И тази учебна година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични текстове. Като главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на авторските тестове но факултативната дисциплина “Политология”.
Изготвил: Валерия Тодорова Иванова Преподавател:
Специалност: Маркетинг гл. ас. д-р А. Велчев
Първи курс, редовна форма
ПЛОВДИВ, 2022
Политиката се изразява межу различни видове субекти, държави, ситуации и прочие. Науката, която я изучава и анализира е Политологията. Главните участници в политиката са политиците в държавата. Съществуват много различни интерпретации за понятието политик, които в известен смисъл всички са вярни, но за да придадам рамка на темата ще кажа,че политикът е човек със завидни умения и знания свързани с управлението на държавата. Да се управлява държава не е просто нещо и политикът трябва да има знания във всяка област.
Той тряба да бъде малко икономист,малко политолог,малко психолог. Дори малко баща и майка в известен смисъл. Как би могъл политикът да гласува дадени наредби свързани с майчинството да влязат в сила като той не познава нуждите на една майка. Най-обобщено казано, ако един политик може и знае по-малко от всичко,то той не става за политик. Изглежда като трудна професия и далеч не мога да споря с това.
Имайки предвид, че приемам това определение за политик като основа, ще разгледам обстановката с политиката и политиците в България. Политиката в България бих казала че е доста интересна, завладяваща, разбира се винаги може да се срещне някой по-такъв „образ“, който тотално да те накара да се зачудиш как този човек може да е политик изобщо. Какви ли не неща българският гражданин не е виждал да се случват именно заради политици които не знаят как да си свършат работата или по-скоро трябва да сменят професията.
Разбира се както лоши в сферата на политиката има и добри кадри.
Ще дам за пример кметът на моя роден град. От години се чудя как въпреки сложните явления в управлението му той наистина се опитва да угоди на своите граждани въпреки че това понякога го поставя в лоша позиция. Като част от по-младото поколение това ми направи впечатление и ме накара наистина да се доверя на човек който не познавам лично но знам че ще си свърши работата.
И казвайки това се чудя щом мога да се доверя на него защо да не мога и на останалите политически фигури? Истината е че не мога, защото повечето политици в нашата държава говорят и обещават, а действия никакви. Смятам, че това е проблем зароден от факта че българинът няма качествена приемственост мужду поколенията. Сега ще се чудите какво общо има това с политиката. Общото е че новите поколения политици се учат на същати лоши неща които предишните ни политици са правили. По-младите не се учат от грешките на миналото а ги повтарят, смятайки че това е правилното решение. Ако в примерът как да се управлява държава нямаше залъгване на гласуподавателите, корупция и ограбване на държавата щеше ли да се случва и в бъдещето. Отговорът е не. Едно дете се учи в ранна възраст кое е добро и кое е зло. Ако то знае само зло как няма да се превърне в злодей. Разбира се това е моято метафора за случващото се в момента и случващото се за в бъдеще в българската политика.
Реално това не харесвам в политиката на страната ни. Няма последователност, няма план след плана. Общата цел е една и тя е държавата ни да се управлява от качествен колектив, знаещ интересите на гпажданите си. Когато погледна към управляващите виждам състезатели за слава и пари. Не виждам искрено желание те да направят нашата страна по-добра. А знаете, че в състезанието има и конкуренция. И от цялата надпревара кой губи- народът. Ако несправедливостта имаше име то тя щеше да се казва български политик.
Може би се досещате че нямам особено позитивно мнение за политиката и политиците в нашата страна. Но как бих била на друго мнение когато реалността е тази. Като страничен наблюдател и човек който не с професия политик виждам прекалено много неполитици на политически позиции. Това нещо трябва да бъде променено. Не всеки става за политик. Най-интересният феномен за мен който се случи в последните няколко години е как човек от жанра музика влезе в политиката. Човек който няма икономическо образование, нито се е занимавал с вид политика или каквото и да било с управляването на държава. Като бъдещ данъкоплатец аз нямам обяснение как такъв тип хора могат да получават заплащане и няма да допринесат със нищо към държавата. Предполагам това е една от „загадките“ в българската политика.
За обобщение политиката е сложен процес, който трябва да се ръководи от хора в тази сфера и най-вече да имат реално намерения за промяна. Промяната движи напред. Дано и българските политици са на същото мнение.
Каква е вашата реакция?
