Сега четете
Благовещение е – празник на всички християни

Благовещение е – празник на всички християни

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия живот. Най-чистата сред девиците е избрана да роди Иисус Христос, който ще върне обичните Божии чада в Небесното царство. С непорочното зачатие на Дева Мария, чрез Божието благоволение, се освещава нейната утроба, както и цялото женско естество. Като празник на Пресвета Богородица, Благовещение е Ден на майката, издигната на висок пиедестал в очите на хората и на самия Творец.

„Благовещение е един от големите празници на Православната ни църква, посветени на Пресвета Богородица, която е образец на всички жени християнки майки„, казва в специално интервю за Радио България богословът и автор на християнска литература Александра Карамихалева:

Това е за всички нас, един празник на оправданата надежда, че онзи обещан ни след грехопадението Спасител ще се роди в плът и ще изкупи вината на човешкия род. Нашият път към Рая, към Царството Божие отново ще бъде открит пред всички верни последователи на Христос Спасителя. За този празник, църковното предание разказва, че в тихия град Назарет в Галилея, Светата Дева била оставена от първосвещениците под попечителството на свети Йосиф Обручник, неин далечен възрастен роднина, също като нея от Давидовото коляно, от рода на потомците на цар Давид. Тя живеела в неговия дом и пребъдвала в постоянна молитва и в изучаването на Словото Божие.“

Припомняйки преданието, богословът Александра Карамихалева отбелязва, че в шестия месец след зачатието на свети Йоан Предтеча, Светата Дева четяла пророчеството на Исая за девицата, която ще зачене и ще роди син с името Емануил, което означава „с нас е Бог“:

„Точно в този момент небесният пратеник свети архангел Гавриил – същият, който благовестил и за зачатието на св. Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча, се явил пред девицата Мириам с поздрава: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе” и огласил, че силата на Всевишния ще я осени, ще зачене и ще роди Син Божи. Тук може би е мястото да отбележим, че майчинството не е влизало в плановете на Пресветата Дева, която от най-ранна детска възраст, е посветена на Бога и била дала обет, че ще служи на Бога в девство през целия си живот. Въпреки това, тя без никакво колебание отговаря на благовестието на св. архангел Гавриил: „Ето рабинята Господня. Нека ми бъде по думата ти“.“

В нашето съвремие трудно можем да си представим подобно смирение без примера, който дава Пресветата Дева. Тя приема Божия призив без никакво колебание, без страх, раздвоение или съмнение. „Животът на всеки от нас, с изпитанията и с радостите му, е един непрестанен низ от Благовещения, в които Бог по един или по друг начин изявява своята блага воля и очаква от нас отговор“, отбелязва Александра Карамихалева и допълва, че Бог ни разкрива своята воля чрез нашите ежедневни задължения и непрестанните поводи да постъпваме съгласно евангелските повели. Това са радостите, болезнените обстоятелства, тежките изпитания, нуждите на хората около нас, както и изкушенията, които идват чрез хората около нас.

Вижте и

„И на практика същността на християнството е именно в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава да свидетелстваме вярата си. Да отговаряме с това Богородично смирено: „Нека ми бъде по думата ти”. В този ден, на празника Благовещение е редно всеки от нас да се запита пред съвестта си, доколко сме в състояние да отговорим с „Нека ми бъде по думата ти”, в случаите, в които Божията воля не съвпада с нашите планове. Когато сме изправени пред нещо по човешки необяснимо, неразрешимо или абсурдно, в някаква изключително заплетена ситуация, когато опасностите ни дебнат сякаш отвсякъде или когато имаме чувството, че животът ни се обръща на 180 градуса – да си дадем сметка колко силна е вярата ни в Бога, в Божия благ промисъл за нас, в Божията любов и милост. Тогава се вижда и доколко силна е нашата решимост ние сами себе си, целия си живот на Христа Бога да отдадем, както обещаваме на всяка литургия във възгласите.“

Именно в трудностите, независимо дали става въпрос за наши лични или за изпитания, пред които се изправяме като общество, вярата ни в Бога сякаш укрепва и е най-силна, заключава Александра Карамихалева и добавя: „Вярата е в нуждата ни от опора, от упование, от силата Божия, а и е казано – в нашата немощ се показва Божията сила!“

Снимки: Булфото, архив Любословие, pravoslavieto.com

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре