Сега четете
145г. от обябяването на София за столица

145г. от обябяването на София за столица

След Освобождението на България София е обявена за столица на 22 март (стар стил), 3 април (нов стил) след единодушното гласуване от депутатите в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879) във Велико Търново.

Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за икономически растеж. Предложението е подкрепено от депутата Драган Цанков, който по време на дебатите в Учредителното събрание казва: „Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза“. Когато София става столица, в града има 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 г. жителите на София са 20 856.

Гербът на София е одобрен на 29 март 1900 г. от Софийското градско общинско управление, който е по проект на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод участието на България в Световното изложение в Париж. През 1900 г. на 24 април с Указ 115 на княз Фердинанд е утвърден, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА откриваме как София чества своята 100-годишнина:

София, 2 април 1979 г. В навечерието на стогодишнината от обявяване на София за столица на България днес бяха обявени новите носители на „Наградата на София“. Тя се присъжда от изпълнителният комитет на Столичния общински народен съвет за ярки произведения на литературата и изкуството на софийска и съвременна тема и за високохудожествени изпълнителски прояви.

В областта на литературата наградата е дадена на Крум Пенев за поезия – стиховете му за София „Пълноводие“, на Антон Антонов – Тонич – за романа „Улица на гнева“ и на Стефан Мокрев – за сборника с разкази „Пасаж Свети Никола“ – за белетристика.

В областта на театъра заслужилата артистка Славка Славова и народната артистката Таня Масалитинова получават наградата за ролите им в пиесата „Бягство“ от Михаил Величков, постановка в Театър 199.

Наградата на София в областта на музикалното творчество е присъдена на з. а. Жул Леви за операта „Неда“, а за музикално-изпълнителско изкуство – на Софийската държавна филхармония.

Вижте и

Народният художник Величко Минеков получава наградата в раздела за пластични изкуства – за юбилейната му скулптурна изложба.

Балетът при Националният академичен театър за опера и балет получава наградата в областта на танцовото изкуство.

https://dnes.dir.bg/gallery/145-godini-ot-obyavyavaneto-na

-sofiya-za-stolitsa

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре