Сега четете
КАКВО Е ПОЛИТОЛОГИЯТА ЗА МЕН?

КАКВО Е ПОЛИТОЛОГИЯТА ЗА МЕН?

И тази учебна година зачова силно за студените във  Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични текстове. Като главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на авторските тестове но факултативната дисциплина  “Политология”.

КАКВО Е ПОЛИТОЛОГИЯТА ЗА МЕН?

Изготвил: Киара Богданова

Специалност: Счетоводство, 1 Курс, РО

Фак.номер: 2108941028

 

Политологията като част от академичната деиствителност изучава „изкуството“ на държавното управление. Същевременно има за цел да запознае нас, студентите, с устройството и механизмите на действие на държавата, като система от институции, да ни въведе в съвременната политическа реалност.

Паралелно с епохите и вековете, посоката на човешкото мислене се променя, а заедно с нея ценностите и приоритетите на отделния индивид, като част от социалната среда на обществото.В тази връзка. моето съзнание на студент- икономист, в първите десетилетия на ХХI-ви век, в държава като България, има належаща нужда да  работи, заедно със съвременната икономическа и политическа действителност. Противно на очакваното, за мен знанията и информацията, наистина са едни от основните приоритети. Досегашният ми кратък житейски опит и наблюдения на ставащото около мен, ме карат да осъзная колко голяма е ползата от това, да знаеш и да си информиран, но същевременно да разбираш кое е наистина важно и ценно.

По мое мнение, първата стъпка към успешна професионална реализация е умението на чоевек да се възползва от шанса, когато му бъде предоставен. Аз лично оценям високо възможността да се запозная с политическата наука и начините за нейното приложение в деиствителния живот. За мен политическото мислене е, и трябва да бъде, важна част от ежедневието на всеки съвременен социално мислещ човек.

Историята познава много велики управленци- мислители, владетели, политици; но и само един пример е достатъчен да докаже, че правилното мислене и успешните управленски решения са известни отдавна, и не е нужно да бъдат преоткривани. Още през седемнайсети век прочутият френски генерал, Наполеон, доказал себе си като добър предводител и мъдър политик, е достигнал до такава важна закономерност-че успешно политическо общество,т.е. успешно управление не може да има, докато народът в една държава не осъзнае общите си цели и силата си като нация, като едно общество.

Социалният поглед върху живота в нашата държава е отчайвашо негативен. Обществото което иска да живее и работи в по-добри условия, не показва това с действията си, а с цялостен негативизъм, неспирни критики и недоволство, отправено към управляващите /без значение кои са те! / ; държавата от своя страна, в лицето на „властимащите” отговаря с неоправдани обещания, или с цинично-безсмислени политически решения…Неадекватната цялостна обстановка се допълва и от растящия процент от населението, работещ за „сивата икономика” , където управниците не пропускат да се включат с „корупционни политически стратегии”…

Коментарите са според моя поглед върху политическия живот в България, а той е доста бегъл, което не смятам за оправдано; точно затова смятам за  полезно и необходимо наученото на лекции по политология, както и, че те трябва да са само част от политическото мислене, за мен и моето поколение, като цяло. За съжаление реалността показва обратното. Младите хора в България, като цяло не виждат перспективи за добра реализация. Напротив, смятат държавата за пречка в много отношения; все по трудно се намира някой, който би избрал да остане тук вместо да замине  някъде / лишавайки икономиката на родната си държава/.

Вижте и

Разбира се всичко това е съвсем ясно и разбираемо за всеки, който е поживял известно време в българската действителност и вероятно е достигнал до същите изводи. Проблемите са известни и след като човек си изясни какво иска да се промени, следва и въпросът как. Повечето хора си казват, че от тях нищо не зависи, че те не могат да променят нищо така или иначе и се затварят в своя малък свят, стават част от проблема подражавайки на всички други или просто бягат някъде далеч. Аз лично не смятам все още да се отказвам и се надявам, че все повече хора ще започнат да мислят за себе си като за част от социална група, част от обществото на една държава, вместо всеки да мисли и действа, като че всички останали са му противници и врагове!

Индивидът сам по-себе си може да изглежда безсилен, но бездействието, неангажираността е най-големият враг на обществото и свободата. Дори и наивно, аз вярва, че малките действия в правилната посока на един в голямата картина могат да се окажат от огромно значение събрани заедно с правилните действия на стотици или хиляди други.

От друга страна, в наше време политиката и държавната власт губят своята абсолютна върхова позиция. Властта става по-зависима от всякога не само от частния, но също така и от бурно развиващия се граждански сектор; нараства потребността от държавно-частни и държавно-граждански партньорства при управлението на различни проблеми. Същевременно националният пазар, националната култура, националната политика и сигурността се интернационализират, поради което започват да се направляват от все повече външни фактори, а не само от вътрешните ръководни институции.

Аз мисля, че всеки в някаква степен е зависим от останалите; съответно независимостта е практически невъзможна, а от там и свободата в пълния си смисъл е нереална. Въпреки това идеята за свобода успява да се „продава” в политическо отношение  и да дава власт на дадени хора. Например либералистичните политики-свободата е основна ценност за либералите, по-точно политическата свобода. Едно от основните права на индивида, според либералните разбирания е правото на частна собственост. Според някои либерали то е по-важно дори от правото на свобода. Може би по-интересно във връзка с икономическите идеи на либералите е тяхното виждане за пазара, ролята на държавата и последиците от различните им форми. Пазарното стопанство като форма на икономически взаимоотношения е от особено значение за идеите на либерализма. Чрез него се постига равенство във възможностите. Поставени в условията на пазара индивидите следва да имат равни шансове. Обаче колкото и примамливо да звучат понятия като свобода, равенство и справедливост, мисля, че не бива да забравяме, че либерализма също е идеология, а всички идеологии в крайните си форми не носят положителни черти.

Според мен  моралът, необходимото знание и  далновидност да видиш рискa и да го предотвратиш от негативните ефекти на свиващият се и разширяващ пазар, да имаш предприемачески дух, рационално да използваш оскъдните ресурси- всички тези качества  играят ключова роля при изграждането на образа за идеалната политическа личност. Така, по мое мнение, се описва ползата която не само аз, но и цялото ни активно общество би трябвало да потърси в „изкуството” на държавното управление, докато, за съжаление, все още се учи да го владее.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре