Не бива да се мисли в черно и бяло за 9 май, коментираха за БТА политолозите Първан Симеонов и Страхил Делийски по повод 9 май – дата, на която се отбелязва Денят на Европа и в която се чества и Денят на победата. Според тях поляризираните групи в нашето общество са по-шумни, но всъщност са малцинство.

Трябва да спрем да политизираме събития със задна дата, историята не трябва допълнително да се политизира, смята Първан Симеонов. Според него точно агресията на Путин в Украйна показва колко опасно е, когато се политизира история. Най-добрият вариант за 9 май би бил да отдадем на историята нейното, а днешната политика да я мислим отделно, коментира той. Не трябва да проектираме днешната политика върху миналото, това означава да имаме малко повече мъдрост, отбеляза политологът. Аз съзнавам, че войната винаги наслагва черно-бяло мислене, но черно-бяло нека мислим за самата война. Когато става дума за другото около нея, точно обратното – трябва да мислим в нюанси, за да можем мъдро да преминем през това и, надявам се, бързо, посочи Симеонов.

Осми и девети май са дни, в които е победен нацизмът,  в същото време 9 май е Ден на Европа и това трябва да успеем да го отсеем от всичко останало.  Все си мисля, че можем заедно да разсъждаваме върху тези неща – да осъждаме агресията на Путин и да си даваме сметка, че в средата на миналия век, за добро или зло, Съветският съюз, САЩ и Великобритания са били заедно. Да отдаваме дължимото на победата над нацизма, в която и България участва във втората фаза на войната, и в същото време да не отричаме и Деня на Европа, смята Първан Симеонов.

Въпрос на елементарна мъдрост от страна най-вече на политическия елит е да не създава спорове за дати и паметници, защото балканската история показва колко трагикомично е, когато започнеш със задна дата да променяш историята, коментира той. Историята е такава, каквато е, можем да променяме настоящето, защо да водим битки за миналото, каза анализаторът и допълни, че в голяма част от случаите това са нелепи битки. Както се вижда обаче, понякога битките за миналото започват да вземат и човешки животи. Необходима е разделителна способност и нюанси –  и едното, и другото, а не противопоставяне, отбеляза той.

Според него точно в България това е най-възможно. Много бъркат всички, които казват, че българското общество е разделено, просто има едни крайности, които във времена на война стават много шумни, е мнението на политолога. Иначе българското общество въобще не е на крайностите. Това е общество, което е „с единия крак“ в Изтока, но в същото време не може да оправдае агресията на Путин и не иска България да напуска НАТО, камо ли ЕС. Нашето общество винаги е било балансьорско общество – да се опитаме да сме добре с всички, да имаме отношения с всички. Точно на нас най-много ни прилича да можем да казваме „и“ и „и“, а не „или, или“, да можем да казваме не „или Ден на победата, или „Ден на Европа“. И, разбира се, като честваме Деня на победата, по никакъв начин да не изпадаме в някаква “отчаяна путинофилия”. Би трябвало да можем да го правим това, обществото ни е мъдро и балансирано, а политическият ни елит имам чувството, че се опитва в тази „мътна вода“ да вади политически дивиденти, коментира той. Путинофилията днес е, меко казано, неуместен начин да ловиш симпатизанти, но явно се използва, отбеляза анализаторът.

Симеонов смята, че войната в Украйна е повлияла много и негативно на отношението на българите към Русия. Всички проучвания показват две неща – едното е, че дори традиционните русофилски чувства в България са сериозно колабирали, защото това, което направи Путин, е необяснимо дори за сериозни русофили. В същото време изследванията показват още нещо – България продължава да е сред страните на Запада една от най-източно настроените държави, отбеляза анализаторът.

По думите му, ако имаме 10 единици общество, не по-малко от 6 от тях са мъдра, далеч от крайности среда, около 3 единици са твърди русофили, обикновено източни и носталгични, част от които сега малко се крият, защото не е престижно, а една единица е в другата крайност – яростно притовопоставяне на Москва по принцип. Това е традиционното за българското общество, посочи Първан Симеонов.

Политологът обобщи, че голяма част от обществото ни може да разсъждава в нюанси – имаме исторически връзки с Русия, в същото време по никакъв начин не можем да подкрепим военна агресия и не искаме да напускаме Запада. Трябва да можем да отдадем дължимото и на Европа, която е наш цивилизационен избор, и на атлантическия алианс, и на това, че през 1945 г. завърши един огромен военен конфликт с цивилизационен залог, и завърши в полза на свободния свят. Трябва да оценим и факта, че половин Европа не остана тогава в свободния свят, което доведе до сегашната агресия и трябва категорично да осъдим тази агресия. Трябва да можем да правим изречения с малко повече думички. Всеки, който каже, че трябва да мислим черно-бяло е опасен – черно-бяло се мисли за война, но за всичко, освен нея, трябва да мислим с хиляда нюанса, каза Първан Симеонов.

И според политолога Страхил Делийски в контекста на войната всичко изглежда „черно“ и „бяло“, особено когато става дума за това съвпадение между двете дати. Извън контекста на войната, обаче сякаш има някакъв тип склонност да се мисли, че Денят на Европа би бил невъзможен без Деня на победата. Този вид исторически консенсус и съгласие, примирение с историята, в контекста на разделенията, които се получиха около войната в Украйна, ще стане невъзможно точно сега, смята той.

Според него 9 май сигурно ще доведе до нови разделителни линии. Когато поляризацията се е превърнала в ключов инструмент за групова идентификация, тогава всяко едно нещо може да бъде повод за препотвърждаване на тези идентификации, за усилване на тази поляризация, отбеляза Делийски. Трябва много ясно да го кажем – конкретно поляризацията по отношение на войната в Украйна, като всяка поляризация в едно общество, е много видима, много осезаема, но поляризираните групи са малцинства в обществото, посочи анализаторът. Да, техните позиции се чуват силно, те задават някак си дневния ред, но, което и да е изследване на нагласи да се погледне, ще се види, че мнозинството български граждани нямат нужда от подобен тип поляризация, за да се идентифицират групово, е неговото мнение. Малцинствата се хранят от поляризацията, проблемът е, когато тези малцинства в обществото имат много силно присъствие един път в медиите, и втори път  – в институциите на властта, коментира политологът.

Традиционното отношение към Русия в никакъв случай не е в конфликт с ясните проевропейски представи и ценности на огромната част от нашето общество. То не е имало такъв проблем. Това започва да се проблематизира, когато тази тема стане инструмент за някаква политическа мобилизация, отбеляза Делийски.

Той посочи още, че това, че голяма част от обществото традиционно изпитва симпатии към Русия и историята, по никакъв начин не означава, че същите тези хора нямат много ясна проевропейска ориентация. Тези две неща не са по дефиниция разделени. Те се разделят тогава, когато тези нагласи трябва да бъдат употребени за политическа мобилизация, каза Страхил Делийски.  На никого не му пречи едновременно да има симпатии към Русия традиционно и да има симпатии към Европа, няма никакво противоречие в това, категоричен е политологът.

Точно това е проблемът на поляризацията –  може да бъдеш „такъв“ или „такъв“. Не, ние едновременно можем да бъдем всякакви, отбеляза той и допълни, че, когато изборът на идентичност се постави като бинарен – или „такъв“, или „такъв“, тук става въпрос очевидно за пропаганда. В реалността историята и социалните науки са показали, че социалната ни идентичност невинаги предполага такъв краен чернобял избор. „Вие можете да сте от Левски, без да мразите ЦСКА и да гледате хубав футбол.  Ако това го говорим на нивото на този тип идентификация – не е нужно да се биете с онези, които обичат ЦСКА, за да сте от Левски или обратното“, коментира политологът. Според него, когато става въпрос за такъв тип радикализиране на идентичността и за „черно“ и „бяло“, става дума за агитки, за крайности. Но една война оголва тези крайности, така е винаги, обобщи Делийски.

Обществото ни е тежко разделено, в основата на това разделение са икономическите дисбаланси, коментира анализаторът. Толкова е разтеглена ножицата между различни социални групи, че е въпрос на много леко „побутване“ да могат тези разделения да бъдат „опаковани“ в различни културни идентичностни рамки, смята той.

****

Денят на Европа (или Празник на европейските общности) се отбелязва от 1986 г. съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Той е свързан с годишнина от речта през 1950 г. на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната  промишленост на западноевропейските страни (т. нар. “Декларация на Шуман”) като “първа реална крачка към европейска федерация”. Инициативата му полага основите на днешния Европейски съюз. В България се отбелязва съгласно Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.

Девети май се отбеляза и като Ден на победата над фашизма (1945 г.), като в някои европейски държави се чества на 8 май. В 22:43 ч. на 8 май (00:43 ч. московско време на 9 май) 1945 г. е подписан Актът за безусловна капитулация на Германия, с което завършва Втората световна война в Европа. В Русия се чества като Ден на победата на съветския народ във Великата отечествена война (1941-1945). Отбелязва се съгласно федералния закон “За дните на войнската слава и паметните дати на Русия”, приет от Държавната дума на 10 февруари 1995 г. и подписан от президента Борис Елцин на 13 март 1995 г.