„Черният петък“ – изгоден пазар или капан за наивници

Модата за големи промоции, назовани „черен петък“ вече се настани и в нашия бит. Все още обаче трудно можем да разберем дали тази търговска кампания ни дава възможност да си купим нещо на доста по-ниска цена или за пореден път наивно сме паднали в капана на празните си надежди.
Иначе рекламните кампании продължават с пълна сила. Решим ли да се впуснем в предизвикателството на „черния петък“ е особено важно да бъдем наясно поне с етикетите и тяхната информация. Изписването на намалението е задължително върху етикета на всяка стока и може да стане по един от три начина: графично – с поставяне на новата цена до старата зачертана цена; словесно – с изписване на думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от изписване на съответните числа, а също и цифрово в проценти – чрез изписване на процент на намалението и поставяне на новата цена до старата, която е зачертана.

Според Габриела Руменова от платформата „Ние, потребителите“ най-честите нарушения са свързани със срока на намалението. Според закона предишната цена трябва да е била прилагана за поне един месец преди това. Причината е, че някои търговци малко преди намалението оскъпяват стоката и след това обявяват промоцията. Правят го, за да могат да обявят по-голям процент на намалението, който да е примамлив за клиентите, напр. от порядъка на 20-30% поне. Така хората се заблуждават за понижението, което на практика го няма или е много малко. Обикновените купувачи в магазините едва ли ще могат да разберат за това нарушение, което евентуално може да бъде хванато единствено от контролните органи. Те могат да изискат контролната лента на касовите апарати и да видят на какви цени и за какъв период са се продавали стоките за месец назад, за които впоследствие е обявена промоцията. Дори и инспекторите обаче се затрудняват да констатират подобни нарушения, защото асортиментът не е описан подробно, а много общо.

Напр. са написали блуза, но точно за кой тип блуза става дума няма конкретна информация. Не може да се докаже по безспорен начин, че точно за тази стока се проследява цената й за месец назад. Другият проблем е, че точно този артикул въобще може да не е бил продаван преди промоцията.
Друго изискване е, по преценка на оператора, да се посочи не само старата и новата цена, но и съответният процент на намаление. Нерядко те го бъркат или умишлено го закръгляват към поголямото число макар и с малко. Търговците често обявяват намаление което обаче не важи за целия техен обект а само за част от него или определена група стоки. Така хората разбират за тази уловка едва когато влязат в магазина. Целта на търговците в случая е, че щом е влязъл в обекта, дори да не намери нещо на промоция, ще си купи друго. Това е маркетингов трик.

Друг начин за привличане на мераклии да пазаруват евтино е да се напише на витрината или да се обяви чрез рекламите, че намалението е примерно до 70%, но да са окаже че горната граница се отнася за много малко стоки или дори за такива, изчерпали се много бързо. Останалият асортимент пък не е с намаление.
Нерядко под промоция често се маскират най-обикновени разпродажби на останали единични бройки от различни артикули, напр. обувките са само от големи номера. Това може да се дефинира и като нелоялна търговска практика за привличане на клиенти в съответния търговски обект. Успеят ли хората в подобни случаи да докажат в съда, че са изхабили време, нерви и средства да отидат до този магазин, но са останали излъгани, то тогава те имат право на обезщетение. При установяване на липса на наличност от стоки с намаление за времето на кампаниите на намаление по решение на председателя на КЗП може да се поиска огласяване за кой търговец или рекламна агенция става въпрос и че в рекламата е имало заблуждаващо послание, пояснява Руменова.

По думите й, малко преди „черния петък“ обикновено на пазара се появяват сайтове менте или подобни страници във фейсбук, които зарибяват хората, предпочитащи да пазаруват през интернет. „Те обикновено просъществуват кратко време след това. Често става дума за измама, а не за административно нарушение. Има опасност тези нови онлайн търговци просто да са едни хора, които бързо искат да направят големи пари и да изчезнат. Те обикновено използват логото и всички отличителни характеристики на известни брандове или на познати марки или ги наподобяват. Често изпращат линк, през който по-бързо да се влезе в сайта и при отварянето се искат данни за банковата карта, което крие големи рискове от източване на пари от сметките на хората. В подобни случаи е добре да видим кога е регистрирана страницата, която ни е заинтригувала. Направено ли е скоро, това е подозрително, особено ако става дума за големи брандове, които от години имат свои портали и магазини за електронна търговия. Добре е да се провери и колко са последователите на съответния профил или страница в социалната мрежа. Ако броят им е малък и е в рамките на няколкостотин, то това също е признак, че има нещо нередно. Лошото конструиране на страницата и липсата на координати и телефони за връзка са най-ясният знак, който трябва да ни накара да не правим поръчка през нея. Не бива да забравяме, че покупката от онлайн магазин ни дава право до 14 дни след това да върнем стоката, а също така и до 2 години да направим рекламация“, припомня експертът от „Ние, потребителите“.

Вижте и

ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЕТИКЕТИТЕ СА 6
Независимо дали става дума за промоционални кампании или не към етикетирането на стоките има определени изисквания. Основните са шест:
• Етикетите задължително трябва да са на български и | да включват данни за производителя или вносителя на стоката, за вида й, съществените й характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и ако е необходимо, указания за употреба;
• Информацията трябва да е ясна, разбираема, да не е подвеждаща и да е четлива. Търговецът няма право да маха или променя етикета с информация от производителя, ако по този начин има вероятност да под- | веде потребителите;
• Словесната част от етикета може да бъде заменена с графична само ако върху него се използват широко I разпространени символи или пиктограми;
• Върху етикета на стоките, които са опаковани или пакетирани предварително, трябва да е описано тяхното количество;
• Ако опаковката не разполага с етикет, количеството трябва да е изписано върху самата стока или на табела, непосредствено поставена до нея:
• В случаите, когато производителят или вносителят не са изписали количеството, търговецът е задължен да го направи и носи отговорност, ако не го изпише върху стоката.

Масовите промоции – риск и за кредитната ни карта
„По време на такива кампании като „Черния петък“ има рискове много бързо да опразним банковите си карти, и то за неща, които ни изглеждат на пръв поглед изгодни, но след това остават неизползвани по шкафове и гардероби“, смята кредитният консултант Тихомир Тошев. „Не бива да се забравя, че емоционалната покупка не е добра идея. Редно е да сме наясно какво искаме да купим, което наистина ни е необходимо, още преди да влезем в магазина или започнем да ровим в интернет. Намерим ли го, е хубаво да го сравним с поне в още един магазин или сайт, защото при различните търговци винаги има немалки разлики в цените“, припомня експертът.
Според него стоковите кредити, предлагани от търговците, продължават да са по-скъпи от пазаруването с кредитна карта. „Пластиките имат предимството, че ако успеем да изплатим сумата на покупката в гратисния период, то няма да плащаме лихва. Не успеем ли по този начин да се издължим, то е добре да не отлагаме, защото лихвите по кредитните карти у нас са в рамките на 11-15 на сто. При стоковите кредити оскъпяването е в рамките на 15-30 на сто. Най-добре е да се пазарува със спестени пари“, смята още Тошев.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре