тези зайци са доста жилави… така завършва стихотворението си “Любовният“ заек Георги Господинов. Моят първи юни ме срещна с него. Признавам, не се редих на огромната опашка извила се на Панаира на книгата пред НДК, където хората се бяха наредили търпеливо, за да получат автограф лично от Георги Господинов, който тази беше адна от атракциинте на безкрайната алея на книгата и щанда на издателя на „Времеубежище“ през изминалата седмица.
Опашката беше близо 200 метра и стигана до бул. „Витоша“.
Ценя го и го обичам, като автор, писател и някого, на когото искам да приличам още от ученическите ми години. Именно Георги Господинов преди време написа за „Мениджър“: Писането е моят начин да се справям със света и тъгата. Писането и издаването на медия, като Любословие.БГ е моят начин да бъда професионален разказвач и моят начин да си имам любовен заек, защото зная, че подобни чудовищни успехи се случват, дори по-бавно отколото завира заешокото, а преди зазоряване е най-тъмно. Аз съм горд, че му стиснах ръката и усетих енергията и заряда на една пишеща с паразавяшща сила ръка. И да наградата му е дългочаканата светлина от много българи и граждани в необятния литературен свят. Да го ценим и уважаваме. Благодаря Георги Господинов! Благодоря ти, за заешкото и жилавината на словото, което обичаме.
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК от Георги Господинов
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер –
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова…
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
Каква е вашата реакция?
