И тази учебна година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични текстове. Като главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на авторските тестове но факултативната дисциплина “Политология”.
Изготвил: Виктория Илиянова Попова
специалност: ФИНАНСИ, I – ви курс, редовно обучение
факултетен №: 2108931010
Българите са хора, които още от Средновековието, почитат културата и изкуството, което създава техният род. Всестранни прояви на изкуство бележат и следващите епохи. Сведения за това дават различни исторически извори като книги, статуи, рисунки, писания, плочи и други. Още от далечни времена състоянието на обществения, стопанския и духовния живот, е имало значение. Днес обаче забелязваме тендеция за отдалечаване от традициите, морала и ценностите. А дали правителството и провежданата политика в България взимат насериозно този въпрос?
България е една от малкото страни в света, която може да се похвали с изключително талантливи артисти, танцьори, певци, музиканти, спортисти и учени. Голяма част от желаещите да се занимават с изкуство и да го практикуват като професия в бъдеще, нямат тази възможност по една или друга причина.
Истината е, че в нашата страна един човек, занимаващ се изцяло с изкуство е почти невъзможно да издържа едно стандартно семейство с две деца. Трудовите възнаграждения, които получава персоналът към Министерството на културата се равнява на минималната работна заплата или малко повече. Със сигурност тези пари не са достатъчни, за да живее човек нормално.
Защо политиката в страната не позволява на артистите да се развиват, да градят кариера и да живеят нормално? Защо остават недооценени? Защо министерството и общините не осигурява подходящи условия за провеждането на репетиции и тренировки? Защо не предоставя специализирано обрудване?
Нима културата, езикът и традициите не са ни запазили като народ през трудните векове на османско владичество? Нима културата и науката са по-малко важни от транспорта, финансите и вътрешните работи?
Съществува една българска поговорка, която за съжаление остава актуална и до днес: „Музикант къща не храни“. Бидейки подценявани за това, с което се занимават, изнемогналите хора, част от нематериалното културно наследство на страната ни, стартират кариера в друга посока, за да могат да си помагат с размера да доходите. Някои от музикантите стават шофьори, някои от певиците стават фризьорки, маникюристки и козметички, танцьорите пък, които по цял ден биват натоварвани физически, успяват да се задоволят с онлайн търговия или пък вечер продължават да играят в своя собствен танцов клуб.
С какво правителството и политиката на Министерството на културата подпомагат тези хора, които са избрали призванието „артист“-човек на изкуството? Как едно талантливо дете да избере да продължи да се занимава с това, което обича, като няма мотивация и стимул да се развива? Как да бъде сигурно, че ще успее да се издържа само на фона на непрекъснатото покачване на цените и ниското равнище на трудовите възнаграждения?
По мое мнение културата и спортът са едни от най-важните звена, на които следва да се обърне специално внимание. Приходите от сектора също са високи, тъй като все още българският народ не е загубил интерес към провеждането на културни мероприятия, футболни мачове, спортни събития, концерти и други. Ние всички ставаме преки свидетели на това.
Давам пример с родния ми град, Пловдив, където имаме може би най-големият стадион на Балканите, но той се разрушава пред очите ни-стадионът „9-ти септември“ с налични 55 000 седящи места. Ръждясали железа, пуст терен и огромно тяло описват гледката около пловдивския гребен канал. Имаме такова голямо богатство, а то тъне в руини поради немарливостта на управата на общината и безхаберието на правителството към наследството, останало от нашите пра-пра дядовци. За съжаление картинката е още по-тъжна на живо. Големите пловдивски отбори, участващи в българската „А“ група в момента реконструират своите бази, правейки ги по европейски модел. С това поне отчитаме напредък.
Поредният пример на безхаберие към т.нар фонд „Култура“ е, че единственият фолклроне ансамбъл, който се помещава в собствена сграда е именно пловдивският ансамбъл „Тракия“. Останалите ансамбли, многократно доказали своят професионализъм и талант на изключително високо ниво репетират хореографиите си, които представят пред многобройна публика в зала 1 на НДК, плащат наем на общината за ползването на дадени помещения. Това са имена като ПФА“Странджа“, гр. Бургас, ПФА“Пирин“, гр. Благоевград и други.
Училищата, които се причисляват към Министерството на културата, а не към Министерството на образованието, тъй като се считат за културно наследство и издават кадри, които би следвало да работят в полза на бюджета, „живеят“ на прага, тъй като има глад на учители, глад на ученици и остаряла училищна база. Толкова много може да се направи за тези деца, които желаят да се развиват в този сектор и да предават традициите поколения наред. Но уви, все по-трудно става това за изпълнение.
Известен журналист наскоро пуликува видео, в което показа баба Розка, жена на 90 години, печелила световни титли, посещавала множество олимпиади и живееща с минимална пенсия…на прага на бедността и мизерията. Сама жена с борбен дух, изграден от спорта, който учи на дисциплина, постоянство и кураж.
Колко много ни дава културата, а ние с какво се отблагодаряваме на хората, които я правят достъпна за нас. С минимална пенсия, неприлични условия, оборудване от комунизма и работа на две места, защото парите не стигат…това е България.
На произволен принцип разгледах бюджетът на Министерството на културата през 2018г. Като всички останали гласувани бюджети, той включва т.нар ведомствени разходи(персонал, издръжка) и администрирани разходни параграфи(разходи за участия, субсидии, творчески проекти). Общият размер на разходите по бюджета за 2018г. е 175 282 400лв., които са разпределени в различни бюджетни програми като например „Сценични изкуства“, „Филмово изкуство“ и други. Със сигурност стойността му е била много повече, но след поредица от грабежи, както навсякъде другаде, размерът на отпуснатите средства от правителството е намалял.
Без политически пристрастия смея да кажа…има такъв народ, няма такава държава!
Каква е вашата реакция?
