Сега четете
ПАМЕТ И ПОКЛОН ЗА ГЕОРГИ ЗАРКИН

ПАМЕТ И ПОКЛОН ЗА ГЕОРГИ ЗАРКИН

През 1965 г. един млад поет, родом от с. Бели Искър, Самоковско, разпространява позиви за сваляне на комунистическата власт. Това е Георги Заркин. Той е арестуван и е осъден на шест години затвор. В Старозагорския затвор през 1968 г. пише стихотворението си „Марш на българските политзатворници”. Пише и протестно писмо до министър-председателя Тодор Живков, в което констатира: „България се превърна в експериментална база на Русия…“ Това му заключение е актуално и днес. Доказват го президентът Радев, правителството на Петков и сегашното служебно правителство.

А в друго свое писмо, адресирано до началника на затвора, поетът споделя: „Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата.“

Написал е това Георги Заркин в годината, когато армиите на няколко комунистически държави, между които и Народна република България, осъществиха нахлуване в Чехословакия, опитвайки се да смачкат в зародиш мечтата на чехи и словаци поне за „социализъм с човешко лице“. Защото за друго, за днешната европейска свобода, която имаме, в ония мрачни времена хората дори не можеха и да мечтаят. Но според Тодор Живков и според кремълските му другари, социализмът трябваше да има зверско лица. Един от инициаторите за престъпното нападение срещу Чехословакия е именно той – ръководителят на БКП Тодор Живков, пред когото още се кланят от Българската социалистическа партия, коалиционният партньор на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

 

На 20 февруари 1969 г. Георги Заркин получава нова присъда от 5 години. В късната есен на 1974 г. копои от ДС откриват негови стихотворения, укрити в цигарена кутия. Едно от тях е от 1968 година. То е кратко, но ни казва много истини:

 

ПРИСЪДА

 

Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,

но никога, о хора, комунист.

По-страшна няма, зная, от това присъда

да ме наричат комунист.

 

Вижте и

Привет, о братска нам Русия,

що ни доведе до просия.

 

Едва в края на 80-те години представители на висшата комунистическа номенклатура признаха,че по време на социализма страната ни няколко пъти е изпадала в тежки икономически и финансови кризи – истински национални катастрофи. И причината за тях е била зависимостта ни от Съветския съюз, истинската родина на българските комунисти. Но има и нещо още по-неприятно. И то е, че родителите на много от днешните „протестъри“, включително и псевдоинтелектуалци, са крепяли престъпната комунистическа власт. Те са обслужвали Живковия режим. Що за демократи са техните наследници днес показва факта на подкрепата, която те дават на БСП и на наследници на кадри на Държавна сигурност. Благодарение на тази им подкрепа прокремълският ни президент бе преизбран за втори мандат, а партията наследник на БКП – Българската социалистическа партия, се върна на власт след многогодишно оставане извън нея. Всъщност голямата заслуга на СДС и ГЕРБ – европейската десница у нас, в годините на демокрацията е, че оставяха БСП в опозиция. „Протестърите“ нарушиха тази демократична традиция и подложиха депутатски гръб на БСП, за да може тази партия да се завърне на власт, да има свои президент и вицепрезидент. Затова и не е случайно, че когато този президент назначава служебни правителства винаги запазва най-вкусните „дробчета“ за представители на БСП, подхвърля кокал и на всеки, който е готов да се овъргаля с червената партия. Това е голямото предателство на т.нар. протестъри или промянаджии. Да върнеш БСП на власт е наистина „промяна“, но промяна с отрицателен знак, т.е. регрес, връщане назад. Затова и сега, когато менте демократите от ДБ и „Продължаваме промяната“ върнаха БСП на власт и отново се канят да сторят същото след изборите на 2 октомври, съм длъжен отсега да предупредя: „Хора, граждани, не допускайте това да се случи!“

За стихотворението си „Присъда“ Георги Заркин е осъден на 23 декември 1974 г. на 8 години лишаване от свобода. В началото на 1975 г. е преместен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. е убит.

Поклон пред светлата му памет!

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре