85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава вносител и просто потребител.
Внасяме излишъците и свръхпроизводствата на други държави, ЧУЖДИ държавни резерви с изтекъл срок, внасяме ценности, морал и свободи. Защото наши вече нямаме.
ИЗНАСЯМЕ основно ценни ресурси и суровини като пшеница и слънчоглед, а също и злато. Докато повечето държави изнасят продукти с добавена стойност.
Внасяме почти всичко, което ни е необходимо за живот, а в замяна изнасяме ДОХОДИТЕ си.
Но най-вече изнасяме ХОРА, умове и сръчни ръце. За последните 30 години сме се стопили с 3 милиона.
Отдалечихме се от корена си и от ЗЕМЯТА си. И малцина се замислят какво ще стане, ако вносът секне.
Енергетиката и продоволствената СИГУРНОСТ са част от националната сигурност. В противен случай е само въпрос на време да дойдат студ, глад и бедност. Защо обаче вместо да си гарантираме сигурност, ние убиваме тези 2 отрасъла? И кой има полза от това?
Според статистиката преди 30 години сме били сред НАЙ-ГОЛЕМИТЕ 10 производители и износители в света на плодове, зеленчуци, тютюн, пшеница, слънчоглед и др.
За последните 9 години в българското земеделие са налети над 20 млрд лева! От много грижа за дребния и средния ЗЕМЕДЕЛЕЦ, него вече го няма. Много производители са вече фалирали, продали градините и стадата си и заминали в чужбина да дирят поминък.
А земята ни е ЗЛАТНА! Имаме слънце, вода и плодородна почва. Но на властта не й е до производство. Тя е заета да се грижи за вноса.
Бранш по бранш СЕЛСКОТО ни СТОПАНСТВО системно се унищожава и разграбва докато субсидиевъдството, принудителното брутално изколване на животни и схемите източват парите и обезкървяват държавата.
Няма пазар за РОДНОТО производство – то е нежелано, ненужно, по-скъпо и е наказано в ъгъла. А евтината западна продукция залива всички магазини и въпреки пластмасовия си вкус, съмнителните качества и неясния произход я купуваме, защото ни е по джоба. А после се разболяваме.
Наскоро пропищяха свиневъдите. Есента 70% от отопляемите оранжерии у нас ЗАТВОРИХА. По-малки са загубите, ако ги затворят, отколкото ако работят. Сега надават глас картофопроизводителите.
ГЛАС В ПУСТИНЯ. Защото няма да ги чуе нито правителството, което кой знае чий национален интерес защитава (независимо кое е правителството). Нито ЕС, който има нужда от държави-членки вносителки, а не производителки. Нито чуждестранните вериги, които масово предлагат вносни стоки, защитавайки своя национален интерес.
И наричаме всичко това пазарна икономика и СВОБОДНО движение на стоки и капитали.
ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася и да консумира и в много по-малка степен да произвежда и изнася.
Проблемът може би не е в ЕС, а в липсата на ДЪРЖАВНИЧЕСКА ВОЛЯ и политика, която да договори квоти в интерес на родното производство, вместо такива, които го обричат на сигурна смърт.
Днешният потребител свикна с ЛУКСА да има всяка стока от всеки край на света, по всяко време на годината, на ниска цена в близкия магазин. Малцина си задават въпроса каква е реалната, скритата цена. КОЙ ПЛАЩА за този лукс и изобилие, които приемаме като право по рождение? И ДОКОГА ще продължи?
Фактите, статистиката и дори официални европейски доклади сочат, че България е УМИРАЩА СТРАНА с ниска раждаемост, висока смъртност (от преди пандемията) и демогарфска криза.
Някои историци казват, че сме колония, други че сме буферна зона или просто територия, но не и самостоятелен субект с национален интерес. И докато те спорят, безспорен факт е, че климатът и релефът тук са изключително благоприятни и АПЕТИТИ за тази територия винаги е имало.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? То вече се случва! И все повече хора го правят! Завръщат се към корена.
🌱Да спрем да чакаме спасител и да се залавяме за работа.
🌱Да се обединяваме.
🌱Да подкрепяме малкия производител и местния фермер.
🌱Да сме близо до ЗЕМЯТА и да започнем да я обработваме.
🌱Да си отглеждаме сами ХРАНАТА.
🌱Да си събираме и разменяме продукция и семена.
🌱Да се сприятелим с МОТИКАТА поне толкова добре, колкото с телефона.
🌱Да правим стъпки, които ни правят по-самостоятелни и ПО-МАЛКО ЗАВИСИМИ.
🌱Да научим ДЕЦАТА си на това, защото ако за нас е въпрос на избор, за тях може да е въпрос на оцеляване.
🙏 Все по-важно става да възпитаме и отгледаме децата си близо до земята, в хармония с природата. И да ги екипираме с умения за живот не само за технологичния, голям град, но и извън него.
🤸‍♀️ ДЕТСКИ ЛАГЕР във фермата:
📸 За да ни послeдвате в инстаграм