Идеята на Теодор да плува в продължение на 72 часа се е родила много отдавна, а успехът му е посветен на семейството и екипа му, на спонсорите и приятелите. „Това беше главната цел и трябваше да покажем на хората, че няма невъзможни неща, за да може повече хора да повярват, че мога да преплувам Черно море“, заяви той.

В крайна сметка обаче Теодор плува 71 часа, тъй като има гръмотевична буря и лекарите преценяват, че не е безопасно за неговото здраве да остане в езерото. „Шансът да ме удари гръмотевица беше много голям, така че взех правилно решение. Не съжалявам, че съм излязъл на 71-я час“, подчерта той и допълни, че в последните часове е бил в много добра кондиция. Теодор сподели, че първите 7 часа са били най-трудни, тъй като са били и през нощта, което още повече го е затруднявало. „През светлата част на деня се чувствах много добре и мисля, че можех да издържа 72 часа, но съм горд с екипа си, че постигнахме 71 часа, което си е голямо постижение. Правилните хора ще го оценят“, сподели той.

Самата подготовка по думите му е била едно от най-трудните неща. Първо, е имал два подготвителни месеца с не много големи натоварвания, като е правил по две тренировки на ден в басейна. След това се е отдал изцяло на физическа активност. „Последните четири месеца преди самото събитие изготвих сам план за тренировки и започнах да тренирам плуване, като мисля, че съм минал около 1500 километра за тези четири месеца“, съобщи Теодор. През последните два месеца от подготовката той е ставал всяка сутрин в 4 часа и е тренирал по два пъти на ден, като всеки ден е ходил на рехабилитация. „Почивах максимум един или два дни, в зависимост от това как се чувствам“, уточни Теодор.

На въпроса дали е имал моменти по време на плуването, в които е искал да се откаже, той отговори, че няма как да не ти мине през ума подобна мисъл. „Първите 7 часа бяха най-гадни, защото получих и крампа, имах възпаление, заболяха ме раменете. Две седмици преди самото събитие намалих драстично тренировките общо взето, защото се контузих и едва успяха да ми върнат рамото в кондиция и, както се казва, стиснах зъби и успях да плувам 71 часа. Успях да издържа и най-вече благодарение на екипа ми“, сподели Теодор.

Той съобщи, че по време на плуването в езерото е приемал през 30 минути въглехидрати и електролити. „Пиеш и веднага тръгваш, защото не можеш да спреш. Можеш да спреш, но не е хубаво да спираш, защото ще настинеш“, каза още плувецът и допълни, че през трите дни във водата е ял на всеки 12 часа шепа ориз, тортиля с авокадо, шунка, кашкавал и Келтска сол. „Когато през другото време огладнея, ми даваха ядки, фурми и протеинови барчета. И последният ден вместо въглехидрати и електролити, ми даваха да пия крем супа“, допълни Теодор.

Постижението му все още официално не е вписано в „Световните рекорди на Гинес“ и мъжът изрази надежда това да се случи възможно най-скоро. И тъй като това е вторият му рекорд, той подчерта, че за да бъде официално обявен е била нужна една година. В момента все още се чака обработката на данните от GPS-ите, каза той и обяви, че не се бори само за рекорда, а да стане плувец в открити води на годината в целия свят.

Представители на „Световните рекорди на Гинес“ обаче не са присъствали. „За да присъстват техни представители, трябва да платим една голяма сума, около 20 000 лева, и това не са само разходите, има и други – самолетни билети, храна, настаняване и наистина си е голям ангажимент, за да има представители“, обясни Теодор.

Следваща му екстремна цел е, след прекратяване на войната на Русия в Украйна, да преплува Черно море, както и да намери сигурни спонсори, които да поемат разходите, тъй като те никак не са малко. „Около 70 000 до 90 000 евро е наемането на самата лодка и ще има и други разходи за подготовката, за наемане на моя екипаж, защото пак си е сериозно начинание два месеца във водата без почивка и никой не го е правил досега“, заяви Теодор. По думите му България трябва да оцени това, което той прави, както би се случило в някоя друга страна.

На въпрос какво го мотивира да продължава да с