Евгени Минчев представя негова книга за Криптокралицата Ружа Игнатова

Официалното представяне на книгата е на 29-и март от 17:00 във фоайето на зала “Театро”, на улица Върбица 12 в София. Всички желаещи ще могат на място да купят книгата на Минчев. Увлекателното четиво е декорирано с много авторски снимки. Пред “Труд News” Евгени Минчев разказа, че именно той въвежда Ружа Игнатова в светския живот.

“При мен за пиар консултации и участие в конкурса, който организирам – Бизнесдама на годината, дойде една леко пухкава, лъчезарна дама, в лицето на Ружа. Представи ми се като доскорошен притежател на леярна в Германия, и че в момента открива малък фризьорски салон. Поиска да работим заедно, казах, че ще помисля и след няколко дни се видяхме. Ружа беше жена, която знае какво иска, но се нуждаеше от потвърждение на идеите си, поне за онези, които ми е доверявала”, каза Минчев.

Освен за приятелството си с Ружа Игнатова в книгата той разказва и че е работил за известни личности от “подземния свят” като Иво Карамански, Илия Павлов, Фатик и други в качеството му на светски съветник и организатор на техни събития. Минчев, който е и дългогодишен автор на “Труд News”, предостави ексклузивен откъс от книгата:

Нейният секси брат ме посещаваше често!

Брат й Константин беше красив, ексцентричен младеж, който често идваше вкъщи, за да донесе писмо или подарък от сестра си. Посрещах го с уиски в съответния час, но той пиеше само чай. Много британско, мислех си, а той ми говореше за кучетата си. Беше привързан към тях, показваше ми ги и ако не седеше у нас с часове, поне не беше по-малко от 45 минути. Неудобно ми е да го кажа днес, когато сигурно не е в много комфортна позиция, но понякога се налагаше да си измисля ангажимент, за да го отпратя. Двамата ме аплодираха горещо по време на един от моите концерти, облечени правилно и общуващи сърдечно с всички. Все ме караше да й пея една еврейска популярна песен „Хава нагила“, а аз като комплимент й пеех моята любима песен Ели, Ели /в превод, Боже, Боже/. Разказах й историята на песента, стори ми се, че я трогна. Песента е неофициалният химн на Израел, поемата е написана от унгарската еврейка Хана Шенес през 1942 година, а музиката към нея е от Давид Зехави през 1945.

Стори ми се, че Ружа има онази нежна душа, която и се налага да прикрива заради мащабните си бизнес проекти. За тях аз научавах на малки порции, когато ми изпращаше снимки от Тайланд или друга дестинация. Тези снимки изобразяваха скромната в представите ми приятелка и клиентка, говореща пред над 5 000 души за своя бизнес. Самата тя, в изумрудена рокля от тафта сякаш беше друг човек – монументална, тържествена, световна. Някъде по това време поиска от мен да направя парти за благотворителната й фондация One coin World . В столичен хотел, наехме малка зала и тя представи проекта си, онагледен с видеоматериали и кратка реч. Поканените или не схванаха идеята или погледите им бяха съсредоточени в обещания коктейл след това. Ако ми бъде позволено да предположа, присъстващите смятаха това за лице на нещо, което няма общо с обясненото. За нас двамата – всичко завърши с вечеря в частен клуб в София. Поканих Игнатова да стане моя дама на организирания от мен Руски бал. На съседна маса, някогашни мои клиентки гледаха със стръв на хищници, а както по-късно стана ясно, са я поканили на унизителна за самите тях вечеря.

Преди това тя се съгласи да си партнираме на този бал, който се проведе при нечуван успех. Тогава мой личен гост беше Стивън от споменатата по-горе британска груба Blake . Всички искаха да се докоснат до Стивън, още повече когато в моя чест изпя две песни, едната струва ми се – Hallelujah. Същата вечер бе посветена на паметта на Емил Димитров, в присъствието на неговия син и с почетното гостуване на Юлисис Ролим – с най- висок ранг в подържания от Папата Орден на Свети Теотоний. В качеството си на единствен българин-рицар на този орден, имах намерение да предложа Игнатова за ръкополагане. Подобни общества, особено на такова близко ниво, отварят много врати и спомагат за хора с различни интереси да се обединят. Обстоятелствата по-нататък осуетиха това намерение. Същата вечер представих Стивън на модния император Десизо Монни, който го покани за рекламно лице. С Ружа пък бяхме на рождения му ден, където тя се представи блестящо. Присъстващата на масата ни Патрашкова и Игнатова имаха много за какво да си говорят.

Ружа беше като някой протоколен бастион, с когото останалите не можеха да се справят. Добродушна по собственото ми мнение, тя излъчваше сигнали, които по-слабите като характер хора прекрояваха в собствените си мащаби. Така да се каже – „дрехата Ружа Игнатова“ стягаше някои светски любимци от гърлото до петите. Помня на този рожден ден, тя не пропусна да ме попита дискретно дали не дължи нещо за присъствието и храната. Беше свикнала да плаща за всичко дотолкова, че изглеждаше мило и детински. Не, този път не трябваше да плаща, но мисля, че ми пъхна едно парфюмирано пликче в ръката с благодарност.

Вижте и

Съюзът на артистите събира средства за здравния фонд на актьорите у нас

Созопол – лукс, поръчван наедро

Какво се случва когато нямаш никаква представа за мащабите на една жена? Изненади като юмруци. Залпове от противоречия и вземане на мигновени решения. Ружа купи къща в Созопол, като част от организацията и публикациите се паднаха на мен. Роди се дъщеря й Давина, по слухове, родена от украинска сурогатна майка. Давина, а и изобщо дете, беше мечта на Игнатова. Споделих възторга и когато цялата къща беше осеяна с бродирани възглавнички с името на дъщеря и, бяха направили дори трилитров парфюм с нейното име. Давина се казваше и яхтата, която ни чакаше за първото парти в залива на Созопол. Няколко етажа лукс, като само на последния имахме право да обитаваме тя, нейните мистични съдружници и една моделка, чието име ще се въздържа да спомена. На долния етаж пя Азис, на нашия – Преслава, с която си разменихме шапките в истинския смисъл на думата. Прекрасен приятел, певицата ме покани да изпълним дует в чест на Ружа и аз го направих без много подкани. Помня, че на тази палуба всички трябваше да сме без обувки. Аз си останах с обувките и бях гледан от съдружниците й странно. Споменатата моделка са опитваше да сваля преди време приятелят ми – мистър Англия и оттогава беше в „черния“ ми списък.  Една от асистентките на домакинята дойде при мен с молба от нейно име да се сдобря със скандинавката и да си правим компания. Можех да си позволя това великодушие и го направих. Синът й не се отлепи от мен, но това е друга тема.

На следващият ден бях водещ на събитието в новооткрития дом и разполагах със сцена, микрофон и проминентна публика. Пя звездата Бебе Рекса, последвана от млада българска певица, което име ще премълча заради възникналия позор. Когато Ружа чу първата песен от репертоара й, в компанията на своя съпруг, свекърва, майка, баща и брат, тя ме помоли НЕЗАБАВНО да я сваля от сцената. Трудно е да се обясни как колеги могат да влязат в подобни отношения и категорично отказах да сваля певицата . Ружа изтича с нейната тъмно синя атлазена дълга рокля, пресегна се от сцената и изкрещя – „Махай се от тук“ . Дълго време успокоявах изпълнителката в подобието на гримьорна, а после танцувахме диво и без задръжки.

Вечерта беше копие под индиго на баровско парти в Миконос. Група добре изглеждащи младоци ме наобиколиха. Разговорихме си и се оказаха част от One coin екипа на Ружа. Изглеждаха нахъсани, долавях чуждоезичен намек в говора им, очевидно момчета завършили навън или просто прекалили с говоренето на английски. В няколкото басейна ликуваше доброто настроение, хора се хвърляха в тях с дрехите си, музиката огласяше морето, над което беше самият дом. Беше ми позволено да го разгледам отвътре и впечатлението беше за лукс, поръчван наедро. Тихият и любезен Бьорн само ми показваше бродираните възглавнички с името на Давина. На закуска, около басейна, с непознато високомерие на масата присъстваше гадател, изповедник или астролог, който казваха – бил много важен за Ружа. Вслушвала се във всичко, което и казвал. Аз пък се надсмивах вътрешно на токата на колана му, изобразяваща логото на Гучи. Асистентките на Игнатова бяха едни от малкото възпитани девойки и с класа, които познавам и до днес. Те пръскаха сияние наоколо и изглеждаха компетентни. Родителите на Ружа ми се сториха добродушни и семпли хора, баща и сам си правеше алкохола и изглеждаше доволен от това. Ружа беше взела неговия матов тен, само че в обстоятелствата на истинска женска красота, която се открои още повече, когато отслабна.