След 137 дни черен екран руската независима телевизия „Дождь“ отново е в ефир, но от четири различни точки на Европа. За новото начало и предизвикателствата зад него – Анастасия Димитрова разговаря с главния редактор на медията Тихон Дзядко.

Излъчването на телевизионния канал „Дождь“ беше възстановено преди почти два месеца. Разкажете ни за новото начало и за всичко онова, което стои зад него.

Оценяваме това ново начало като много успешно. Много се радваме, че нашият зрител ни чакаше. За нас е важно, че нашият зрител ни очакваше и в Руската федерация, и отвъд пределите ѝ. „Доджь“ се излъчва онлайн и в ефира на няколко кабелни оператори в Европа, САЩ и по целия свят. Оценявайки първия месец след повторния ни старт, виждаме, че само в Youtube имаме около 13 милиона зрители, при това около 55%, т.е. повече от половината от тях живеят в Русия. А за нас е много важно да съобщаваме на зрителите в нашата страна истината за това, което се случва във връзка с войната в Украйна и събитията в Руската федерация. Ако трябва да оценяваме по цифрите, сме много радостни за това, което се случва. Разбираме, че това е само началото.

А що се отнася до това какво стоеше зад новото начало: Това беше голяма подготовка. На съдържанието, оформяне на документи, откриване на кампанията ни в Европа, получаване на лицензи. Беше доста сложен процес, който ни отне няколко месеца. През юли основната част от всичко това беше свършена и затова успяхме да излезем в ефир.

А защо ви се наложи да спрете да работите, макар и временно за 137 дни?

Наложи ни се да спрем да работим, защото на 24 февруари Русия започна пълномащабно настъпление в Украйна и няколко дни по-късно в Русия беше установен политически режим с елементи на фашистка диктатура. Отличителна особеност на този режим е военната цензура.

За тези 6 месеца от началото на войната в Русия бяха блокирани повече от 5000 уебсайта. Значителна част от тях са страници с информационни ресурси, медии. Освен това бяха блокирани и едни от най-големите социални мрежи, например Facebook и Twitter.

Президентът на Русия подписа и закон, забраняващ т. нар. „дискредитация на въоръжените сили“ и разпространяването на т. нар. „фейкове“ срещу армията. Това означава, че за разпространяването на каквато и да е информация, различна от публикуваната от Министерството на отбраната на Русия, всеки го грози наказание – административно или наказателно. Хората, които го правят, са заплашени от 15 години затвор.

Това се прави по очевидни причини – за да се ограничи разпространението на правдивата информация за руските действия в Украйна и в частност за руските военни престъпления. За нас да работим в подобна ситуация е абсолютно невъзможно.

Заради това още през март взехме решение да преустановим излъчването на телевизията и да започнем отново от други точки на света.

А как се промени работата ви през тези 137 дни, в които бяхте извън ефир. Различна ли е по някакъв начин работата ви от това, което правехте докато бяхте в Русия?

Не бих казал, че работата ни по някакъв начин значително се отличава от онова, което правехме в Русия. Има определени технически промени, свързани с монетизацията и получаването на финансиране. Но ако погледнем нещата отстрани, от гледната точка на зрителите, не мисля, че могат да се забележат някакви сериозни изменения.

Въпреки, че не се намираме в Русия, благодарение на всички съвременни средства, благодарение на интернет, имаме възможност да продължим да работим.

Вие не сте първият руснак, с когото разговарям, който е взел решение да напусне страната си след началото на войната. И винаги задавам следния въпрос: Как се решихте на тази стъпка без да знаете кога и дали някога ще се върнете?

Взехме го много бързо, веднага след като започнахме да получаваме заплахи. Това беше единственото възможно решение, защото изборът беше много прост – да останем под заплахата на наказателно производство с перспективата да се окажем зад решетките или да заминем без ясна перспектива. Въпреки всичко, ние имахме уверения, че нашата безопасност ще бъде обезпечена и ще имаме възможността да продължим да работим.

Представени пред такъв избор, беше ясно, че