Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по…
Въздействието на текстилното производство и отпадъците върху околната среда
С бързата мода количеството произведени и изхвърлени дрехи процъфтява. Научете повече за въздействието върху околната среда и какво прави ЕС по въпроса.
Бързата мода е постоянно предлагане на нови стилове на много ниски цени. За да се справи с въздействието върху околната среда, ЕС иска да намали текстилните отпадъци и да увеличи жизнения цикъл и рециклирането на текстила. Това е част от плана за постигане на кръгова икономика до 2050 г.
Свръхконсумация на природни ресурси
Необходима е много вода за производството на текстил плюс земя за отглеждане на памук и други влакна. Изчислено е, че световната текстилна и шивашка промишленост е използвала 79 милиарда кубически метра вода през 2015 г., докато нуждите на цялата икономика на ЕС възлизат на 266 милиарда кубични метра през 2017 г.
За да се направи една памучна тениска, според изчисленията са необходими 2700 литра прясна вода, достатъчно, за да задоволи нуждите на един човек от пиене за 2,5 години.
Текстилният сектор беше третият по големина източник на влошаване на качеството на водата и използването на земята през 2020 г. През тази година са били необходими средно девет кубически метра вода, 400 квадратни метра земя и 391 килограма (kg) суровини, за да се осигурят дрехи и обувки за всеки гражданин на ЕС.
Замърсяване на водите
Смята се, че текстилното производство е отговорно за около 20% от глобалното замърсяване на чистата вода от продукти за боядисване и довършителни работи.
Прането на синтетични дрехи представлява 35% от първичната микропластмаса, изпускана в околната среда. Едно пране на дрехи от полиестер може да освободи 700 000 микропластмасови влакна, които могат да попаднат в хранителната верига.
По-голямата част от микропластмасата от текстила се освобождава по време на първите няколко пранета. Бързата мода се основава на масово производство, ниски цени и големи обеми на продажби, което насърчава много първи пранета.
Измиването на синтетични продукти е причинило натрупването на повече от 14 милиона тона микропластмаса на дъното на океаните. В допълнение към този глобален проблем, замърсяването, генерирано от производството на облекла, има опустошително въздействие върху здравето на местните хора, животните и екосистемите, където са разположени фабриките.
Емисии на парникови газове
Смята се, че модната индустрия е отговорна за 10% от глобалните въглеродни емисии – повече от международните полети и морския транспорт взети заедно.
Според Европейската агенция за околна среда покупките на текстил в ЕС през 2020 г. са генерирали около 270 кг CO2 емисии на човек. Това означава, че текстилните продукти, консумирани в ЕС, генерират емисии на парникови газове от 121 милиона тона.
Текстилни отпадъци в депата и ниски нива на рециклиране
Начинът, по който хората се отърват от нежеланите дрехи, също се промени, като предметите се изхвърлят, вместо да се даряват. По-малко от половината използвани дрехи се събират за повторна употреба или рециклиране и само 1% от използваните дрехи се рециклират в нови дрехи, тъй като технологиите, които биха позволили дрехите да бъдат рециклирани в първични влакна, едва сега започват да се появяват.
Между 2000 г. и 2015 г. производството на облекло се е удвоило, докато средната употреба на облекло е намаляла.
Европейците използват близо 26 килограма текстил и изхвърлят около 11 килограма от тях всяка година. Използваните дрехи могат да се изнасят извън ЕС, но повечето (87%) се изгарят или депонират.
Възходът на бързата мода е от решаващо значение за увеличаването на потреблението, движено отчасти от социалните медии и индустрията, предоставящи модните тенденции на повече потребители с по-бързи темпове, отколкото в миналото.
Новите стратегии за справяне с този проблем включват разработване на нови бизнес модели за наемане на дрехи, проектиране на продукти по начин, който би улеснил повторната им употреба и рециклиране (кръгова мода), убеждаване на потребителите да купуват по-малко дрехи с по-добро качество (бавна мода) и като цяло насочване на потребителското поведение към по-устойчиви възможности.
Намаляване на текстилните отпадъци в ЕС: какви са решенията?
В процес на работа: Стратегията на ЕС за устойчив и кръгъл текстил
Като част от плана за действие за кръгова икономика, Европейската комисия представи през март 2022 г. нова стратегия, за да направи текстила по-издръжлив, поправим, многократно използваем и рециклируем, да се справи с бързата мода и да стимулира иновациите в сектора.
Новата стратегия включва нови изисквания за екодизайн за текстил, по-ясна информация, дигитален продуктов паспорт и призовава компаниите да поемат отговорност и да действат, за да намалят до минимум своя въглероден и екологичен отпечатък.
На 1 юни 2023 г. евродепутатите представиха предложения за по-строги мерки на ЕС за спиране на прекомерното производство и потребление на текстил. Докладът на парламента призовава текстилът да се произвежда при зачитане на човешките, социалните и трудовите права, както и на околната среда и хуманното отношение към животните.
Съществуващи мерки на ЕС за справяне с текстилните отпадъци
Съгласно директивата за отпадъците, одобрена от парламента през 2018 г., страните от ЕС са задължени да събират разделно текстила до 2025 г. Новата стратегия на Комисията също така включва мерки за справяне с наличието на опасни химикали, призовава производителите да поемат отговорност за своите продукти по веригата на стойността, включително когато те станат отпадъци, и помага на потребителите да избират устойчив
текстил.
Източник: https://www.europarl.europa.eu/
Каква е вашата реакция?
Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по национална сигурност и политология, магистър по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Той е автор на множество публикации и интервюта в областите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, както и по теми, свързани с националната и личната сигурност, хибридните войни и съвременните заплахи. Член е на: Съюза на българските журналисти, Асоциацията на полицейските началници, Националния съюз „Безопасност и охрана“, Националната асоциация „Сигурност“