И тази учебна година зачова силно за студените във  Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични текстове. Като главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на авторските тестове но факултативната дисциплина  “Политология”.

Всяко едно явление, процес, обект, наука винаги съществуват и се изучават в своята цялостност, завършеност и индивидуалност с цел установяване на определени характеристики, същностни понятия, особености. Погледът върху единната му проява и влияние върху света и всичко останало, което го заобикаля, е научен и изследователски подход, характерен за всяко проучване, анализ и вникване в същността му. Особено науката използва модели, в които се концентрира върху точно определено обстоятелство, елемент, предпоставка, с помощта на които идентифицира това явление, процес, обект. Изследването на два уникални по своята същност модели с акцент върху тяхната взаимозависимост, влияние и същностно изследване обаче показва и друг подход на изучаване – съпоставка на две системи, чиито характеристики и основи достигат до сближаване, а дори и зависимост. В този ред на мисли ще се насочи и настоящата разработка, при която тези две системи са  „политология“ и „демокрация“.

За да определим връзката и още повече зависимостта между политологията и демокрацията в настоящето, а и не само, логичният подход в подобна постановка би бил да изясним на първо място същността им в контекста на разглежданата тема. Политологията е науката за политиката, а политиката, от своя страна – като една съвкупност и набор от целенасочени действия, проявени от един човек или група от хора, чрез които се придобива определена власт за постигане на определени цели и резултати. Самият факт за обуславянето й като „наука“ се свързва с подробното изучаване, анализиране и теоретично изграждане на политическия процес, който да бъде приложен ефективно в практическата му проява /управлението на една държава, на едно наднационално пространство или организация/. Тя задава рамките на един идеален политически процес и принципи на действие /доказани в процеса на анализ и изследване/, на база на които се постигат устойчиви и ефективни резултати – за обществото, неговото икономическо и социално развитие, прогрес. Съпоставката на този универсален модел /създаден от науката/ с действителността и реалните процеси е една от основните задачи на политологията и политолозите като защитници на тази идея, а дори и един своеобразен коректив на настоящето. Политолозите са хората, които, познавайки основите на политическия процес, запознавайки се с неговото историческо развитие в годините и вековете назад, проследявайки този идеален вариант на действие, отразяват обективно настоящата ситуация, анализират я в нейните причинно-следствени връзки и дават алтернативни посоки на действие спрямо изградения от науката модел. Още в процеса на дефиниране на политологията /и в частност „политиката“/ бе използвана думата „власт“ – придобиване на определен набор от права от човек или група от хора, насочени към влияние и известно подчинение върху и на други хора. Абсолютизирано това явление води до последици като „тоталитаризъм“, „авторитаризъм“, „теокрация“, „олигархия“ и др. исторически примери, подчинени на обратното твърдение за постигане на реални устойчиви и ефективни резултати за обществото /както вече споменахме като същностна характеристика на политологията/. Точно затова в този момент се проявява необходимостта от това да изясним същността на понятието „демокрация“. Самият факт – неминуемо да коментираме демокрацията като модел в процеса на изясняване същността на политологията, е категоричен пример за търсената зависимост. Преводът от гръцки на думата „демокрация“ показва както нейната същност, така и се явява продължение на вече представените разсъждения – народовластие – власт на народа, обществото, което всъщност е и обект на политическите процеси. Дефинирана като форма на държавно управление, демокрацията може да бъде анализирана и като една сложна система, модел на научно изследване, механизъм на държавно и политическо управление, светоглед. В центъра се поставят не един определен човек или група от хора, извършващи определени целенасочени действия /политика/, а цялата съвкупност от хора, намиращи се зад тях, които ги избират да бъдат в тази си позиция /на властимащи/. Активният инструмент за предотвратяване на злоупотребата с дадената им /от обществото – гласуващи/ власт, за коректив на неправилни и неадекватни политически действия е всъщност самото общество – граждани, имащи право на глас, основано на принципите за законност, свобода и равенство. Неизбежните различия в начина на мислене и подход в дадените действия се концентрират в принципа на плурализма и още повече в понятието „политическа партия“, формирана отново от народа. Дали този начин на мислене и подход /партията/ ще бъде част от управлението на съответната държава зависи именно от другия принцип – този на мнозинството с изричното спазване на условието за ненарушаване на правата и свободите на малцинството. Същността на демокрацията води до сложни и задълбочени философски изследвания и разсъждения, които имат своето изключително важно значение за разбирането и развитието й в исторически план, но в настоящата разработка няма да бъде поставен акцент върху тях, а по-скоро върху резултатите от тези разсъждения.

Принципите на демокрацията стоят в основата на изграждането на политологията като наука – изхождайки дори от правото на свобода на всеки учен да изгради по обективен начин знанията за политиката; на всеки политолог да анализира по независим от обстоятелства като следване на определени интереси от групи от хора /т.е. определени партии/, като подчинение или цена за лично облагодетелстване и др. начин и да играе ролята на коректив в политическите процеси, влизащи в разрез с основите на политическата наука /служеща като един идеален модел/; на всеки политик да провежда целенасочени действия с цел ефективно развитие на обществото; на всеки човек да приема отговорността си на активен участник в политическите процеси.

От друга страна, политологията като наука за целенасочените действия на определен човек или група от хора с цел придобиване на власт дава практическа измеримост и приложимост на демокрацията в условията на стремеж към ефективно и устойчиво развитие на обществото. Осмислянето на властта като народовластие, политиците като представители, избрани от обществото, властимащи и преки изпълнители на определени решения в полза на това общество, политолозите като коректив на политическата действителност, способни да представят на обществото каква е обективната картина /за разлика от субективната на политиците/, гражданите-избиратели, които са активният инструмент за промяна на нежелан резултат и ефект, и политологът-анализатор, информиращ обективно тези избиратели – всички тези идеи и  участници са категорични примери за взаимовръзката между политологията и демокрацията или по-скоро за теоретичната и идеална взаимозависимост. Промяна, в която и да било или едновременно и в двете системи, би довела до неминуемо влияние /било то позитивно или негативно/ върху другата.

Неслучайно се използва понятието „променливи“ /особено използвано в математическата наука, въпреки че сме далеч от тезата за точност на научните познания за политологията и демокрацията/. Злоупотребата с властта и овладяването на институции, органи на управление, медии от група хора с цел лично облагодетелстване и защита /корупция/ е в разрез с принципите на демокрацията или по-скоро се явява и като неин недостатък – следствие от нефункциониращия активен инструмент „обществото“ като недостатъчна информираност на гражданите-гласуващи и избиращи тези политици. Как това се отразява върху политологията и може би в частност политолозите? Негативно, изменяйки обективната и научна представа както върху политологията, така и върху политолозите. Хора, които е необходимо да анализират обективно политическия процес, основавайки се на научното осмисляне на политиката и давайки алтернативен поглед, всъщност заемат ролята на политици, преследващи конкретни субективни интереси, нагласи и действия и създаващи необективна картина на случващото се. Резултатът: провалени демократични принципи и ценности, последвани от провал и в ролята и значението на политологията. Стабилно изградено научно познание у един политолог, от друга страна, водещо до представяна от него на обществото обективна политическа картина и даваща алтернативен подход и начин в политическия процес, се отразява и върху демокрацията – активност и информираност на обществото. Резултат: стабилна роля на политологията – положителна промяна в демокрацията.

Необятен и неограничен е броят на примерите, доказващи тясната връзка между политологията и демокрацията. Механизмът за зависимост на тези променливи и тяхното кооридиниране всъщност се оказва от изключителна важност както за развитието на политическия процес, така и на живота на гражданите, обществото и света. Този механизъм може да бъде както в полза на политиците и в ущърб на гражданите, така и в полза на гражданите и в ущърб на политиците. А вероятно би могъл да бъде балансиран в ползите и за едните, и за другите с тенденция към намаляване на негативите? Моят отговор тук би бил точно политологията – науката, която информира обективно гражданите-избиратели, даваща им способността да са активни инструменти на демократичните принципи; науката, чието познание дава солидна основа и предимство на всеки политик при участието му в политическия процес; наука, способна да разгърне ролята и значението си в условията на силна и стабилна демокрация; наука, създаваща политолози – координатори между обществото и политиката, корективи на политиците и даващи експертна позиция за политическия процес /в идеалната си представа, разбира се, към която би трябвало да има стремеж/. И все пак – и политолози, и политици са част от гражданите-избиратели, о

Казвам се Николай Николов – на 20 години, от гр. Пловдив. Човек на емоциите, визионерството, оптимизма, науката и експеримента. Всичко това ме доведе до някои мои постигнати цели или по-скоро сбъднати мечти: 
– председател на Ученическия съвет към Националната търговска гимназия – Пловдив и развиване и реализиране на идеята за ученическо самоуправление и младежка активност в рамките на всяко учебно заведение;
– младежки омбудсман на територията на град Пловдив за учебната 2019/2020 г. – идея, която надгражда предходната – създаване на обединение от Ученически съвети/парламенти на местно ниво и формиране на пространство за обмяна на младежки идеи, тяхното реализиране и водене на младежки политики на територията на областта ни;
– медиатор в Общинско предприятие “Младежки център Пловдив” към настоящия момент – в което намирам необходимостта да приложа своя макар и скромен, но реален/практически опит в младежките политики, гражданското участие и неформалното образование и то на ниво – реална/общинска политика – източникът на промяна, прогрес и развитие в глобален план.
Човек, мотивиран да прави всичко това от свой преподавател в средното училище, и основната ми цел – да оставя нещо след себе си на обществото.