В ден, в който обществото отново се обръща към смисъла на думата „свобода“, размисълът за нейната стойност става все по-актуален. На фона на напрегнатата обстановка около нас, въпросът какво означава да бъдеш свободен звучи по-силно от всякога.
„Всеки има право да живее и пътува свободно, но посяхме ли зрънцето? Научихме ли се и учим ли децата си?“ – с тези думи започва посланието си Габриела Томова, насочвайки вниманието към личната отговорност на всеки от нас.
Според нея истинската свобода не се съдържа единствено в учебниците по история. Тя не е само спомен за минали битки и герои, а жива ценност, която съществува в ежедневните човешки отношения – в топлия поглед на непознат, в подадената ръка, в прошката и грижата. „Защото какво е свободата, ако в хората цари бездушие?“ – пита тя.
В свят, в който гърмежите на оръдията не са само исторически спомен, битката за човечност продължава всеки ден. Тя се води не на бойното поле, а в избора да помогнеш вместо да отминеш, да подкрепиш вместо да осъдиш, да обичаш вместо да мразиш.
Посланието подчертава, че България не е само земя, паметници и символи. България е в добротата на хората – в майчината грижа, в подадения залък на гладния, в надеждата, дадена на обезверения, в топлата дума и в сълзите на благодарност.
Свободата има смисъл тогава, когато е изпълнена със съдържание. А най-големият ѝ смисъл, според автора на посланието, е човечността.
„Нека пазим паметта на героите си не само с венци и слова, а с дела – повече съпричастност, доброта, грижа и вяра. Защото една страна е свободна тогава, когато хората ѝ са добри.“
С тези думи Габриела Томова завършва своето обръщение:
Честит празник!
Каква е вашата реакция?
