При пълна зала на Концертно студио на Радио Варна премина събитието на издателство „Атеа“ на тема: „Варна – люлка на халколитната култура, траки и пратраки в Източните Балкани“, част от Алея на книгата. Почитатели на д-р Светлозар Попов и запалени от най- древната ни история с интерес се запознаха с акценти от  статиите за юбилейния сборник, посветени на 50 години от откриването на халколитния некропол Варна I, променил представите на човечеството за най-ранната история на цивилизования свят.

Изследванията на д-р Попов за халколитната цивилизация с център Варна са от години, като през м.г. издателството пусна на книжния пазар книгата му „Траки и пратраки в Източните Балкани“. Срещата откри издателят Делян Илиев, който посочи, че издателството си сътрудничи с автори, чиито трудове се характеризират оригиналност и представят нови, и непознати факти от нашата история, плод на дългогодишна изследователска работа.

„В техните разработки често са представяни революционни тези, малко известни факти, систематизирани открития на чуждестранни учени и историци, или на забравени български изследователи, с което българската историческа наука попълва своите празнини. Такива са Александър Мошев, Павел Серафимов, д-р Светлозар Попов.  Те имат огромни читателски аудитории и книгите им се радват на голям интерес“, подчерта още Делян Илиев.

Няколко думи своя съмишленик и съучредител на сдружението д-р Попов каза и Яне Янев, вицепрезидент на ВСУ „Черноризец Храбър“ и Сдружение „Варненски некропол I“. “ Спомняте си, че след промените след 89-та година се получи една лавина от книги, които дават един различен поглед към българската история. Към 99-та всичко беше излязло; бях изчел всичко и в този момент на пазара се появи книгата „Авитохол Ирник – начало на българската държавност“.

Изключително приятна изненада, защото тогава, това, което ме впечатли в стила на д-р Попов, беше специфичния начин по който разказва историята – увлекателен, интересен, полемичен. И видимо освободен от ограниченията, които си самоналагат българските историци и тяхната автоцензура върху начина по който се пише и изследва българската история. Свободата на мисълта, широкото енциклопедично познаване на фактите, беше изключително впечатляващо и оттогава насетне, буквално както масовата публика чака следващия роман на Реймънд Чандлър или Дан Браун, аз също чакам следващата книга, която ще ни поднесе д-р Попов! Защото  наистина неговите книги са едно изключително духовно богатство и с последната книга той прави една прекрасна разходка по древния свят.

С мита за великите кабили ние се разхождаме от Добруджа до Самотраки, до Кабиле, Севтополис, стигаме до Варна и това е една прекрасна разходка в древността, наситена с много информация, уникални прозрения на автора, които вярвам,