Министерството на здравеопазването (МЗ) не приема за коректни данните от изследване на морската вода. Това съобщиха от пресслужбата на МЗ по повод изследване, извършено по съвместна инициатива между група „Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и асоциация „Активни потребители“. МЗ категорично отрича публично оповестените данни, с които според здравното министерство се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях.
Изследователите и авторите на проучването не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и временна забрана за къпане, ако е необходимо, допълниха от пресслужбата. Информацията от страна на изследователите е предоставена чрез публикация на сайта на асоциацията и разпространена от медиите вчера – повече от две седмици след проведеното изследване, добавиха от пресслужбата. Не са предоставени протоколи за реда и начина, по който е проведено пробонабирането.
Съгласно действащото в страната законодателство, РЗИ извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите „Чревни ентерококи“ и „Ешерихия коли“. Ако е установено краткотрайно замърсяване, трябва да се вземе една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване, посочиха още от пресслужбата.
В периода 30-31 юли 2023 г. в района на Южното Черноморие е имало обилни валежи, които оказват влияние върху показателите на водата за къпане. РЗИ – Бургас периодично дава указания на гражданите, че не се препоръчва влизането в морската вода до два дни след силни дъждове.
На всеки постъпил сигнал за лошо качество на водите за къпане, прилежащи към конкретен плаж, РЗИ-Бургас реагира бързо и организира своевременно пробонабиране и анализ на вода от посоченото в сигнала място за къпане, като при излизане на резултатите информира писмено заинтересованото лице и/или институция. Това изискване ясно очертава компетентността относно мониторинга на водите за къпане и отново подчертава, че възникването на краткотрайно замърсяване следва да е обект на специално проследяване и при необходимост, предприемане на мерки.
Изпитванията на РЗИ- Бургас се извършват в микробиологичната лаборатория на Лабораторно-изпитвателния комплекс (ЛИК) на инспекцията. ЛИК е акредитиран по всички национални и европейски стандарти със Сертификат за акредитация 254 ЛИ, валиден. Тези обстоятелство са видни от публичния регистър на Българската служба по акредитация (БСА). В него не се откриват данни за премината процедура по акредитация на лабораторно – изпитвателния комплекс при СУ „Св. Климент Охридски“, извършил микробиологичния анализ, посочен в проучването на асоциация „Активни потребители“, допълват от МЗ.
Пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ – Бургас, преминали необходимото обучение. Методът на изпитване на ЛИК на РЗИ-Бургас е в съответствие с нормативни изисквания и в обхвата на акредитацията. Резултатите могат да бъдат сравнявани, ако са взети по еднотипен начин, по едно и също време и място, а след това едновременно са изпитани в две отделни лаборатории по един и същ метод.
Провежданият от РЗИ-Бургас мониторинг на качеството на водите за къпане е публично достъпен. РЗИ планира и обявява дати за пробонабиране още в началото на летния сезон. Графикът за вземане на проби за всяка зона за къпане на територията на Южното Черноморие е публикуван официално на сайта на инспекцията.
Твърдението, че „основен индикатор за замърсяване на водите за къпане е количеството на бактерията Escherichia coli“, е непълно и неточно, добавят от МЗ. Изследователите цитират нормативни текстове, които обаче определят два индикатора – „Чревни ентерококи“ и „Ешерихия коли“. В медийна публикация, оповестяваща данни от изследването, няма информация за проведени анализи по показател „Чревни ентерококи“, посочват още от МЗ.
В публикацията се посочва още, че ешерихия коли не трябва да се открива в 100 мл питейна вода. Такова нормативно изискване има, допълват от МЗ и уточняват, че то не е валидно за водите за къпане. Многократно в изследването се говори за „лимит“, какъвто обаче по този показател не е определен нормативно в действащото европейско и национално законодателство за водите за къпане.
Извън правомощията и компетентността на регионалните здравни инспекции е да помагат за откриване и затваряне на каналите и тръбите за отпадъчни води, допълват от МЗ. Органите на държавния здравен контрол нямат правомощия относно изхвърлянето на отпадъци и заустването на отпадни води в Черно море и конкретно в определените зони за къпане. Мерките за предотвратяване, намаляване или премахване на причините за замърсяване на водите в зоните за къпане се включват в програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни, изготвени от съответната басейнова дирекция.
Данните от ежедневните справки към момента показват, че заболеваемостта е в рамките на нормалната за сезона и няма ръст в регистрираните случаи спрямо същия период на миналата година. Регистрираните случаи на чревни инфекции през август са значително по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. В периода 1 – 17 август 2023 г. в област Бургас са регистрирани 27 случая на чревни инфекции. За същия период през 2022 г. регистрираните случаи на чревни инфекции в област Бургас са били 44. До момента в област Бургас няма регистрирани епидемични и хранителни взривове от чревни инфекции.
Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев кани изследователите да се включат в организирани съвместни действия по пробонабиране и провеждане на лабораторни анализи за установяване на обективните факти.
Според изследването на „Активни потребители“ най-чиста е водата при плаж Хармани, а най-мръсна – при Попски плаж и Царево. В тестването са включени 11 от регистрираните 49 плажа по Южното Черноморие. Подборът на плажовете е съгласно оценка на риска – търсени са замърсените плажове. Пробите от морска вода са събирани в периода 31 юли – 2 август, посочват от асоциацията.
Каква е вашата реакция?
