В първата година след управлението на Бойко Борисов страната се оттласна от позорното 112-о място в света

След години, в които България бе сравнявана с държави от третия свят по медийна свобода, през 2021 г. страната се изкачва с 21 позиции в класацията на „Репортери без граница. В първата година без управлението на Бойко Борисов България заема 91-во място от общо 180 разглеждани държави. През 2020 г. беше постигнато абсолютното дъно – 112-о място.

Миналата година се характеризираше без стабилно управление. След изборите през април 2021 г. не можа да се сформира редовно правителство и президентът Румен Радев назначи два служебни кабинета с министър председател Стефан Янев.

В анализа към данните сега се посочва, че „свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск.“

Медиен пейзаж в България

Телевизията (БНТ, bTV, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните издания прогресивно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори. Радио „Свободна Европа“ (RFE) отвори отново своето бюро в София през 2019 г.

Политически контекст

Заплахите от политици към журналисти, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти, са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през което свободата на медиите беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през серия от предсрочни избори през 2021 г.

Правна рамка

Като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите. В същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба спрямо нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно са жертви на процедури за злоупотреба, или SLAPP (Стратегически съдебни дела, използвани да цензурират, сплашват и заглушават журналисти и издатели, като ги натоварват с разходи за правна защита, докато не изоставят своята критика или противопоставяне).

Икономически контекст

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от правителството е напълно непрозрачно, което позволява да се търгува публичното финансиране срещу благоприятно отразяване.

Социокултурен контекст

Разследващите репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, са редовно заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, често се сблъскват с кампании за враждебност и омраза.

Безопасност

Заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи.

Любословие.БГ по economic.bg