Сега четете
Андрей Велчев гост в студиото на „Визия 0“: Да бъдем добрия пример на пътя!

Андрей Велчев гост в студиото на „Визия 0“: Да бъдем добрия пример на пътя!

Интервю с д-р Андрей Велчев специалист по комуникации и медийно отразяване. Тема за катастрофите засяга цялото общество. Тенденцията на смъртността по пътищата ни не се е случила през последните десетина години. Много от тези материали, които виждаме по медиите за събитията по пътищата, оказват влияние. В медиен свят продаваме най-добрата лошата новина, при произшествие първо гледаме ламарините и след човека. По медиите прекъсвате трябва да се покаже истината по пътя. Загубите от пътнотранспортните произшествия са огромни, променят се човешките съдби. Поздравявам всички служители на пътната полиция, и тези, които се занимават с пътна безопасност, защото техните действия дават някакви резултати. Най-голямото въздействие се получава, когато полицията е на пътя. Когато има полиция гледаш с колко километра караш , гледаш си колана изобщо се привеждаш в ред. Трябва да знаем, че не сме сами на пътя. Всичко започва от възпитанието и от личния пример в семейството. Един от най-често нарушавания закон е Закона за движението по пътищата

Текст и видеото на главия редактор на Любословие.БГ

В  студиото на „Визия 0“ е д-р Андрей Велчев, преподавател в Пловдивския университет -катедра „Политология и национална сигурност“, специалист по комуникация и медийно отразяване. Здравейте, господин Велчев, вие сте утвърден специалист в сферата на комуникацията и медийното отразяване и ми се иска да поговорим днес за пътната безопасност, именно през тази призма. Според вас има ли отношение комуникацията към катастрофите? Например, грешна комуникация между участниците на пътя. Има ли отношение това към катастрофите?

Д-р Андрей Велчев: Първо благодаря за поканата и за възможността да дам своите експертизи и мнения по темата, която засяга не почти, а всеки един българин, виждаме, че тенденциите за смъртността по пътя не се променя в последните поне 10 години, с някои временни, може би по време на пандемията сериозни спадове. Но комуникацията влияе на всичко, разбира се, тя влияе и тогава, когато току-що стъпващи зад волана и тези, които имат правоспособност и тези, които карат без да имат такава, виждат, че в повечето случаи ако не направят някоя голяма беля, не биват снимани от всеки един обикновен потребител, защото знаем, че живеем във век и в епоха, в която всеки един от нас гражданите е журналист и много от тези материали, които виждаме в националните медии, са снимани именно от случайно преминаващи, които забелязват някой, който кара или в насрещното движение, или бута човек, и продължава. Все неща, които заливат националните ефири от сутрин до вечер. И наистина, когато си млад човек и примера ти, че ако не те снимат и не те хванат, ще ти мине номерът и няма да минеш, да, проблемът е с комуникацията, защото от години проблемът е с това доколко институциите са страшни за някого. Имаме проблем, че първо институциите воюват помежду си, второто, че посланието, което стига е, че те помежду себе си не могат да се разберат, едва ли ще стигнат до мен. Разбира се, поздравявам всички служители на Пътна полиция и тези, които се занимават с пътна безопасност, защото все пак сериозните и чести, и вашата инициатива, и медийните кампании, които се правят, дават някакъв респект и се вижда макар минимални, но наченки на успехи. Трябва да се говори по темата.

Водещ: Виждате ли някакъв проблем в синхронизирането на различните институции? Не трябва ли малко повече да как да кажа да се съпортват една друга, за да има по-голям ефект цялото това нещо?

Д-р Андрей Велчев: Със сигурност е така. За съжаление оценявам факта, че се занимавам с журналистика от 20 години и най-големи резултати и ефекти е имало тогава, когато полицията присъства на пътя, в актуалната обстановка това наистина е все по-невъзможно, но тогава се работи в синхрон и тогава се знае, тук пример, в понеделник се прибирах от Русе. Поради националната акция за бежанци, имаше пътни полицаи ако не на всяко кръстовище, то поне на много къси разстояния на магистралата. Това винаги респектира и колкото и един шофьор да си мисли, че е онеправдан и може да мине през капките, сам се хващам, поглеждам винаги, посягам да видя дали не съм забравил случайно фаровете, пипам си колана, поглеждам с колко километра карам, има възпитателен ефект. Институциите трябва да си помагат и моят апел е техните бивши представители, веднага след като напуска една система, да не започват да критикуват нещо, което до вчера са ръководили, а да продължат да говорят по същия начин. Никой не може да си пренапише за една-две или три вечери биографията и до вчера като си бил част от това нещо, по-хубаво да го подкрепиш и надградиш, помагайки му като външен експерт, защото изглежда нелепо и създава именно този дисонанс между изпратеното и полученото послание.

Водещ: Това, което казахте за присъствието на полицията на пътя касае контрола, може ли до някаква степен да бъде заменено с камери това въздействие върху шофьорите?

Д-р Андрей Велчев: Винаги, когато на българина се посегна на субсидията личната, семейния бюджет, всеки се стряска, особено когато за по-големите нарушения санкцията е сериозен процент от месечния приход. Но не смятам, че е достатъчно, винаги всеки си мисли: я ми го връчат, я не ми го връчат, днес може и да не ми дойде, може  да ми дойде, и намира десетки начини да избяга от това да си понесе съответно отговорност, или посочва ако толкова му е важна книжката, примерно, някой професионален шофьор с личната си кола, тя му е важна, посочва друг роднина, който доброволно приема чужда вина. То започва  от възпитанието, наистина от първите седем и начинът, по който самото семейното, което е дадено и вече е пример от родителите – това дали пушиш или не пушиш е също като дали твоите родители те учат да пресичаш правилно или не те учат да пресичаш правилно. Защото знаем един от най-сериозно и най-тежко и непрестанно неспазваните закони е законът за движение по пътищата.

Водещ: Така е. Смятате ли, че медиите до някаква степен могат да повлияят на отношението към този проблем в обществото? Защото всеки ден се отразяват някакви катастрофи, нали включително тези големите, които са с много жертви, говори се три дена, после заглъхва този случай, идва друга катастрофа, някак си не се променят като че ли нещата, не намаляват катастрофите.

Д-р Андрей Велчев: Всеизвестен факт за маса от медийния свят е, че продава най-добрата новина, която е лошата. Нормално е  тези неща да предизвикат особена обществена съпричастност, но най ми е странно онези хора, които преди да се притекат на помощ на някой пострадал, дано да не е тежко, дори тежко или средно тежко произшествие, първо посяга към телефона си да създаде сензация. Дали ще спечели някой лайк във facebook или няма да спечели, му е по-важно, отколкото да действа като човек и да помогне на някого, който може – дали шокиран от това, че е предизвикал или е бил част от произшествие, говорим за ситуации, в които или ще му се вдигне кръвното или ще му падне, или има някаква заболяване, това може да му повлияе, не отиваме да питаме как си, всичко наред ли е? Първо гледаме ламарините и гледаме дали активът, който имаме, нашето любимо моторно превозно средство, е цяло и чак след това гледаме себе си, което може би е диагноза, но медиите имат ролята да помагат и когато има активни кампании, инициативи като вашата, резултатът го има. Особено по празниците, когато наистина се говори, че ще има заселено присъствие или дори, когато не се говори, защото се знае. Знае се, че караш донякъде с над разрешената скорост и след това може да натиснеш педала малко повече, но трябва да бъдем преди всичко да знаем, че не сме сами на пътя и че освен личната отговорност, която носим за здравето на нашия автомобил и нас, тези, които пътуват с нас, то се отнася и за другите – дали ще е човекът, който нямаме търпение да пресече, защото например е по-трудно подвижен. Редовно виждам хора, които заобикалят възрастен човек, който просто се движи по-бавно и трябва да пресече, не знам тези секунди и минути какво толкова дават на хората, всеки бърза за някъде, всеки закъснява редовно. Трафикът в София най- вече София, Пловдив, Варна, Русе, в големите градове е ужасен, предизвиква стресови ситуации, всеки е притеснен дали ще тръгне от работа и ще стигне жив и здрав до вкъщи. Дори ти да си изряден, да караш по всички канони и закони, все ще се намери някой, който да те удари, дори ако си спрял.

Водещ: Това, което казахте за бързането, то не е ли същото, когато се превишава много скоростта на междуградските пътища, хората бързат, карат с 200, доказано е, че всъщност те не печелят чак толкова много време, примерно, за да стигне от точка А до точка Б, но пък за сметка на това увеличават многократно възможността да направят доста сериозно пътнотранспортно произшествие?
Д-р Андрей Велчев: Ако погледнем през призмата отново на финансите, много хора се замислят дали да завишат драстично разхода и без това на амортизираните коли, които харчат над 10-12 на 100, защото при една такава скорост, която цитирахте и самият разход скача, но може би аз, когато съм имал някои макар и дребни нарушения и съм чакал в столичната Пътна полиция, имаха възпитателен ефект върху мен видеоклиповете със снимки, кратки видео материали от такъв тип произшествия. Винаги като минеш на място, което са излъчили по медиите, че вчера е имало там катастрофа и някой си е отишъл, се сещаш, стряскаш, дори да си карал с  малко по-висока скорост, намаляваш, инстинкт е. Все пак имаме инстинкти, на първо място този за самосъхранение, адреналинът, особено при младите наистина го има, плюс лошия пример от това, което се случва по тези съвсем младежки социални медии тип tiktok, instagram и другите, а и Холивуд продукциите, които показват едни млади хора, които карат свръх скъпи коли, които обаче се пригодени за движение по друг тип пътища, не по нашите и може би тук е ролята на държавата, защото несъмнено липсата на трасета, на които законно да можеш да караш такива скорости, освен това регулирано, е предпоставка да стигнем дотук. Хубаво е да се помисли, че ако има къде да има нещо като картингите в моловете на другите открити пространства, където може да си тестваш способностите и да видиш, че дето се казва не можеш да бъдеш толкова адекватен, при положение, че всеки километър отгоре по-малък спирачен път е и по-къса възможност за реакция, отделно вече пък и изумяват ме по-възрастните шофьори, които се надценяват и си мислят, че винаги ще бъде както е, когато са били млади, а е доказано, че с напредването на възрастта, колкото и примерни шофьори да са, колкото и нулеви нарушения да имат, времето им за реакция драстично намалява. Агресията на пътя наистина идва от това, млади, които правят забележка на възрастни, възрастни, които пък на свой ред им отговарят, казват ти пък ще ми кажеш. Проблемът е в обществото и всъщност ние не можем да бъдем учудени, че сме такива на пътя. Човек в своя автомобил и на пътя е такъв, какъвто е и като обикновен пешеходец, и като обикновен участник в обществения начин на живот. Бъркаме някъде и бъркаме в разбирането, че за всичко ще бъдем онеправдани и че ще минем метър, ще излезем сухи, всички възможни народни поговорки.

Вижте и

Водещ: Относно медиите вие казахте, че те в крайна сметка трябва да имат рейтинг и тези шокиращите новини са това, което привлича хората, но не трябва ли да имат малко повече възпитателна, обучителна роля?

Д-р Андрей Велчев: Несъмнено, трябва непрекъснато да се показва такъв тип, както казах случаят с онези показвания навреме на пострадали при транспортни произшествия, да се знае, че това коства един загубен на пътя човешки живот, това струва милиони на всеки един от нас, а да не говорим за непрежалимата и голяма тъга, с която свикваме, когато загубим някой роднина, когато настъпят необратими процеси. Да, виждам, че има събуждане на медиите и показват и добрата новина, ама трябва да се акцентира предимно върху това младите какво гледат. Знаем, че младежите специално и моите студенти в Пловдивския университет много висок процент нямат телевизор, те работят на своята длан, ако ние можем да грабнем тяхната длан, да стигнем до тяхното устройство ще е много по-голям ефектът от социалните класическите медии. Да, разбира се, тези неща, които виждаме после биват преработвани, отново се връщат във facebook, в tiktok и в другите социални медии, но личният пример, знаете, че когато един водещ на предаване, дори и вие бъдете разпозната и направите нещо грешно, винаги ще бъдете показана като лошия пример и това ще има много по-голяма сила, отколкото стотиците предавания, които правите всеки по принцип. Защото обществото е съдник, но по-добре обществото да е съдник, преди да се е случило нещо страшно и тъжно, отколкото когато вече е твърде късно.

Водещ: Така е, като за финал какво може да препоръчате на хората, които ни гледат в момента? Какво е най-важното да спазват за тяхната сигурност на пътя?
Д-р Андрей Велчев: Ами на първо място да бъдат егоисти, да помислят за себе си, защото промяната започва отвътре навън и ако всеки един човек си даде сметка, че първо трябва да започне да се превъзпитава и след това да дава съвет, е много по-добре. Естествено крайно негативен съм и в годините много битки съм водил за хората, които си позволяват да карат употребили не само алкохол и други такива упойващи вещества, това е недопустимо и не би трябвало да бъде толерирано най-вече от вътрешната общност, от хората, които знаят, че техен приятел близък и роднина се качва да кара пил. А след това онези забележки, които на младите им идват до над главата, която някой роднина им казва да кара по-бавно, пази се, внимавай, оглеждай се като пресичаш. Това не е безсмислено, трябва да се прави, не трябва да мислим, че ще им дойде в повече, както младите казват, трябва да им идва в повече, защото рано или късно се сещат. Съветът е да бъдат толерантни на пътя, да знаят, че този закон е за всички еднакъв и да не търсят оправдания. Оправдания винаги могат да бъдат намерени, на първо място здравето на тях и на околните, защото ако причиниш тежко произшествие, дори и леко, това ти остава белег за цял живот и може да промени съдбата ти, буквално да ти приключи хубавият живот, с който си свикнал. Щастливи са тези, които успяват да излязат оцелели и здрави от сериозни произшествия, тези, които с едно одраскване на калник или друга част на колата излизат, отиват при автомонтьора и са щастливи, че отново колата е същата, но преди колата сме ние, тя не е по-малко важна, защото знаем, че ни е средството, с което се придвижваме по-бързо, но да не бързаме толкова. Бързият бърка, също неслучайна поговорка, да не бързаме, за да не бъркаме и да бъдем добрия пример, не лошия. Лоши примери всеки ден и всяка секунда и да, да се страхуваме от камерите, защото те стават все по-незаобиколен фактор и не толкова камерите, които Пътна полиция и институциите поставят, ами толкова, колкото камерите на нашите ближни приятели, които могат да снимат наш автомобил и да не знаят, че ние сме вътре, знаем, че контролът вече е силното гражданско общество, което не спира да работи в тази посока.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

Д-р Андрей Велчев: И аз ви благодаря за поканата.

 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
1
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре