Трендафил Кръстанов

ЖИТИЯТА И ПОХВАЛИТЕ ЗА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

СА ДЕЛО НА ЙОАН ЕКЗЪРХ ОЩЕ В РИМ И ПЛИСКА;

ПЕТЪР Е ПРЪВ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ В РИМ, КОЙТО УСПЯВА ДА УБЕДИ ПАПАТА ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА /ABECENARIUM BULGARICUM/ И ДА БЛАГОСЛОВИ КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ ПРЕВОДИ НА БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ ГЛАВНО ЗА ДА СПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИТЕ

За автора доц. Тренафил Кръстанов:

През 1982 г. открива във Ватиканската библиотека Ватиканския палимпсест /Vat. Gr.2502/, в който разчита най-стария препис на кирилица на първия превод на Изборно евангелие на Константин Философ преди Моравската мисия от 863г. Работата му по разчитането на текста продължава над десет години, защото българският текст е изтрит, изчегъртан и едва прозира под наново написаното отгоре по-късно, но вече на гръцки език същото евангелско съдържание. Това кратко изборно евангелие /Евангелие Апракос/ е датирано към началото на 10-ти век по времето на цар Симеон и е най-старата книга на кирилица сред всички старобългарски и славянсики ръкописи – факт признат от световната кирило-методиевистика.

Повече от 50 години доц. Кръстанов проучва делото на светите Кирил и Методий и на техните ученици – всички с общото наименование Седмочисленици. Доказва, че някои от първите старобългарски творби с неизвестен автор или с авторство, приписвано на друг, са всъщност дело на Йоан Екзарх Български, а именно: „Сказанието за писмената“ /по-известно като „За Буквите на Черноризец храбър“/, Житията и Похвалите на Св. Кирил и Св. Методий и други текстове. Също така уточнява епископското седалище на Св. Климент Охридски чудотворец и открива и свързва множество засвидетелствани от старите текстове, регистри и епистоларна литература факти за дипломатическата и държавническата кариерата не само на Йоан Екзарх, но и на друг високопоставен боил: Петър Черноризец-сродник на Борис I. Някога смели хипотези, сега прозренията му са потвърдени от най-новите археологически открития в сферата на сфрагистиката /наука за печатите/.

Известно е, че през август 866 г. в Рим са пристигнали българските дипломати Петър, сродник на Борис І и великите боили Йоан и Мартин. (Илиев 2003).

Петър Черноризец не е цар Петър от Х век, както е прието и досега от науката, а съдия, родственик и „велик куратор на архонта на България от ІХ век” Борис І. (печат Иван Йорданов 2007).

Великият боил Йоан „работил в Рим” и превел книга „Съставъ” като Екзарх Български (Б. Ст. Ангелов 1984) и бил преводач на Тълковно евангелие (Б. Ст. Ангелов 1984а), а това е превод от латински на „старочешкословашки език от края на ХІ век” /както е прието от славистиката/ но в този превод се намират 71 лексеми само в езика на Йоан Екзарх от ІХ век, а ги няма в чешкия речник!? (Эм. Благоева, Ж. Икономова 1995, с.288).

Петър е посещавал Рим 7 пъти. През 866 г. той е връчил на папа Николай І 115 въпроса относно същността и ръководството на християнските църкви, кои са патриарсите и може ли и Българската Църква да има свой патриарх? Това са сложни въпроси, затова пратениците били помолени да посетят християнските светини в Рим и италийски области, докато на 13 ноември 866 г. са получили знаменитите „Отговори на Папа Николай І по допитванията на българите”. С тези Отговори Петър се върнал в България, където ги превеждал и тълкувал заедно с епископите Павел и Формоза.

През 867 г. българските пратеници се завръщали от Рим и тогава са записани техните имена в Чивидалско евангилие: 2. От България, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке, и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаил, и другият му син Велегнев, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Марта, и четвърта Елена, другата му съпруга Собеслава. И другият знатен мъж Петър…и Георги. Петър и жена му София”.

Sondoke не е име, а прозвище „Сундик” или съдия, което се повтаря в обръщението на папа Йоан VІІІ в писмо от 879 г. до Petro Cerbule et Sundice ceterisque optimatibus et conciliariis dilecti filii nostril Mihaelis Regis Vulgarorum (ЛИБИ 2, с. 61)., За разлика от традиционния превод „До Петър, Цербула и Сундик и другите велможи и съветници…”, може да се преведе: „До Петър чергубиля и съдия, и другите велможи и съветници…(Кръстанов 2008: 84-85), а освен съдия Петър, тук се срещат и друг благороден мъж Петър с жена си София и Георги.

Очевидно през 866 г. в Рим е имало пет български пратеници, от които Мартин вероятно е бил от северозападни български области, където се е изучавал латински език и е възможно той да е бил водач и преводач, а Георги може да бъде идентифициран със загадъчния архиепископ на България с петнадесет печата от 877 до към 889 г. (Ив. Йорданов 2008).

Решително е било посещението на съдия Петър в Рим през 868 г., когато там са се срещали завърналите се от България Павел „епископ на България” и Формоза, както и други български и римски духовници и с пристигналите там Константин Философ, брат му Методий и техните ученици, които са убедили папа Адриан ІІ да благослови новата азбука глаголица, наречена на Запад abecenarium bulgaricum в Парижки ръкопис от ХІ-ХІІ в. и Кирило-Методиевските преводи на словенски или български език „главно с оглед на българите” (Wattenbach 1876, p.70, К. Иречек 1978, с.175).

Защо? Очевидно изгодно решение и за двете страни: Борбата на Константин Философ всеки народ да има правото да слави Бога на своя разбираем език, а не на неразбираемия църковно-гръцки в България.

От края на 867 до началото на 869 г. боил Йоан, вече монах или Черноризец е имал възможност да общува с Константин Философ, брат му Методий и техните ученици и да ги покани да проповядват в България. Вероятно тогава „Монах Йоан” е написал на глаголица два канона за своя небесен покровител Йоан Предтеча и за върховните апостоли Петър и Павел в Синайски ръкопис (I. Tarnanidis 1988: 100-102). Йоан вече като „Грешни дякон на Римската църква” е писал „Княжи Изборник”, запазен в препис на Изборник от 1076 г. за възпитанието на български престолонаследник. (Федер 2008).

След смъртта на Константин Философ с ново име Кирил на 14 февруари 869 г. дякон Йоан е присъствал на неговото погребение. Наскоро след това Сава Седмочисленик е писал Служба на св. Кирил с Успение Кирилово в нея, където пише „родом българин”, а дякон Йоан е написал Житие Кирилово преди да почине апостолик Адриан ІІ на 14 ноември 872 г. Климентина Иванова откри Успение Методиево, където също пише „родом българин” (Кл. Иванова 1999) и той бил епископ 16 години, т.е. от преди 1 септември 869 г. Тогава Методий е ръкоположен и изпратен като епископ на Панония на апостолския трон на апостола от 70-те Андропик.Според гръцко житие на св. Наум епископ Методий и неговите ученици „тръгнали за България”, но в Илирик били арестувани от немски духовници, измъчвени и пратени на заточение. След 872 г. новият папа Йоан VІІІ освободил Методий и му върнал епископството.

През 879 г. папата изпратил своя fidelis доверен презвитер Йоан в Далмация и България, където се срещал с Черноризец Докс, брат на Борис І и с княз Симеон. Когато се върнал в Рим, там били отново съдия Петър и Методий, обвиняван като еретик, но

след разследване и преговори резултатът бил издигане на епископ Методий като архиепископ на град Морава Панонска в Илирик, а за негов Екзарх Български бил определен презвитер Йоан.

В следващите години Йоан Екзарх написал Шестоднев, посветен на княз Симеон и Богословие или „Небеса”. Христо Трендафилов откри препис на „Небеса”, където „Сказание за писмената” е като 55-та глава от него (Трендафилов 1999)

След смъртта на архиепископ Методий Йоан Екзарх е написал Житие Методиево, а Константин Преславски Службата на Методий.

Цанко Цанев установи, че имало цялостен корпус от празнични слова за цялата църковна година според евангелската последователност от Рождество Христово до Петдесетница. В Ягичевия Златоуст се намират десетки слова от св. Йоан Златоуст, които не се от Йоан Хризостом, а по-вероятно от Йоан Златоуст Български, който е наследил след пет години Методий като архиепископ Моравски и на България с печат „Йоан архиепископ на Бъргария (Ив. Йорданов 2013, Кръстанов 2013).

Накратко: българският дипломат и книжовник съдия Петър, чергубиля от 879 г., а по-късно Черноризец е оставил слова и поучения на своя говорим словенски или български език, каквито няма на църковно–гръцки, а има текстуални заемки от Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите (Павлова 1994, 36-39), които са отнесени в Русия и там преписвани векове наред срещу ечичеството. Йоан Екзарх „работел в Рим” около 12 години, станал архиепископ на България и е издигнат от цар Симеон през 917 г. за патриарх български (Varnalidis 1967, p. 7). Той се е познавал лично с Константин Философ и Методий в Рим, създал е култа на св. Кирил наскоро в Рим с Житие Кирилово и Похвално Слово за св. Кирил и този култ е бил пренесен скоро в България, а също Житие Методиево, Похвално слово за Кирил и Методий наскоро след успението му, както и Канон за Кирил и Методий.

Може би изглежда като чудо, но точните дати и факти, без предубеждение, като десетки думи и изрази от безспорни творби на Йоан Екзарх или неговия идиолект с десетки примери показват, че двамата български дипломати и книжовници съдия Петър, известен като Черноризец и Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх български, са изпълнили блестящо заръката на владетеля Борис І България да има и архиепископ и свой патриарх Български, и особено да съдействат за благословение на българската азбука и на Кирило-Методиевите преводи на словенски или български език, както са казвали и пишели техните съвременници от Византия и на Запад, за създаване и съхранение на ранен култ още в Рим на св. Кирил, а на св. Методий наскоро след неговото Успение през 1885г.– вече в България. Неговият ученик Йоан Екзарх български го наследил само след пет години като архиепископ на град Морава Панонска в Илирик и на България.

Забележителен факт е, че Йоан Екзарх е написал Сказанието за писмената /известно ни като „Черноризец Храбър“/, житията и похвалите на светите Братя Кирил и Методий на своя словенски или български език още в края на ІХ век в Рим и в България и този култ към светите братя продължава през вековете не само у нас, но се разпространява и по други страни и народи.

Литература

Ангелов 1984 Ангелов, Б. Ст. За едно неиздирено съчинение на Йоан Екзарх. – Palaeobulgarica 8, 1984, № 1, с.115-117.

Ангелов 1984а Ангелов, Б. Ст. Йоан Екзарх – преводач на Тълковно евангелие. – Език и литература, 39, 1984, № 1, с.64-67.

Благова-Икономова 1995 : Благоева, Э., Ж. Икономова. Лексика Бесед Григория Двоеслова и лексика Иоанна Экзарха. – В: Преславска книжовна школа. Том 1. Изследвания и материали. С., 1995, с.283-289.

Илиев 2003 Илиев, И. Посолства на българите в Рим през ІХ век. – В: Кирилометодиевска енциклопедия, т.3, 2003, с.221-223.

Иречек, Константин 1978 История на българите. Поправки и добавки от самия автор. София, 1978.

Йорданов 2008 Йорданов, Ив. България при Борис І (852-889, +907), приносът на сфрагистиката. – В: Християнската култура в средновековна България. 1100 години от смъртта на св. Княз Борис-Михаил (ок.835-907 г.). С., 2008, с.42-61.

Кръстанов 1999 Кръстанов, Тр. Йоан Екзарх Български – непознатият „архиепископ на българските земи“ и светец. в. Литературен форум бр. 8, 2-8 март 1999, с.9

Кръстанов 2008 Кръстанов, Тр. Българските пратеници в Рим (866-870) и славянската литургия за българите. – В: Християнската култура в средновековна България. 1100 години от смъртта на св. Княз Борис-Михаил (ок. 835-907 г.). С., 2008, с.83-92.

Кръстанов 2013 Кръстанов, Тр Кой е първият патриарх на България Св. Йоан, издигнат от цар Симеон в Преслав през 917г.? – В: Вяра и знание. Юбилеен сборник в чест на 60г. на проф. Ангел Кръстев и 20г. от създаването на специалността Теология в Шуменския университет., гр.Шумен, 2013, с.105-116

ЛИБИ 2,)., Латински извори за българската история. Т. 2, с. 61

Смядовски 2003 Смядовски, Ст. Чивидалско евангелие. – В: КМЕ, т.ІV, с. 414-415.

Трендафилов 2001а Трендафилов, Х. Три непубликувани преписа на трактата „За буквите” от Черноризец Храбър. – Преславска книжовна школа, С. 5. С., 2001, с.230-242.

Федер 2008 Федер, У. Кън­жии изборьникъ за възпитанието на канартикина издаден от Уйлям Р. Федер. В. Търново, Т.1. Увод и показалци. 2008; Т.2. Текст. 2008.

Цанев, Цанко 1996 Слово за слизането на Св. Дух – предполагаемо произведение на Йоан Екзарх . – В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, с.141-148.

Wattenbach 1876 Wattenbach, W. Geschichte des Roemischen Papstthums. Berlin, 1876, p.70