Автор Благовест Бенишев

Зная, че мнозина от нашите сънародници гласуваха за мен, не за да подкрепят моите идеи, а за да се противопоставят на тези на крайната десница. Искам да им благодаря и да им кажа, че съзнавам, че техният вот ме задължава за идните години. (…) Мисля също така и за нашите сънародници, които гласуваха за г-жа Льо Пен. Вече не съм кандидатът на един лагер, а президентът на всички. Разбирам мнозината от тези, избрали крайната десница заради гнева и различията, на които трябва да се намери отговор. Това ще е моя отговорност и на моето обкръжение.

Това заяви френският президент Еманюел Макрон пред десетките хиляди негови поддръжници, събрали се на Марсово поле в Париж в неделя вечерта, за да го приветстват за историческата победа с над 58% на произведения по-рано същия ден втори тур на президентските избори във Франция. И постижението е наистина за учебниците. Еманюел Макрон става първият френски президент в ХХI век спечелил втори последователен мандат в Елисейския дворец. За сметка на това опонентът му, Марин Льо Пен, записа втора поредна лична загуба на балотаж на вота за държавен глава за последните 15 години и общо осма за цялата династия, започната от баща є Жан-Мари с първия му опит през 1974 г. Който в един момент почти видя моркова през 2002 г., когато взе първия тур пред Жак Ширак и се наложи френската левица да се обединява зад десен кандидат на втория, за да спрат по-десен.

От тогава все така, както и обърна внимание Макрон в речта в неделя вечерта, приемайки триумфа си на не по-малко значимата за Париж и Франция локация. По “наполеоновски”, на Марсово поле, с гръб опрян в Айфеловата кула, по примера на американските президенти, които приемат изборните си победи (полагат клетва) пред Националната поляна (The National Mall) във Вашингтон с гръб към Конгреса. И пресъздавайки може би символа на това, което час по-рано лидерът на крайнолевите във Франция Жан-Люк Меленшон нарече “президентско-монархическия режим” и призова последователите си да се подготвят “за битката и третия тур”, по време на парламентарните избори на 12 и 19-ти юни. Терминът, използван от водача на френските комунисти, който завърши трети с над 20% от гласовете преди две седмици, контрастира явно с призива му веднага след първия тур към неговите симпатизанти да не позволят “нито един глас” да отиде за Льо Пен, но пък затвърди още тогава посочената по-рано тенденция.

От своя страна Марин льо Пен се поздрави с “блестящата победа” като резултат от 41,4% от подадените гласове за нея, в сравнение с 33,9 на сто преди пет години. Което, при близо 72% избирателна активност на втория тур, излиза малко над 13 милиона избиратели от общо 35 млн. подали гласовете си на балотажа. Льо Пен също така съкращава разликата си с Макрон от 10 млн. гласа до малко над 5 млн., което по себе си е явна математика, но говори и за дълбокото фрагментиране на френското общество последните пет години под президентството на Макрон.

Който през 2017 г., като практически новак в политиката, бе избран на 39-годишна възраст за най-младия президент на Франция, с обещания за дълбоки социални реформи и икономически подем. Което бе последвано от месеците протести на “Жълтите жилетки”, успоредно на стачките срещу предложените от Макрон реформи в пенсионната политика, преговорите за Брекзит и продължаващите неразбории в отношенията с Лондон, кризата с пандемията от COVID-19… Събра му се на “мосю президента”. И сега руското нашествие в Украйна в последните седмици на първия му мандат. Последното тълкувано единодушно от френския политически елит като риск от започването на Трета световна война на прага на Европа, коментират наблюдатели.

На което и Макрон обърна внимание: “Имаме толкова за вършене. Войната в Украйна е тук, за да ни напомни, че преминаваме през трагични времена, в които Франция трябва да покаже ясния си глас и да изгражда силите си във всички сфери и ние ще го направим.”

При всички положения обаче фокусът на речта му беше разбираемо върху вътрешните проблеми на французите. Градивно увеличаване на пенсиите, съобразено с изравняване на възрастта, запазване и увеличаване на покупателната способност на гражданите в кризата посредством насочени мерки, в частност към най-уязвимите с директни помощи. “Никой няма да бъде изоставен край пътя. Новата ера, която започва сега, няма да е продължение на предишните пет години”, настоя Макрон.

За когото да припомним вкратце. Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в Амиен. Завършва философия в парижкия университет “Нантер” и защитава магистратура по публична администрация в едноименната Национална школа, която закрива през април 2021 г., като част от реформата му във френската държавна служба. В политиката влиза през 2012 г. когато тогавашният президент на Франция -­ Франсоа Оланд, го назначава за свой съветник, преди премиерът Манюел Валс да го повиши в министър на икономиката. Макар и бивш член на социалистическата партия, Макрон решава да създаде свое политическо обединение “Република, напред!” и на 17 април 2017 г. е избран за президент със 66,1% от гласовете на втория тур на вота срещу Марин Льо Пен. Преди да повтори победата си 24 април 2022 г.

Източник ТРУД