27 юли в църковния календар е отреден за почит на Св. Седмочисленици – светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Независимо че за всеки от тях има отделен празник, на този ден традиционно засвидетелстваме своята признателност към общото им дело.

На същата дата е и празникът на Свети Великомъченик Пантелеймон – лечител, закрилник на лекарите и акушерките. Според народните представи светецът помага при болести, покровител е на пътешествениците, на летните бури, порои и наводнения.

Светецът е патрон на много български църкви и манастири, болници, медицински центрове и др. Сред тях е храмът в нестинарското с. Бродилово, което се намира на територията на Природен парк Странджа. До 1914 г. населението е от гърци, повечето от които се изселват след Междусъюзническата война, а в Бродилово заживяват български бежанци от Източна Тракия. Оказва се, че св. Пантелеймон е пръв сред светците, почитани от нестинарската общност в странджанското село.

Пантелеймон бил привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай (чиито празник е на 26 юли).

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, „най-голямата от всички добродетели“ по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари.

Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклециан и неговите съимператори през 303 година. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий – свети Климент Охридски. Изпратен от Св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.