„Оса 22″ е работното заглавие на последния филм, след който корифеят на киното намеква, че ще се пенсионира

Мизантроп, клаустрофоб, любител на гангстери, илитерат, некултивиран темерут, неграмотен имбецил – това са само няколко от щрихите в словесния автопортрет на младия Уди Алън. През годините най-мащабният жив интелектуалец в седмото изкуство продължава да описва себе си с безпощадния сарказъм, с който създава персонажите в скечовете, разказите и сценариите си. Вероятно в същия наратив, преливащ от ирония, ще звучат монолозите и диалозите на героите в следващия му филм – номер 50. Алек Болдуин наскоро подхвърли, че Алън му загатнал за финале гранде. Знае се работното заглавие – „Оса 22″. Тя ще е нещо като сбогуване, като естествен край след 70 години в голямото шоу.

По план първата клапа трябва да щракне през септември в Париж. Засега актьорите не са оповестени официално, но се спряга едно френско име – Изабел Юпер. Тя е от онези силни и талантливи жени, на които не им пука, че в САЩ все още има хора, мислещи почти 87-годишния Уди Алън за педофил заради твърденията на две нестабилни психически жени -някогашната му партньорка Миа фароу и осиновената им обща дъщеря Дилън. „Оса 22″ може би ще напомня за крими драмата „Мач Пойнт“ от 2005, окачествена от кинокорифея като най-добрата му екранна творба. А дали Уди наистина е решил да сложи точка, след като Клинт Истууд и на 92 командва зад камерите?

„Все още нямам усещането, че съм направил филм като „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика или „Седмият печат“ на Ингмар Бергман. Няма да спра да опитвам. Макар да съм доста успешен, никога не съм бил удовлетворен като творец. Не снимаш, за да спечелиш награда. Моцарт никога не е създавал шедьоврите си с мисълта за трофей. Ако имам шанс и вирусът отшуми, може би преди да умра, ще направя страхотен филм“, коментира Алън пред „Дейли Мейл“.
Изумителната кариера Уди Алън продължава седем десетилетия. Той държи рекорда за най-много номинации за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий – 16, като има 3 победи. Номиниран е 7 пъти за най-добра режисура, но получава само една статуетка, а три от лентите му са номинирани за филм номер едно. „Хубавото на киното е в самото правене, в творческия акт. Но дори и най-големите похвали за филма няма да те спасят от артрит или от херпес“, иронизира суетата Уди Алън.

Появява се само веднъж на Оскарите – през 2002 г. Тогава от Академията^ го молят – него, една от най-рейтинговите емблеми на Ню Йорк, да представи колажа на Нора Ефрон New Your on Film Tribute c кадри от града в памет на жертвите от 11 септември. През 2004 г. Comedy Central класира Уди Алън на четвърто място в топ 100 на най-добрите стендъп артисти на всички времена, английският „Гардиън“ го нарежда трети в своя идентичен списък. Неслучайно до 70-те предпочитаният му стил е бурлеската, а героите му гравитират около излъчването на Бъстър Китън и Чарли Чаплин. Той дори е племенник на Джеймс Бонд в първото „Казино Роял“ – пародия на Агент 007.
Уди Алън е единственият американец, който може да снима като европеец – от 70-те насам осмива еднакво безпощадно и нравите в социалната US клоунада, и отегчителното философстване в Стария свят. В центъра на филмите му са жените и тяхната психика. На терен е деспотичен, педантичен и никога не се осланя на случайността. Кълне се в Ингмар Бергман и цял живот мечтае да напише пиеса като „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. Не носи часовник, не ползва компютър и не се разделя с пишещата си машина „Олимпия“, която си купува на 16. На нея се раждат сборниците му с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“, „Без перушина“, „Ако импресионистите бяха зъболекари“ и мемоарите „Само да вметна“, чието издаване се проточва заради напъните за псевдоморал и политическа коректност в страната, в която всеки може да стреля, когато, където и както му падне. Крилатите му афоризми са класика в жанра. Почти 30 години не говори пред медии. През 2020 г. дава интервю за „Си Би Ес Нюз“, което се излъчва чак през март 2021 в стрийминг платформата „Парамаунт Плюс“. Нарушава мълчанието заради документалната поредица на НВО „Алън срещу фароу“, в която авторите припомнят обвиненията в сексуална агресия, идващи от Миа фароу и Дилън през 1992 и 2014 година. За над половин век Уди Алън снима в централни роли 106 актриси, но нито една от тях досега не се е оплакала от него.
Според кинаджията съществуват десет причини, заради които си струва да се живее: хуморът на Граучо Маркс, филмите на Бергман, втората част на симфония „Юпитер“ на Моцарт, няколко парчета на Луис Армстронг, „Възпитание на чувствата“ от флобер, виртуозните изпълнения на Марлон Брандо, шлагерите на франк Синатра, невероятните ябълки и круши на Сезан, лицето на специална жена. Казва, че миналото не го интересува, а настоящето е най-доброто време. От 60-те до днес носи рамки на очила с постоянен дизайн. Почитател е на баскетболния отбор „Никс“ – има билет за целия сезон и четири места на първия ред. Вегетарианец е. Когато е в Ню Йорк, всеки понеделник свири на кларинет с група джазмени. Никога не изневерява на бенда – дори когато един понеделник трябва да получи „Оскар“ за „Ани Хол“.
***
До 18 чете само комикси
Прословутата хипохондрия на Уди Алън е тотално излишна – баща му доживява до 100, без да оплешивее, майка му – до 96. Бракът им продължава 70 години -изпълнен с ненавист и с обич, която напомня на тази между канибалите в Борнео. Двамата са абсолютни чешити, които нямат нищо общо с културата. И „записват“ родения на 13 ноември 1935 Алън Стюарт Кьонигсберг на 1 декември – да започнел начисто. Той е типично еврейче, пръкнало се Бронкс и израснало в Бруклин – постоянно мами на карти, обира връстниците си, не отваря книга, до 18 чете само комикси, не се интересува от театър. Бейзболист и лекоатлет. За да не мръзне по улиците, тъй като всеки божи ден бяга от училище, търси убежище в музеите и галериите, защото в повечето от тях се влиза без пари. Братовчедка му Рита започва да го води и на кино. (Преди да фалира, дядо им е собственик на салони.) Бащата на Уди е бижутер, а след Голямата депресия става келнер, шофьор на такси, дребен мошеник на конни залагания. Докато имат магазин, майката е счетоводителят в него. Бабите и дядовците му са имигранти от Литва и Австро-Унгария, наоколо се говори на идиш, иврит и немски.
Ако в онзи период нещо наистина вълнува бъдещия киноас, то това са хрониките за бандите на Ню Йорк. Той така се пристрастява към темата, че се вижда като един от тях. Хоби му е, докато заспива, да планира перфектното убийство, което не може да бъде разкрито. „Знам имената на всички гангстери и убийци. Знам всичко за тях – прякорите им, в кой затвор са лежали, по колко години и за какво. Научих всичко това от филмите на Хичкок и книгите за престъпници, на които съм голям фен“, споделя Уди Алън. Другите му интереси са свързани с баскетбола и фокусите.
Сцената обаче го привлича неудържимо от първия миг, в който гледа водевилни номера след основния филм. И решава да се пробва с фокуси – на 14 в някакъв треторазряден клуб изкарва първия си хонорар от два долара. Пак тогава – макар че рядко се вясва в даска-лото – отива на обявения от директора конкурс за таланти. Осъзнава дарбата си да прави комедия – и като актьор, и като писач – и се отказва да става каубой или частен детектив. Открива и кларинета, на който е верен и до днес. Още преди да завърши гимназията, печели джобните си с измисляне на смешки за малки издания. Именно заради тях решава, че е по-приятно и по-лесно да се казва Уди Алън. А след като го гонят от лятна школа по драматургия на Нюйоркския университет, за първи път отива на психиатър. Ще го прави през следващите години почти без никаква полза. Но образът на смотан нервак интелектуалец, който е запазена марка в творенията му, няма нищо общо със самия Уди.
***
Два пъти се жени з