На днешния ден Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в последната събота преди Великден.

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според Евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите и горите, но и празник на момичетата, които лазаруват. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

 

Още в средата на Великденския пост се събират девойки при някоя възрастна опитна жена и започват да разучават лазарските песни, които винаги са свързани някакво благопожелание – за берекет, за добра женитба, добра сполука.

 

След това в събота на Лазаровден момичетата тръгват от къщата на своята водачка и обикалят цялото село. Когато влязат в някоя къща, те играят специален танц – “буенек”, потропват по земята, за да предизвикат плодородието.

 

Посрещани са с много любов и радост от всички стопани, дарявани са със сурови бели яйца, брашно и различни други хранителни продукти и са изпращани с благопожелания, защото къща, в която е лазарувано, ще бъде щастлива и споходена от късмет.

Ако там има мома или ерген, те ще имат сполучлива женитба, а занаятът на стопаните ще просперира.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лъчезар.