Юристката от Русе приема като огромно предизвикателство и отговорност работата си като европрокурор
Не само късмет е нужен, за да постигнеш мечтата си. И много учене, работа и самоусъвършенстване. Ставаш все по-добър и по-добър в онова, което си избрал да е професията ти. Така се случва и с първия български европейски прокурор – Теодора Георгиева, която бе избрана миналата година в екипа на главния обвинител на ЕС Лаура Кьовеши.
Теодора Георгиева е от Русе, където завършва СУЕЕ „Св. Константин Кирил Философ“ с френски език и заради силата ѝ в хуманитарните науки – литература и история, се насочва към правото. „Точните науки никога не са ми вървели особено. Виж, да напиша есе, да развия тема – с такъв хъс и лекота, а и с удоволствие го правех“, споделя тя, предава вестник СЕГА. След гимназията идва в София и кандидатства право в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва юридическото си образование и за да продължи по-нагоре по професионалната стълба, влиза в Националния институт по правосъдие. Георгиева е от първия випуск, който се дипломира като младши прокурори.
Така на 28 години тя стъпва на следващото стъпало – Софийската районна прокуратура, която е една от най-натоварените в страната откъм дела. Тогава все още не бе въведена и унифицираната система за разпределение на делата, та работата беше по-затруднена, казва тя. В СРП по това време са малко и обвинителите. „Всичките дела не бяха много сложни, но някои бяха много обемни. Понеже си млад, ентусиазиран, гориш в работата си и някак всичко минава по-лесно“, спомня си с носталгия Теодора Георгиева.
Натрупва най-много опит в районната прокуратура, сблъсква се с най-различни случаи: „превърташ нещата“ хиляди пъти, казва тя. След около 8 г. решава да смени обстановката, да се развива по-нагоре. Организира се конкурс за прокурор в градската прокуратура, тя кандидатства, но не успява да го спечели. Междувременно ръководител на СГП става Емилия Русинова и по нейно предложение Георгиева отива там на работа. Включена е в новосъздадения отдел „Антикорупция“. „В него имаше доста интересни дела. Излизаш от „матрицата“, в която си работил досега“, споделя прокурорката. Спомня си, че едно от първите дела там е свързано с полицаи, които бяха уличени в покровителстване на групи, занимаващи се с наркотици.
Междувременно Георгиева защитава докторска степен, а темата на докторантурата ѝ е административнонаказателни производства в българското законодателство. „Тя беше отново свързана с работата ми в СРП. Например – смятам, че не трябва да се водят тежки процеси за елементарни престъпления. Реално са административни нарушения, заради това прокурорите са заринати с преписки и с несъществена прокурорска работа“, разказва тя.
Сигналът срещу мен е атака от сила, която контролира процеси в прокуратурата и е пряко засегната от спирането на финансиране от Брюксел, свързано с наши дела
– Прокурор Георгиева, миналата седмица стана ясно, че е подаден сигнал срещу вас и други прокурори, подписан с имената на издирвания бивш следовател Петьо Петров. Как ще коментирате информацията в него и защо се появява сега?
– Сигналът е смехотворен както поради съдържанието си, така и защото изхожда от издирвано за тежки умишлени престъпления лице, което българската държава заяви, че не знае къде се намира, както и дали е жив, а в същото време осъществява с него институционална комуникация и активно му асистира, ако това въобще изхожда от този човек. Преди да прави медийни изяви по повода, прокуратурата е следвало да изясни този въпрос, в противен случай участва активно в омаскаряването на магистрати с безупречна репутация, и както го нарекох – чрез този пасквил с участва в престъплението набедяване. За мен това е атака от страна на контролираща процеси в прокуратурата сила, не мога да изпадам в конкретика. Да речем, че спирането на европейско финансиране в резултат на наши разследвания ще я засегне пряко. Ние ще продължим да работим и ще уведомяваме обществото за това. Защо се появява сега, не зная, но съвпадна с друга значима за прокуратурата новина от същия ден, а именно прекратяването на дело от голям обществен интерес (сигналът, пратен уж от Пепи Еврото стана публичен във вторник, когато беше прекратено разследването „ Барселонагейт“ – б.р.). Дали е съвпадение, или стратегия, не знам, просто констатирам факта. Но това е само съпътстващ ефект, основната причина са засегнати финансови интереси, които тепърва предстои да се засягат в резултат от нашата дейност.
– В центъра на София отново се пренаредиха жълтите павета. Едно от разследванията на Европейската прокуратура е заради тях с обявена щета за бюджета на ЕС поне 3 млн. евро. Докъде стигна досъдебното производство?
– Досъдебното производство е свързано с назначаване на няколко експертизи, предстоят и разпити на още свидетели. Смятаме, че има недължими плащания, тъй като се натъкнахме според нас на неистински документи и документи с невярно съдържание, представени от първия изпълнител, свързани с първия ремонт, многократно „прекрояване“ на проекта, липса на контрол и пасивно отношение от страна на общината, която в крайна сметка е заплатила тази голяма сума по прекратен договор, впоследствие сключен наново. На този етап не бихме могли да предоставим повече информация. Когато се стигне до обвинения, ще съобщим на медиите.
– През август обявихте, че разследвате два от големите жп проекти в България за общо 241 млн. евро. Европейски пари са нареждани към кухи фирми и са теглени на каса в банка от криминално проявени лица. Същата ли е схемата като тази с магистрала „Хемус“, която се разследва от прокуратурата у нас?
– Не зная дали схемата е същата, защото аз имам информация за магистрала „Хемус“ само от медиите. Не съм чела делото. Но действително може да се направят паралели между двата случая. Т.нар. сламени хора или подставени лица са теглили големи суми на каса, преди това прехвърляни многократно между кухи дружества, за да се размият следите и съответно отговорността. Някои от теглещите, говоря за няколко дела, освен криминално проявени са и наркозависими. Такива хора са лесни за манипулация и се съгласяват да вършат престъпления за дребни суми, без обаче да са наясно кой е крайният получател. В този смисъл ние разследваме по-високите нива. Имаме доказателства за веригата по-нагоре, но отново за момента не бих могла да дам повече информация. По този случай се работи много активно с колеги от друга държава.
– Влязохте в големите тецове в цялата страна през февруари по разследване за измами при търговията с емисии. Те се регулират от държавни институции. Има ли данни за престъпления, извършени от висши държавни служители?
– Разбира се, че има такива данни. Във всички по-големи проекти, където има злоупотреба с европейски средства, проблемите започват от държавата чрез съответните служители на по-високо и по-ниско ниво и свършват с изпълнителите, като това обикновено е симбиоза. В конкретния случай за последните години се отчита, че количествата парникови газове падат, а в същото време се продават еднакви количества топла вода и ток. Ако са компенсирани вредните емисии с изгаряне на биомаса, както се твърди, според експерти няма да е останало и едно дърво. Държавата е възложила верификацията на годишните доклади за емисиите на парникови газове на частни дружества, собственост на физически лица, които по един или друг начин са свързани с тецовете, но не това е големият проблем. В крайна сметка верификацията се случва и в съответното министерство, което представя неверните според нас данни на Европейската комисия. Разследването тече и в тази посока.
– През последната година съобщихте за няколко разследвания срещу престъпни групи за измами с ДДС при търговия с луксозни автомобили. Каква е структурата на тези групи и какво е участието на българите?
– Делото се разследва в България и Франция за измама с ДДС, като общата щета е над 10 милиона евро. У нас е установено, че един от най-големите вносители на луксозни автомобили втора ръка чрез буферни, кухи дружества, регистрирани във Франция, избягва плащане на ДДС. Такива дружества има регистрирани в Румъния, Испания, Италия. В България установихме над 200 такива луксозни автомобила без документи, вероятно нарочно укрити от нас.
– Кои са по-значимите разследвания на Европейската прокуратура, в които участват делегираните прокурори от България?
– Те са известни, големи инфраструктурни проекти в НКЖИ, пристанището във Варна, електрическите автобуси, проблемите с тяхната доставка и функциониране и др. На практика се получават и усвояват огромни суми пари, но ако не е извършена изцяло услугата, каквито случаи има, т.е. пълна липса на изпълнение и прекратен договор, то се стига и до абсурдни ситуации, в които печалбата на изпълнителя е няколко пъти по-голяма от стойността, вложена в проекта, откъдето е и лошото и некачествено изпълнение.
Говорим за десетки милиони марж на печалба спрямо доста по-скромни суми, вложени в изпълнението на проекта, ако изобщо е изпълнен, както посочих.
– Какъв е проблемът с попълването на бройката на българските делегирани прокурори? Няколко напуснаха сами, други не бяха одобрени.
– Има повишени колеги, няма напуснали. Някои получиха такава възможност за кариерно израстване, каквато не са имали, преди да дойдат в Европейската прокуратура, и логично се възползваха. Нека не си мислим, че сме какво огромно изключение, това се случва в почти всички други европейски държави. Колегите, които не са одобрени, са добри професионалисти, но в крайна сметка предложение прави главният европейски прокурор, а решението е на колегията по обективно зададени критерии в регламента, включително и много добро владеене на английски език. Такива процеси текат и в другите страни, в това няма нищо изключително.
– Колко прокурори реално работят сега? По колко преписки и досъдебни производства се падат на един от тях например?
– В момента прокурорите са осем. Около 20 дела и преписки средно, но повечето са с фактическа и правна сложност.
– Как работите с българските институции, на които се възлагат действия по разследването? Защо се наложи подписването на споразумения с ГДБОП и ГДНП за служители, които да работят приоритетно с вас?
– Понякога работим добре, друг път – не чак толкова. Споразумението е прилагане на една утвърдена като успешна практика, а именно опитни колеги разследващи, да работят преимуществено по наши дела. Засега обаче все още нямаме сграда, където те трябва да работят рамо до рамо с нас. Главният прокурор трябва да обяви обществена поръчка и да се извърши ремонт, което за момента не се случва. Мисля, че е възложено техническо задание, но нямам повече информация.
– Довършвате разследвания, които ви бяха разпределени но компетентност от българската прокуратура. Кои са по-значимите?
– За нас всички разследвания са значими, поради което не водим такава статистика.
– Кой е по-активен в подаването на сигнали институциите или гражданите? Колко процента от тях не са във вашата компетентност?
– Граждани са ни подавали много сигнали. Истината е, че не всички са за нас. Не сме ги изчислявали в проценти. Получаваме редовно сигнали от министерства, когато са управляващи органи, те имат дирекции, които следят за индикации за измама и ни сезират активно през последните месеци. Все по-рядко ни сезира българската прокуратура, бих казала – изключително рядко.
Създадохме голяма мрежа с айпи адреси във всички прокуратури в страната, но те не се обръщат към нас или го правят изключително рядко. Не знам на какво се дължи това. Не проявява активност и МВР във връзка с подаване на сигнали.
ЛЮБОСЛОВИЕ.БГ по в. 24 часа
Каква е вашата реакция?
