Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Цената на основни хранителни продукти като сирене, яйца, мляко и кашкавал е надута без основание и поражда обосновано съмнение за наличието на незаконосъобразни практики от страна на основните участници на пазара, сред които са търговските вериги, заявяват от КЗК.
Надценката при кашкавала стига 7,68 лв. за килограм, а при млякото – над 90 на сто. В същото време ток, газ и горива са на нива като през миналата година през март. От антимонополната комисия започнаха три производства срещу браншови организации и търговци за антиконкурентно поведение.
Повишението на цените на едро и дребно на кравето сирене, кашкавала, яйцата и на други храни не е пазарно обосновано, е основният извод на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от направен от нея анализ. Поражда се обосновано съмнение за наличието на незаконосъобразни практики от страна на основните участници на пазара, сред които са търговските вериги, заявяват от КЗК. Затова Комисията образува три производства за установяване на евентуално извършени нарушения на Закона за защита на конкуренцията, под формата на забранени споразумения от страна на следните участници на всички нива на дистрибуцията на храни и техни обединения: „Сдружение за модерна търговия“ (браншовата асоциация на големите вериги), „Билла“, „Лидл“, „Кауфланд“, „Максима Българи“, „Промаркет“, „Фантастико“, „МЕТРО“, Сдружение „Съюз на птицевъдите в България“, Сдружение „Асоциация на промишленото птицевъдство“, „Асоциация на млекопреработвателите в България“ и Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“.
Комисията счита, че трябва да се установи дали не са налице непазарни фактори, които водят до повишаване на цената на едро и в по-голяма степен на цената на дребно на наблюдаваните храни.
В хода на предварителното проучване на КЗК е установено, че голяма част от изявленията в подкрепа на позицията на търговците изхождат от „Сдружение за модерна търговия“. Например в интервю от 3 февруари 2023 п, председателят на сдружението Николай Вълканов посочва, че 20-30% разлика в цената между производител и краен търговец е нормална и така се работи в целия свят. Той прави прогноза и накъде ще се движат цените на основни храни. Според него, може да има поевтиняване при млечните продукти, но не и при червените меса.
Прави впечатление, че в свои изказвания отделни търговци (вериги за хранителни стоки) използват идентични фрази и се стремят да внушат на обществеността сходни разбирания за ситуацията, свързана с повишаването на цените, посочват от КЗК.
Впечатление на Комисията преви и честата практика търговци и производители на храни да оповестяват публично бъдещото си поведение и съществени конкурентни параметри от дейността им. Има и изказвания на представители на обединения на тези пазарни участници, в които се формират определени нагласи за бъдещи тенденции при цените на храните.
„Напълно обективно би било да се очаква поскъпване при червените меса“, казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на „Сдружение за модерна търговия“, цитиран от КЗК. „Минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв.“, казва Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Съгласно предварителното проучване на КЗК макроикономическите фактори не предоставят легитимна обосновка на високия ръст при цените на разглежданите храни. Вероятността тези пазарни явления да се дължат на прикрити договорки и споразумения, ограничаващи конкуренцията, не може да се изключи, допълват от КЗК.
За да обезпечи събирането на доказателства за наличието на тайни договорки между участниците на пазара в сектор „Храни“, след получени съдебни разрешения от Административен съд-София област, КЗК със съдействието на МВР, извърши изненадващи проверки в офисите на „Лидл“, Сдружение „Съюз на птицевъдите в България“ и Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“. От офисите са иззети копия на документи и електронна кореспонденция, които Комисията предстои да анализира, с оглед установяване наличието на обмен на чувствителна търговска информация или координирано пазарно поведение между производителите, търговците и техните обединения.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание