От началото на руската агресия спрямо Украйна и въпреки че театърът на военните действия се разиграва в Източна Европа, определено вниманието към страните от Балтика се увеличи. В Северна Европа ръководители на правителствата са четири жени, но те намериха ясни думи срещу президента в Кремъл и призовават за твърди действия от страна на ЕС и държавите от НАТО.

В скандинавските страни – и особено в балтийските държави, които бяха част от съветския блок – след руското нахлуване в Украйна цари страх: събуждат се спомени за времето зад Желязната завеса и нарастват опасенията, че руският президент Владимир Путин ще продължи да разширява фантазиите си за власт.

Явно обаче независимите държави не възнамеряват да се огънат пред агресията на Русия.

Тази седмица премиерите на Швеция и Финландия се появиха рамо до рамо пред камерите и заявиха намеренията си за членството във военния съюз НАТО. Въпреки всички заплахи от Москва, силните жени от Севера намират ясни думи срещу Путин и сподвижниците му в Кремъл.

Необходими са повече войски на НАТО по границите, повече изтребители, повече военни кораби, за да се даде знак на руския президент, че Западът е напълно сериозен в намеренията си – това настоява от седмици и естонският премиер и популяризира каузата си навсякъде, където може. Преди повече от година ръководителят на литовското правителство нарече спорния газопровод “Северен поток 2” “геополитическа лудост” и поиска проектът да бъде спрян, тъй като той само ще даде на Путин повече възможности за влияние върху Запада.

Der Standart излиза с материал за Сана Марин, Магдалена Андершон, Кая Калас и Ингрида Шимоните, четирите жени, които не спестиха думи за Путин и остават гласовете – аларми в Северна Европа срещу агресора в Кремъл.

Финландия

Сана Марин никога не е харесвала това, че възрастта ѝ доминира в заглавията на вестниците. Но на 34 години Сана Марин е най-младият министър-председател в света и най-младият в историята на Финландия, когато встъпва в длъжност през 2019 г. В интервютата си тя признава, че фокусът върху личността и възрастта ѝ е поставил допълнителни трудности при решаването на съществени проблеми.

Отгледана от майка си и нейния партньор, Марин е първата в семейството си, която завършва висше образование. Там тя развива своето политическа култура и ревностно защитава тезите на младото поколение – равните права, климатичните промени и ролята на човешката цивилизация.

През 2019 г. е назначева за министър на транспорта в кабинета на социалдемократа Анти Рине, а само няколко месеца по-късно, след оставката на Рине, партията я назначава за министър-председател. Марин трябва да преведе страната си през пандемията, а сега тя е изправена пред следващото си предизвикателство – агресивната съседка Русия.

Швеция

Подобно на финландския си колега, Магдалена Андершон не е на поста премиер, излъчена след избори.

Първата жена министър-председател на Швеция беше издигната начело на правителството от своята партия – социалдемократите – след оставката на министър-председателя Стефан Льофвен.

Премиерът ревностно защитава личния си живот от вниманието на медиите, които знаят изключително малко за партньора ѝ и за двете ѝ вече пораснали деца. Известно е обаче, че в младежките си години Андершон се е занимавала със спорт, а в музикално отношение харесва силния и твърд звук: тя е голям фен на метъл групата System of a Down. И в професионален план Андершон не се стреми към меки тонове, особено когато разграничава страната си от Русия.

Естония

Фактът, че адвокатката Кая Калас един ден ще оглави естонското правителство и ще заеме позиция срещу Русия, е практически заложен в нейните гени. Нейният прадядо Едуард Алвер се сражава с Червената армия по време на войната за независимост на Естония и става един от основателите на свободната държава през 1918 г. Майка ѝ по време на съветската окупация, все още бебе, е отведена в Сибир и живее там в продължение на десет години.

Нейният баща, Сийм Калас, вече е бил министър-председател на Естония, а като външен министър е помогнал за преговорите за присъединяването на страната към НАТО. Младата Калас е била тийнейджър, когато Естония възвръща своята независимост и сега заема особено твърда позиция срещу агресивния курс на Русия. Повече войници, повече изтребители, повече бойни кораби: НАТО трябва да демонстрира сила по границата с Русия.

44-годишната жена постигна първия си голям политически успех с избирането си за депутат в Европейския парламент в Страсбург през 2014 г. Четири години по-късно майката на три деца се завръща в Естония, за да поеме ръководството на реформаторска партия. След корупционен скандал и оставката на Юри Ратас, в началото на 2021 г. тя става първата жена министър-председател на страната.

Литва

 

E министър-председател на страната от ноември 2020 г. Преди това е била министър на финансите в периода 2009-2012 г. Била е и кандидат за президентските избори в Литва през 2019 г. на консерваторите, но губи изборите от Гитанас Науседа. Една година по-късно тя бе обявена за победителка в изборите и застава начело на управляващата коалиция като министър-председател.

47-годишната жена има доста класическа кариера: работи в Министерството на финансите във Вилнюс, като в крайна сметка стига до поста министър при министър-председателя Андриус Кубилюс. По време на финансовата криза през 2009 г. и 2010 г. тя отговаря за намаляването на пенсиите, за да предотврати обезценяването на валутата. След като напуска поста си на министър, самопровъзгласилата се за фенка на Metallica преподава икономика в столичния университет.

Шимоните назначава седем жени и осем мъже за министри в правителството си и осигурява най-големия баланс между половете, в което и да е правителство в региона. Малко след като положи клетва – през март 2021 г. – Шимоните вече предупреди срещу влиянието на Русия, призова за твърда линия от страна на ЕС и за прекратяване на газопровода “Северен поток 2”.