Сега четете
Ефектът на движението върху тялото и ума

Ефектът на движението върху тялото и ума

 

От участниците в проучването на университета Станфорд, кръстено „Дайте на идеите си крака“, се иска да се ангажират с умствено затормозяващи задачи, които се прекъсват от периоди на почивка. Участниците в една от групите си почиват, като сядат и гледат в стената, а другите групи се разхождат между шест и петнайсет минути. След почивката групите се подлагат на тестове за креативност. Участниците, които са се поразходили, показват 40% повишаване на нивата на креативност над тези на гледалите стената. И този ефект се наблюдава не само при възрастните.

Други проучвания установяват, че когато се ангажирате с редовна физическа активност, академичните ви постижения се повишават. Иронията е, че в много училища физическата дейност се ограничава в полза на математиката, естествените науки и подготовката за полагане на стандартни тестове, докато тя може би е точно елементът, който да подобри именно тези резултати.

Освен че подобрява мозъчната ви дейност днес, физическата активност помага и за утрешното по-добро представяне. Движението води до дългосрочно умствено развитие, като стимулира отделянето на химикала BDNF (мозъчен невротрофичен фактор). BDNF подхранва процеса неврогенеза, при който се създават нови мозъчни клетки и се осъществяват връзки помежду им. Тази връзка между физическата дейност и BDNF ни помага да си обясним трупащите се свидетелства, че редовното движение предотвратява и отлага спада в когнитивните функции. Ефектът е толкова силен, че към настоящия момент не съществува по-добра превенция за невродегенеративните заболявания от рода на Алцхаймер и Паркинсон от редовната физическа активност.

Физическа активност не е равнозначно на тренировки- те са скорошен феномен. Преди индустриалната революция хората са работели във ферми, а още по-рано са били ловци и събирачи. Биологичният ни вид е бил уседнал през само 0,1% от времето на съществуването си. Ако приемем, че хората съществуват от 24 часа, то значи сме спрели да се движим активно в 23,58 часа. Родени сме да се движим и точно по този начин сме еволюирали. Затова не трябва да ни изненадва, че дълги периоди на обездвижване са вредни за нас. Един метаанализ, който обхваща 13 проучвания, установява, че хората, които седят по повече от 8 часа дневно без никаква физическа активност, са изложени на риск от настъпване на смърт, равен на този при прекомерното затлъстяване и тютюнопушенето. Седенето по повече от 8 часа дневно се свързва с повишено кръвно налягане, кръвна захар, излишни телесни мазнини, депресия, сърдечносъдови заболявания и рак. Други изследвания показват, че дори да имате заделено време за упражнения (примерно 30 минути бягане или йога) продължителното седене остава вредно за физическото ви здраве, както и за резултатите от умствената ви дейност.

За щастие не се изисква много за преодоляване на отрицателните ефекти от седенето. Едно проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association, разкрива, че вървене от само две минути всеки час неутрализира вредните ефекти от седенето. Същото важи и за три 10-минутни разходки ежедневно.

Вижте и

В едно свое изследване, публикувано в International Journal of Behavioral Nutrition and Physical Activity през 2016г., учените от университета на Колорадо и Института за човешки възможности „Джонсън и Джонсън“ тестват ефекта от различни форми на движение върху офис служители. Участниците отиват в лаборатория, където се симулира 6-часов работен ден при следните условия:

При едно от посещенията си служителите седят през всичките 6 часа, с изключение на посещенията си до тоалетната. При друго правят 30-минутна разходка, преди да седнат за пет часа и половина (отново с изключение на тоалетната). При трето вървят по пет минути всеки час, като на практика редуват цикли от 55 минути седене и пет минути вървене.

Резултатите разкриват, че участниците се справят по-добре по почти всички показатели за производителност и общо състояние, когато има някакво движение през деня, независимо дали е еднократна половинчасова разходка или шест 5-минутни. При тези два варианта самооценката на настроението и енергичността е по-висока, а биологичните маркери за здраве са по-добри. Налице са обаче и разлики между двата шаблона за движение. По време на симулирания работен ден, в който присъстват 5-минутните разходки, участниците изразяват по-високо цялостно удовлетворение и енергичност. Освен това споделят, че през целия ден са се чувствали в по-добра форма, докато през дните с еднократната разходка пикът на енергичността им е настъпил по-рано. Изследователите стигат до заключението, че макар всяко движение да е полезно, накъсването на деня с 5-минутни раздвижвания за стимулиране на физическата активност всеки част е по-добрият вариант за цялостната производителност и общо състояние. Хората на изкуството, интелектуалците и хората, работещи на стандартно работно място трябва да вземат предвид това и да се трудят на интервали: да се фокусират по-интензивно за някакъв период от време, а после да си направят почивка, през която да се ангажират с някаква физическа активност, а после- същия цикъл отначало. Така не само ще извлекат максимума от тялото, но и от ума си.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
3
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре