Президентът я удари по най-слабото място – зависимостта от парите на Путин
Макрон бе избрал саркастичен подход към Льо Пен, а тя се стараеше да се представи умерена, за да успокои колебаещите се избиратели, че няма да дестабилизира Франция и Европа
Френският президент Еманюел Макрон спечели снощи близо 3-часовия телевизионен дебат срещу претендентката за неговия пост Марина Льо Пен, която се бе амбицирала да се реваншира за поражението си през 2017 г. В навечерието на втория тур на президентските избори на 24 април Макрон доказа, че стои по-солидно по въпросите на икономиката, външната политика, европейското изграждане, зеления преход и етническата търпимост.

Льо Пен бе изоставила агресивната реторика, за да успокои обществото, че като евентуален държавен глава няма да го тласне към крайности въпреки принадлежността си към крайнодесния сектор. Тя се представяше като изразител на тревогите на нефаворизираните слоеве и определи своята партия като бедна. Това бе нейната защитна теза, когато Макрон атакува най-слабото ѝ място – зависимостта от руско кредитиране за нейните политически кампании.

Той я обвини, че е на “заплата при руския президент Владимир Путин”

По думите му тя е „зависима от Владимир Путин“ и е неспособна да „защити френските интереси“ поради партийни заеми, взети от руска банка, близка до Кремъл. Напомни ѝ, че и до момента продължава да ги изплаща, което тя потвърди, но добави, че е потърсила руско кредитиране, защото френските банки са ѝ отказали всякакви заеми.

„Когато говорите с Русия, вие не говорите с никой чуждестранен лидер, вие говорите с вашия банкер“, уязви я той. Льо Пен се постара да отбие атаката, като изрази своята „абсолютна солидарност и състрадание“ с Украйна и заклейми руската агресия като „недопустима“. Макрон обаче веднага ѝ напомни, че тя е одобрила анексирането на Крим от Русия през 2014 г. “Не можете да защитавате интересите на Франция, защото вашите интереси са свързани с Русия“, каза той и добави нейни цитати срещу санкциите, наложени от Европейския съюз.

Лидерката на крайната десница отговори, че е „абсолютно и напълно свободна жена“, с което призна поражението си по тази деликатна тема.

Каква Европа?

Льо Пен бе неубедителна и по темата за Европейския съюз. Тя увери, че вече не мисли за изваждане на Франция нито от еврозоната, нито от ЕС, но се върна към любимата си теза за Европа на нациите. В този смисъл обясни, че е за Европа, но против Европейския съюз, който е политически проект.

Франция в момента заема ротационното председателство на Съвета на ЕС и Макрон с лекота се представи за европейски лидер, който по-добре разбира темата от Льо Пен. Нейното твърдение, че ЕС предава интерессите на европейските производители, като сключва споразумения за свободна търговия с други части на света, включително и с “Меркосюр” (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), бе опровергано лесно, като Макрон отвърна, че споразумение с “Меркосюр” няма и тя трябва да чете по-внимателно. Все пак Льо Пен поиска продуктите на френските земеделци и животновъди да бъдат изключени от всички търговски споразумения.

Битка за гласа на пенсионерите

Дебатът за пенсионната система даде възможност на Льо Пен да се реваншира, защото преди пандемията главното социално напрежение във Франция бе провокирано от плановете на правителството да повиши годините за пенсия. То провокира и бунта на “жълттите жилетки”, който стихна само заради въведените антиковид мерки. Макрон трябваше да защити непопулярното си решение , а Льо Пен се стремеше да се представи като защитник на френските трудещи се. Тя поиска възраста за пенсиониране да се запази на 60 или 62 години при задължителен трудов стаж от 40 или 42 години. Макрон настояваше, че всяка година възрастта трябва да се повишава с 4 месеца, докато достигне 64 или 65 години.

Така Льо Пен се фокусира върху благосъстоянието и разходите за живот вместо обичайните си теми за имиграция и сигурност. Така се надява да привлече крайнолевите избиратели, гласували на първия тур за Жан-Люк Меланшон, за които пенсиите са важен въпрос. Макрон я контрира: „Никога не обяснявате как бихте финансирали пенсиите… не сте честна с хората. Така че сигурно укривате данъци и застрашавате баланса на нашата пенсионна система“. Той добави и безспорен плюс за своята кампания – спадането на равнището на безработицата. “Защо не говорите на тази тема?”, запита опонентката си.

Ядреният зелен преход

Макрон обвини Льо Пен, че е „скептичка по отношение на климата“, а тя му отвърна, че той е „лицемер в областта на климата“.

Льо Пен не е против зеления преход, но според нея той се проваля от „икономическия модел, основан на международната свободна търговия“. Двамата постигнаха съгласие по една тема: за разработването на нови ядрени енергийни реактори за намаляване на зависимостта на страната от внос на енергия.

В началото на мандата си Макрон обеща да намали дела на ядрената енергия в електроенергийната система на страната от 70 на 50 процента. Льо Пен го обвини, че напоследък рязко е променил позицията си. Тя иска да превърне ядрената енергия в крайъгълен камък на своята енергийна политика, като забрани изграждането на нови слънчеви и вятърни електроцентрали. Макрон, напротив, настоя, че „няма стратегия за замяна на изкопаемите горива само с ядрени“ и че паралелно са необходими нови инвестиции във възобновяема енергия.

Източник СЕГА