А трябваше да бъде една добра година. След пандемичния шок от 2020 г., през 2021 г. световната икономика се отърси от стреса и даде ясни признаци, че може да се възстанови бързо и да продължи възходящия си ход. Уви, надеждата продължи едва няколко месеца и още в края на годината се появиха тревожни сигнали – ръст на инфлацията, нарушени вериги на доставки, политически напрежения, които обаче бяха подминати от властимащите като „временни“.
Временното обаче се оказа трайно и цялата 2022 г. премина под знака на галопиращата инфлация и вероятно закъснелите мерки за овладяването й. Продължиха, макар и с по-малка сила, и проблемите по веригите за доставки.
А когато на 24 февруари Кремъл разпореди началото на „специална военна операция“, или с други думи пълномащабна инвазия, в Украйна, светът се изправи пред перфектната буря с добавянето към вече съществуващите проблеми и на енергийна криза и геополитически сблъсък. Започна горещата фаза на битката на новия световен ред.
Годината на „поликризите“
Според историка и политолог Адам Туз, цитиран от Франс прес, 2022 г. ще остане в световната история като годината на „поликризите“. Става дума за разнородни по характер шокове, които си взаимодействат и изправят света на ръба на хаоса в търсенето на път или ново начало. На този фон 2023 г. може да се окаже още по-лоша, ако политиците не съумеят да открият правилната посока за действие.
Проблемите се усложняват, ако ситуацията се погледне по-отвисоко. От началото на новия век светът преживява криза след криза – финансовата криза от 2008 г., последвана от дълговата криза в Европа, мигранската криза от 2015-16 г., предшествана от Арабската пролет, анексията на Крим от Русия, съчетана с отцепването на част от Донбас, пандемията от 2020-2021 г. Ръстът на подобни сътресения само показва, че се търси ново начало, според Роел Бетсма, професор по икономика в университета в Амстердам. По думите му светът „не е преживявал толкова сложна ситуация от Втората световна война насам“.
Битката с инфлацията
Призракът на инфлацията се появи на хоризонта още през последните месеци на 2021 г. Но централните банки по света отначало дори се зарадваха, тъй като през предходните две десетилетия трябваше да се справят с обратния феномен – твърде ниската инфлация.
Наливането на трилиони в световната икономика под формата на изкупуване на акции и облигации (т.нар. количествено облекчаване – quantitative easing), започнало по времето на финансовата криза и продължило по времето на пандемията, съчетано с помощите за компании и домакинства по време на пандемията, най-накрая даде ефект и инфлацията започна да се покачва. За съжаление на централните банки – доста по-бързо от желаното.
И тогава една след друга те бяха принудени да извадят „голямата секира“ – повишаването на основните лихвени проценти. Тон даде Управлението за федерален резерв на САЩ, което през годината увеличи неколкократно лихвите, при това няколко пъти с рекордните 75 базисни пункта, но инфлацията така и не беше задоволително укротена, а само беше „успокоена“ до по-поносими нива.
Лихвените проценти
Очаква се на двудневното си заседание, което започва днес, УФР да обяви поредното покачване на лихвите, но този път „само“ с 50 базисни пункта. Известно основание за това дава фактът, че инфлацията в САЩ през октомври и ноември забавя ход, а трудовият пазар остава стабилен. Председателят на УФР Джером Пауъл обаче избягва да дава излишни надежди и казва, че вероятно инфлацията в страната ще остане по-висока от желаното още „известно време“ – разтеглива формулировка, предполагаща поскъпването да продължи и през по-голямата част от 2023 г.
ЕС и Великобритания също поеха по пътя на САЩ в битката с високата инфлация, макар и с различни стъпки. Очаквано Лондон пристъпи към вдигане на лихвите почти веднага след Вашингтон, докато Франкфурт изчака няколко месеца и едва през лятото, когато „ножът вече започна да реже кокала“, започна да вдига лихвите – първо с 0,5 на сто, после на два пъти с по 0,75 на сто.
Очаква се в четвъртък „Банк ъв Ингланд“ да обяви ново повишение на основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 3,5 на сто, а същия ден същото да стори и Европейската централна банка. От ЕЦБ обаче отказват дори да подскажат какъв ще бъде скокът, но експертите са на мнение, че вероятно повишението също ще бъде с половин процентен пункт.
Резултатът от мерките на централните банки засега е по-скоро условен – инфлацията едва-едва се забавя, но за сметка на това над световната икономика надвисва заплахата от рецесия.
Напът към рецесия?
Всички световни организации и анализаторски центрове са единодушни, че при такова струпване на кризи световната икономика просто няма как да избегне забавянето си. Въпросът е дали ще се стигне до пълномащабна и дълбока рецесия или тя ще бъде плитка и ограничена до отделни региони и държави.
Според Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) светът все още е далеч от рецесия. МВФ прогнозира глобален растеж от 2,7 на сто през 2023 г., а ОИСР – от 2,2 на сто. Въпрос на изчисления.
Великобритания вече е в рецесия, макар и да отчете растеж през октомври, Германия и Италия са на ръба на рецесията, а според „Стандарт енд Пуърс Глоубъл“ (S&P Global) еврозоната като цяло е изправена пред изключително трудно първо тримесечие на 2023 г. и вероятна стагнация.
Анализаторите са единодушни, че на този етап никой не може да се ангажира с ясна прогноза накъде ще поеме светът през 2023 г. Най-вероятният сценарий включва продължаване на поликризите – смекчаване на едни проблеми, но задълбочаване на други.
Войната в Украйна едва ли ще намери разрешение през следващите три до шест месеца, което вещае продължаване на геополитическото напрежение и енергийните проблеми на Европа.
Макар и да разхлаби леко ограничителните антиковид мерки, Китай едва ли ще стигне преди следващото лято до пълно отваряне, което пък гарантира продължаване на проблемите по веригите на доставки и негативно въздействие върху глобалната икономика, тъй като азиатската страна продължава да е „фабриката на света“.
Макар и геополитически партньори, ЕС и САЩ са изправени пред нов конфликт. И ако по времето на президента Тръмп проблемът беше с налаганите от администрацията на САЩ мита върху европейските стоки, сега на преден план излезе Законът за борба с инфлацията в САЩ.
Или казано простичко – проблемите от 2022 г. ще прелеят естествено в 2023 г., без да намерят отчетливото си решение. За съжаление ще продължим да живеем в интересни времена под ударите на поликризите, които дори не е изключено и да се умножат.
Каква е вашата реакция?
