се спазват етичните принципи, защото това е част от професионалния стандарт, който не бива да се срине напълно под натиска на социалните мрежи“, каза още Наплатанова.
В изказването си тя отличи работата на колегите си Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, които с интервюто си, излъчено на 11 февруари в „Дневен ред“, показаха, „че качествена журналистика може да се прави и онлайн, когато се основава на принципи. Тяхното интервю даде яснота за организацията, йерархията, идеите и вярванията на хората от хижата в Петрохан“, обясни тя.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, също определи случая като „без аналог в съвременната история не само по криминални характеристики“. Според нея случаят фокусира много на брой чувствителни теми. „Разпали множество спекулации, изостри и без това съществуващи противостояния, а отгоре на всичко е и силно обагрен от предизборни политически страсти“, каза тя.
По думите на Къдринова докладът предава достоверно общата медийна картина. Тя също отбеляза нарушенията на Етичния кодекс на българските медии. „Докладът коректно откроява двата най-сериозни проблема в медийното отразяване – разгласяването на имена на замесени деца и поисканото по време на онлайн интервю показване на лична карта на интервюирана жена с цел идентифициране на самоличността й. Считам за сериозно нарушение и двете“, каза Къдринова и предложи да бъде обмислена санкция.
Тя обърна внимание и на друг случай – репортаж на БНТ от 8 февруари за изложбата „Отвъд магичното“ на художника Гийермо Лорка, излъчен в централна новинарска емисия и впоследствие в детските новини. В него е отбелязано, че е организиран специален тур за деца и репортажът е с акцент върху тях. По думите на Къдринова това е крайно смущаващо, тъй като сюрреалистичните картини на художника, част от които са показани и в кадър, изобщо не са за деца – разголени детски тела в провокативни пози.
„Аз наистина съм изумена от това решение на обществената телевизия, взето насред високото обществено напрежение точно заради твърдения за злоупотреби с деца по случая „Петрохан – Околчица“. Да не говорим и за международния фон със скандала „Епстийн“, каза Къдринова. Тя отправи предложение да бъде изпратено писмо до БНТ по повод този репортаж.
Пролет Велкова, член на СЕМ, подчерта, че освен,че е наблюдението е направено бързо, е и достоверно. „Струва ми се, че натоварихме тази трагедия с прекалено много, недостатъчно премислени и недостатъчно премерени думи. Да, така е, всеки един от нас е болезнено потресен, дълбоко ранен, объркан и отново – дълбоко ранен от тази невероятна трагедия. Факт е, че цялото общество ври от тревога, ври от страх, от възмущение и най-вече от глад за истина. Глад за справедливост, защото истината е пътят към справедливостта. И истината е онова, което държи обществото споено, държи го здраво, държи го жизнеспособно“, каза тя.
Според Велкова се очаква именно медиите да прокарат пътя към истината и те имат основната роля в това усилие. „Да, разбира се, медиите не са вездесъщи, те невинаги разполагат с истината, невинаги могат да се доберат до нея с лекота, особено в тази страховита и заплетена история. Но все пак, работата на медиите е най-малкото да не позволят на лъжите да вземат превес. В тази задача, струва ми се, както се вижда и от нашия доклад, голяма част от медиите не се справиха и станаха платформа за очевадно манипулативни хипотези, при това, очернящи мъртви хора, които не могат да се защитят“, допълни Велкова.
Председателят на СЕМ Симона Велева каза, че в такива ситуации обществото очаква институциите и отговорните длъжностни лица да си свършат работата и да внесат спокойствие, ред и сигурност, за да може обществото да продължи в своя нормален ритъм. „Съветът за електронни медии е един от компетентните органи. Разбира се, без централна роля, но също така важен при наблюдение на начина, по който тази трагедия е отразена в медиите“, отбеляза тя.
Съветът прие единодушно доклада на дирекция „Мониторинг и анализи“. Членовете на СЕМ единодушно решиха и той да бъде изпратен до Комисията за журналистическа етика, както и до омбудсмана на Република България.
В рамките на заседанието бяха разгледани и приети също коригиран доклад за спазване на чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията в програмите БНТ1 и „Хоризонт“, както и доклади от дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.
Каква е вашата реакция?
