Наименованието на красивото високопланинско растение идва от немски език: Edel – благороден, weiß – бял, а латинското му наименование е Leontopodium – лъвска лапа. Французите го наричат алпийска роза.

Образът на еделвайса се свързва със здраве, красота и чистота, а тъй като алпийските висоти са негов дом, се е превърнал в символ на свободния дух и величието на природата.

У нас се среща в Пирин и Стара планина. Веднъж и аз се докоснах до бялата звезда на планината – до хижа „Узана“ в Централен Балкан.

Евангелие и еделвайси носел със себе си Дебелянов на фронта.

Легендата за еделвайса разказва:

Живяли някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите.

– Едел, Едел! Гледай, мила! Виждаш ли онзи цвят?

Като го видяла, Едел предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Закатерили скалата, с пот се облели техните чела и колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъкът се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.