В предишната статия ви обясних защо билетните касиерки нямат вина за изчезналите запазени места във влаковете. Сега ще разгледаме накратко за какво наистина носят вина билетните касиерки.
Вече в продължение на няколко месеца билетните касиерки от големите градове упорито продължават да продават запазени места на пътниците в служебните купета на влаковете, които са предназначени за кондукторите. Положението не е по-различно и в общите вагони (без отделни купета), където служебните места на кондукторите биват продавани като запазени места на пътници. В повечето случаи кондукторите изпращат хората със запазени места в тяхното купе (или с билети дублиращи служебни места в общ вагон) да си търсят, където успеят да намерят, други места във влака. Само че има възрастни хора, които държат да си бъдат на местата, които са им продадени (и са си в правото), затова се карат с кондукторите, които искат да ги изместят. От една страна, хората, на които са продадени конкретни запазени места, имат пълното право да си седят точно на тези места. От друга страна, кондукторите също са прави да искат да си ползват служебното купе или място. Получава се напълно излишен конфликт между две страни, които са едновременно прави, създаден от трета страна, която не участва в конфликта.
Някои от билетните касиерки не си вършат добре работата, като продават запазени места в служебните купета на кондукторите. Резултатът е напълно излишно напрежение в и без това дезорганизираните услуги на БДЖ. Решението е абсолютно просто- единствено трябва да спре продажбата на запазени места на пътниците в служебните купета и такива, дублирани със служебни места. За целта билетните касиерки трябва да знаят кои са точно служебните купета и места, което ще е сложно, ако са в различни вагони във всеки влак и много лесно, ако служебните купета и места са абсолютно еднакви във всяка влакова композиция.
Ще завърша с едно странно подреждане на влаковата композиция, с която пътувах от Дъбово до Карлово (влакът е за София). В Русе ми бяха продали запазено място, въпреки че не исках, за служебното купе на кондукторите, което беше разположено в четвърти вагон. Интересното е къде се намираше четвърти вагон- на първо място, веднага след локомотива. В началото си помислих, че номерата на вагоните са поставени съвсем произволно, което щеше да има поне някакъв смисъл, ако приемем, че се дължи на мързел на служителите. Само че се оказа, че някой „светъл ум“ от БДЖ е организирал подреждането на композицията на влака на обратно: четвърти вагон е на първо място, следват трети, втори, а първият вагон е на последно място. Ако някой може да ми каже какъв практически смисъл би могла да има подобна малоумна схема, ще съм много благодарен. Така че да си знаете: на някои български влакови композиции ще се наложи да търсите първия вагон на края на влака. И не си хабете нервите да търсите логика!
Каква е вашата реакция?
