Самолетите МИГ 23 в процес на разфасоване. Снимка: „Да спасим българската авиационна история“, общност във Фейсбук

Втората Карабахска война от 2020 год. и бушуващата в Украйна война поставят
с пълна сила въпросът за състоянието на Българската армия.
Какво е нейното състояние? Ще съумее ли тя да защити териториалната цялост
на България?
Кратък обзор на войната в Нагорни Карабах. Армения – армия без координация
между отделните видове и родове войски, без ешелонирана отбрана, без изградени
защитни съоръжения; без модерни средства за координация и контрол на бойното поле,
ниско ниво на мотивация (с изключение на опълченците) съмнения за предателство на
държавното ръководство на Армения. Азербайджан- добре обучена, наситена със
съвременно въоръжение, средства за комуникация и контрол, доста добра координация
между отделните видове и родове войски на бойното поле.
Практически – армия от 19-ти век с армия от новото време. И резултатът беше
предизвестен.
Какъв анализ на воените действия в украйна прави военното ни ръководство?
Как се отчита промяната на ефективността на танковите войски. Вижда се, че особено в
градски условия, насищането с противотанкови комплекси значително намалява ролята
на танковете.
Един особено важен въпрос- щом доктрината ни е тотално отбранителна, т.е.
предварително сме приели, че войната ще се води изцяло на наша територия, то къде са
нашите укрепени райони, подготвени за ешелонирана отбрана? Къде са? Пример-
направление юг-изток – защо унищожихме укрепената линия „Крали Марко“, с какво я
заменихме?
При положение, че имаме само няколко десетки танка, какво ще ги правим, за
къде по- напред, при положение, че всички наши съседи разполагат в пъти повече
танкова и бронирани машини?
Щом ще водим само отбранителна война срещу по- силни противници, как ще
осигурим постоянното и достатъчно снабдяване? ОТкъде?
Готови ли сме за война на изтощение с някой от съседите си? Кой ще доставя
оръжие, боеприпаси, храна, дрехи, ГСМ? Срещу какво, на какви цени?
Следващ момент- за да се подготви един войник е необходима поне година-
година и половина. Каква е нашата подготовка в момента? Отговарям- в сравнение с
армиите на съседите ни, подготовката ни е нулева. Няма пари за подготовка, за
обучение, за оръжие. Военният бюджет изчезва яко дим.
Подготовката на армията включва не само индивидуалната подготовка на
отделния боец, а и подготовката и обучението на отделението, взвода, ротата,
батальона, бригадата, армията…. Как те взаимодействат един с друг, как се съвместяват
и координират отделните видове и родове войски.
Понастоящем, обучението, и то в доста ограничен вид, се води основно до взвод.
От там насетне, е повече показно- я за пред началниците, я за пред проверяващите от
НАТО.
Нищо общо с подготовката на армията в Царство България или при Соц-а.
Само за сравнение- до преди тридесетина години зенитно- ракетната бригада прави
общо учение на всеки шест месеца, на 13 месеца- в състава на армията;
Танковата дивизия – на всеки три месеца учение на дивизията, на шест месеца –
в рамките на съответната армия.
Два основни момента в съвременната война.
Армията ни трябва да е наситена със съвременно въоръжение. Но не просто
съвременно въоръжение. Отделните армейски структури- ПВО, авиация, разузнаване,
артилерия и пр. Трябва да си взаимодействат, да са в общ интегриран комплекс за
воденето на боя.

Да има обща връзка, средства за комуникация, да има инициативност.
В българската армия беше правен един опит – полева комуникационно-
информационна система (ПИКИС) за нуждите на силите за бързо реагиране. Изчезнаха
едни около 100 млн. долара и това беше.
Освен, че съвременния комплекс от въоръжение е скъпо удоволствие, то трябва
и някой да го реализира. Сиреч, трябват хора! Но не просто обучени да стрелят
войници, да нападат, да се отбраняват. Трябват високо подготвени и мотивирани
специалисти, които да могат да боравят с това оръжие, по- точно с този интегриран
комплекс по време на боя. А от къде да се вземат те? От къде. В момента, по- голямата
част от завършващите училище са функционално неграмотни. Те не осъзнават това,
което четат, камо ли да управляват сложната и интегрирана в обща система военна
техника. За изграждането на такива военни се изискват освен пари, но и време, култура,
мотивация. Защо тези специалисти да изберат армията пред цивилната работа?
Едновременно с това, плачевното състояние на армията ни дава шанс- да я
изградим изцяло наново- по най- съвременна методика, въоръжение и системи за
интеграция, взаимодействие и контрол по време на боя. Е, тук се изискват и политици,
и военна върхушка, които носят поне малко от българския дух на предците си.
Въпрос някой от политиците и големите пагони, въобще мисли ли по въпроса,
или просто да откраднат едни пари и после- каквото дойде.
ЕС и НАТО са организации с огромен ресурс и потенциал. Но за да се
възползваме от тях, да имаме взаимно изгода, ние самите трябва да осъзнаем и защитим
тази взаимно изгода. Но, затова трябват не просто политици, а държавници. И това ще
стане!