В какво вярва и за какво ще се бори Мая Север, първата жена начело на Европейската федерация на журналистите?– Нека поговорим за ситуацията с журналистиката в Хърватия. Наскоро разговарях с адвокат Ваня Юрич, която защитава много колеги в съда срещу SLAPP и други дела за клевета. Тя ми каза, че според нея основният проблем – що се отнася до свободата на изразяване в тази страна – е, че обществото, и особено онези, които имат власт, все още не са разбрали значението на журналистиката за демокрацията. Какво мислите за това?
– Да, липсва съзнанието за какво всъщност е журналистиката. Особено в тези нови дигитални времена, в които информацията идва непрекъснато от различни източници. Не всеки има инструментите да разбере, да провери информацията. Но това осъзнаване започва от върха.
Мисля си за изказа, използван в Европа, когато слушам представянето на директива, регламент или пресконференция, независимо дали става дума за насоките за свободните професии, закона за цифровите технологии, авторското право… Всеки път се подчертава важността на плурализма на медиите, независимостта на журналистиката, журналистиката като обществена услуга.
Ето кое трябва да го разберат нашите политици, които вместо това в ежедневното си поведение възприеха популисткия подход да обвиняват журналистите за всеки неудобен въпрос, да ги атакуват. А след като някой там, „горе”, прави това, ясно е, че обикновените граждани се чувстват легитимирани, онлайн или офлайн, да направят същото. Това е отговорността на политическата класа. Ние нямаме нужда от тяхната помощ, те не трябва да „спасяват“ журналисти, те просто трябва да спазват правилата на играта.
Както казахме в една от нашите кампании: „Просто отговаряйте на въпросите“. Нашата работа е да задаваме въпросите, които смятаме, че интересуват аудиторията или част от аудиторията. Тяхната работа е да отговарят.
– Има ли в Хърватия през последните години промяна в това отношение на политиците спрямо журналистите?
– Не виждам такова нещо. Има наследство от ерата на Тръмп, при което, вместо да отговарят на въпроси, запитаните нападат журналистите, говорят за фалшиви новини. И все пак няколко проучвания показват, че по време на пандемията хората се върнаха към медиите като източник на проверена информация. Това е ролята на журналистиката като обществена услуга.
Промяната в Хърватия не я виждам. Но от нас зависи да помним посоката, в която трябва да вървим. Има място за полемика, има място за критика към журналистите, но трябва да се поставят граници: да се премахнат обидите и заплахите. Също така не можем да приемем общество, в което е нормално да има масови дела срещу журналисти. Общество, където онези с властовите позиции в дадена партия или в парламента, могат да образуват 50 дела срещу журналисти, знаейки много добре, че ще ги загубят, всъщност дори не разчитайки на победа в съда, а само искайки да притиснат, да заглушат .
– Вие цитирате оплаквания за заглушаване или SLAPP. В този смисъл ситуацията в Хърватия очевидно е противоречива. От една страна, в момента има близо хиляда висящи дела за клевета срещу медии и журналисти – често заведени от политици на власт. От друга страна, правителството, изглежда, желае наистина да промени това положение. Как си го обяснявате?
– Първо, мисля, че натискът, който оказваме върху властите, е много силен. Ваня Юрич, например, е член на европейската група за SLAPP. Освен това имаме годишните доклади на Съюза на хърватските журналисти (HND), които отчитат броя на случаите и положението на журналистиката в Хърватия, има много дебати, чрез мрежата CASE, в Европейския парламент…
Използвайки инструментите на върховенството на закона, ние сме в състояние да привлечем вниманието към това, което се случва тук. Установихме, че това е много ефективен метод за постигане на нашите цели.
Министерството на културата, например, ни даде да разберем, че иска активно да работи за решаване на проблемите на журналистиката в Хърватия. Трябва да призная, че семинарите по SLAPP, организирани в сътрудничество с министерството и включващи Съюза на хърватските журналисти (HND) и Съюза на журналистите на Хърватия (SNH), са крачка напред, защото отварят дебата по тези въпроси.
Друг много важен факт е, че съдиите също започват да се включват в тези семинари. Информирането и обучението на съдиите относно SLAPP е ключов елемент, както е посочено и в директивата на Европейската комисия по този въпрос. Някои съдии, да сме наясно, дори не знаят какво е SLAPP.
Е, от друга страна, всичко това е хубаво, но за момента няма конкретен ефект в ежедневието на журналистите. Това може да се види в данните на HND, които отчитат висящите дела в страната: те не са намалели.
– Какво трябва да се направи, освен да се започне диалог между различните заинтересовани страни?
– Първо, трябва да създадем база данни за SLAPP, като правим разлика между тези и други дела за клевета. Събирането на данни е първата стъпка във всяка борба.
Имаме също така искане за декриминализиране на клеветата, премахването ѝ от наказателния кодекс. Това би било реален знак за политическа воля за решаване на проблема с жалбите и би намалило натиска върху медиите.
Освен това виждаме, че системата от медийни съвети – съставена от журналисти, редактори и експерти в областта – може да помогне за решаването на някои проблеми на професията, действайки като независим регулатор, без да се стига до съд. Тези медийни съвети работят добре в онези страни, където институциите са силни и саморегулацията е ефективна.
В Хърватия за момента дори няма независим орган, който да не се контролира от мнозинството в парламента. Това е катастрофа.
– Последен въпрос – за икономическите условия, в които се намират хърватските журналисти. Подобри ли се ситуацията след кризата от 2008 г.?
– За съжаление не, не се е подобрила. И това е фундаментален въпрос. Финансовата сигурност е в основата на работата на журналиста: само тези, които могат да плащат ипотеката си, са наистина свободни. Иначе, ако личната ви финансова ситуация е деликатна, трудно е да бъдете смели.
Работя като синдикалист и, за съжаление, виждам, че от 2008 г. насам проблемът с икономическата несигурност на журналистите в Хърватия все още не е решен. В хърватската обществена телевизия HRT има много хора, които работят от двадесет години за по-малко от 5000 куни на месец (около 670 евро – бел.ред.). Как можете да се противопоставите на силните на деня или на местните власти в такова състояние? Икономическият въпрос трябва да се реши бързо.
Правителството в Хърватия и SLAPP
Хърватското правителство е едно от първите в Европа, реагирали своевременно на призивите на Европейската комисия за противодействие на съдебните искове срещу журналисти, дори преди публикуването на Препоръката относно безопасността на журналистите (септември 2021 г.) и пакета срещу SLAPP (април 2022 г.) . През юли 2021 г., в отговор на Европейския план за демокрация (декември 2020 г.), хърватските власти вече свикаха работна група от журналисти, издатели, синдикати, адвокатски колегии и университетски специалисти, заедно с министъра на културата и министъра на справедливостта. Организирани бяха конференция с експерти и две обучения за съдиите. За юли т. г. е предвиден трети семинар.
Каква е вашата реакция?
