Сега четете
„ДОПАМИНОВА ЗАВИСИМОСТ – НОВАТА ЕПИДЕМИЯ“

„ДОПАМИНОВА ЗАВИСИМОСТ – НОВАТА ЕПИДЕМИЯ“

Мария Георгиева е родена на 26.02.1980 година. Завършва СОУ за европейски езици „Свети Константин Кирил философ“ – Русе. Магистър на Русенски университет „Ангел Кънчев

През последните 20 години работи като журналист и експерт „Връзки с обществеността“. От 2014 до 2019 г. ръководи PR екипа на Община Русе. Като представител на Общината е работила с екипа на президента Румен Радев по организацията на срещата на тримата президенти Александър Ван дер Белен /Австрия/ и Клаус Йоханис /Румъния/ и Румен Радев /България/ в Русе през 2018 година. Има интерес към дипломацията и националната сигурност.Омъжена, с две дъщери.

Тя е студент в Специалност „Стратегическо управление и лидерство в сферата на Националната сигурност“ , а настоящият и труд е защитен отлично, като част от изпит при Д-р Павлин Коджахристов

 

„Допаминът е универсална валута, която измерва потенциала за пристрастяване“ – д-р Анна Лембке

Колко често чуваме днес от децата си – скучно ми е. Интересуват ли се колко лайка са събрали на последната си снимка във Фейсбук? Интересуват ли се от броя последователи, които трупат ежедневно? И за да сме честни, ние, възрастните, не се ли вълнуваме от същите неща? Липсата на мотивация, лошото настроение, тревожността и дори депресията са ежедневие за много хора. Може ли това да се дължи на дисбаланс на хормони в тялото ни от забързаното ежедневие, прегряването и пренасищането с информация…

Все повече автори, известни психолози и психиатри се впускат в търсене на отговори на тези въпроси. И голяма част от тях стигат до един и същ термин – допаминова зависимост. За съжаление, тя не е нещо абстрактно, а напълно реално пристрастяване.

Допаминът е едновременно невротрансмитер и хормон, изпълняващ изключително важна роля за правилното функциониране на различните органи в тялото ни. Той има определящо значение за редица психични процеси като влияе пряко върху човешкото поведение и ни помага да се чувстваме добре. Допаминът ни дава усещане за възнаграждение за собственото ни поведение. Всички знаем колко е приятно да задраскаме поредната изпълнена задача в списъка си. Това чувство на прогрес и удовлетворение се дължи именно на допамина. Всеки етап от дългия път към постигането на дадена цел, всеки остър камък, който прескачаме, е знак, че успехът е все по-близо… Подобно на маратонеца, който изминава километър след километър към финала. Колкото пътят до успеха е по-дълъг и труден, толкова повече допамин получаваме. И толкова повече се пристрастяваме.

А както знаем, разликата между лекарството и отровата е в дозата…

Можем да повишим допамина в мозъка си с редица нездравословни варианти, затова именно срещу тях е насочена борбата на експертите през последните години.

Така например никотинът повишава нивата на допамин в мозъчните центрове, които са отговорни за усещанията за удоволствие, еуфория и релаксация.

Кофеинът повишава концентрацията и отстранява сънливостта, взаимодейства с допаминовата система.

Кокаинът също повишава нивото на допамина в мозъка и продължителността на неговото действие.

Хероинът се свързва с опиоидни рецептори в мозъка, които се активират от естествените опиоиди на тялото, а именно ендорфини и енкефалини. Това води до развитие на състояние на еуфория, изчезване на болката и безпокойството.

Храната за много хора също е източник на огромно удоволствие. Храната, богата на въглехидрати (особено захар), стимулира отделянето на серотонин, който създава усещане за удоволствие и облекчаване на напрежението и стреса. Богатата на протеини храна повишава нивата на допамина, което повишава вниманието и концентрацията.

В същото време зависимостта от телефоните, интернет, от социални мрежи е един от най-мощните източници в нашето съвремие и дори се лекува в психиатрични клиники…

Проучване доказва, че петдесет процента от тийнейджърите по света са пристрастени към своите смартфони, а 84% от тях са споделили, че и един ден не могат без мобилните си телефони. Според експертите децата са по-податливи на зависимости от възрастните, защото в този етап от живота мозъкът им все още се развива. Затова и вредните навици лесно могат да намерят почва в неукрепналата психика.

Ако възрастните могат да бъдат сериозно засегнати от прекалената употреба на мобилни телефони, е страшно да си представим щетите, които те нанасят върху децата, алармират лондоски учени. Те ги сравняват с даването на наркотици, което никой родител не би си позволил. Децата се пристрастяват, и ако се опитаме да ги лишим от смартфоните, те изпадат в състояние, подобно на това, което се случва при спирането на наркотиците.

Не на последно място следва да отделим заслужено място в класацията на храненето, секса, постигането на цели, които също повишават нивото на допамина, който активира системата за възнаграждение. Колкото повече допамин се освобождава, толкова повече се активира системата за възнаграждение и толкова повече нарастват очакванията ни.

Всички вещества, дейности, хора, всичко, което „събужда тръпка” в нас, може да доведе до пристрастяване и зависимост. Компулсивното хранене, шопингът, трупането на пари, безразборните сексуални връзки – всички те повишават нивото на допамина в мозъка ни и това води до пристрастяване.

За съжаление няма универсално решение за преодоляване на тази съвременно епидемия. Има обаче няколко неща, които учените са открили и описали, за да се настроим за успех в борбата със зависимостта.

Как можем да повишим здравословно нивото на допамин в мозъка си? Това може да се случи на първо място чрез физически упражнения. Физическата активност доказано повишава нивото на допамин в мозъка. Редовните упражнения дават енергия и противодействат на депресията.

Също така има и определени храни, които повишават нивото на допамин. Те са богати на аминокиселината тирозин, от която се произвеждат допамин – банани, авокадо, млечни продукти, бадеми, тиквени семки. Храните, богати на протеини – яйца, пилешко месо, риба, повишават нивата на допамин и серотонин в мозъка.

В топ 3 са и балансираните отношения, влюбването. Любовната връзка, приятелствата и семейните отношения доказано повишават нивото на допамин в мозъка.

Друг похват е свързан с това – да управляваме стреса. Стресът е една от най-честите причини за рецидив, трудно е да се управлява, но може да имаме успех с йога, медитация, акупунктура, масажна терапия и подходяща почивка.

Специалисти препоръчват и психотерапията, тъй като тя променя мозъчната структура и може да бъде ефективна за възстановяване на баланса в допаминовата система.

Ако нямаме време за всички тези неща, дори докато работим, учим, дори докато спим, може да слушаме музика. Музиката е чудесен начин за повишаване на допамина в мозъка. Доказано е, че когато хората слушат музика, която докосва емоциите им, мозъкът освобождава допамин и стимулира системата за възнаграждение. Музиката е сама по себе си най-добрата медитация.

Сънят също е много важен за повишаване на благосъстоянието ни. Липсата на сън води до намаляване на допамина. Следователно е от съществено значение да получаваме достатъчно качествен сън, за да оптимизираме когнитивните функции.

За каквато и зависимост да става въпрос в наши дни – към дрога, алкохол, цигари, допамин и т.н., трябва да помним, че ние сами контролираме живота си. Първата крачка е да признаем проблема. След това да намерим решението и да се стремим към баланс. Защото поставянето ни в златна клетка с всички удобства дори за цял живот, също няма да ни донесе спокойствие и щастие. Доказва го експериментът „Вселена 25“ на Калхун.

Може би затова съвременните лидери се опитват да направят хората около себе си щастливи или поне удовлетворени, но без да ги поставят в златна среда. Така чрез усилията, които полагат, им доставят допамин. Ако хората, които управляваме, вярват, че работата е тяхно призвание и удоволствие, то това ще вдигне производителността или ще са по-мотивирани да постигат високи цели.

Преди две години участвах в едно изследване. Анкетирах 200 човека в държавна администрация на различни позиции, като част от въпросите бяха свързани с тяхното личностно израстване и развитие. На въпроса какво би Ви мотивирало да продължите да се занимавате активно с това, което работите в момента и то да Ви носи удоволствие, много висок процент – над 80%, бяха поставили в челните позиции отговорът: поощрение, признание от работодателя. Много малък процент бяха поставили в челните места на анкетата – повишаване на възнаграждението си. Което неминуемо означава, че хората предпочитат да получат на работното си място емоционална подкрепа, оценка на труда си чрез добра дума и похвала или с една дума – да получат своята висока доза допамин. Защото обратното – грубата дума, грубата реч разрушава човека отвътре.

В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във ведите празните разговори се наричат „праджалпа“ и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес.

Речта определя човека. И от нея зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша, сериозно се изучава във всичките бизнесшколи.

Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Сигурно е прав. Речта има много силна енергия. И неслучайно добрата дума е един от източниците на допамин. Тогава, когато я използваме и тълкуваме правилно. Защото дори популярните днес фрази, могат да се превърнат в нож с две остриета. Като например една от любимите ми: „Целта оправдава средствата“. Това е може би най-повратно тълкуваната фраза на света. Пълният ѝ вариант обаче идва от основателя на Ордена на йезуитите – Игнасий Лойола, и звучи така: „Ако целта е спасението на душата, то целта оправдава средствата.“.

Та така, ден след ден, всъщност ние самите избираме дали всекидневно да „преяждаме с допамин”.

Може би затова Камерън Сепах е измислил „допаминовия глад” като методика за управление на зависимостта на човек от храна, медии или социални мрежи с помощта на контрол и отказ от тези стимули. Той предлага временно да се ограничат дейностите, предизвикващи възбуда, еуфория, страх или предизвикват проблеми заради голямата загуба на време при изпълнението им. Когато за пръв път Сепах публикувал своята статия на тази тема, тя за едно денонощие е била прочетена 100 000 пъти.

В „Допаминов свят“ д-р Анна Лембке, психиатър и автор, изследва новите вълнуващи научни открития, които обясняват защо неумолимото търсене на удоволствие в крайна сметка води до болка – и какво можем да направим по въпроса. Кондензирайки сложната невронаука в по-лесни за разбиране метафори, Лембке илюстрира, че за да постигнем удовлетворение и взаимосвързаност, трябва да поддържаме нивата на допамина под контрол.

Тайната е в поддържането на здравословен баланс между желанието и нуждата, а нашата роля е да открием разликата.

Източници:

Лидерите винаги обядват последни, Саймън Синек

„Допаминов свят“, д-р Анна Лембке

„Безграничния потенциал“, д-р Марк Хаймън

https://profiles.ucsf.edu/cameron.sepah

Експериментът „Вселена 25“: как раят се превърна в ад

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD

Какво е това „допаминова диета” и защо в Силициевата долина се отказват от храна, интернет и общуване?

Допаминът – хормонът на зависимостите

 

 

 

 

Вижте и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре