Агенция "Оскар"Фотограф AnetFoto

Агенция „Оскар“Фотограф AnetFoto

Етиен, разкажи нещо за последния си проект ?

Вчера се завърнах от него. Беше с групата „Средногорски звън“– в село Челопеч, с  ръководител Невелина Сараджова. Тя е една прекрасна певица и преподавател, и имаме вече доста години съвместна дейност. Невелина е директор на конкурса „Моята песен за България“, който се направи преди няколко години в село Челопеч. На една прекрасна сцена, в местността „Корнимеш“ , се изявиха деца в различни възрасти, от различни певчески  школи в България.

Искам да благодаря за  топлото отношение  към мен  и на кмета  г-н Алекси Кисяков, който подкрепя духовността, за да се случи този певчески конкурс .

Подготвят се много нови неща, с тези прекрасни деца. Искрено вярвам, че всяко едно дете ще намери място под слънцето и ще има избор, и реализация. А мен ме очакват много конкурси, на които съм поканен да бъда член и председател на жури.

Като последен проект мога да посоча още нашата  песен, която направихме със „СУПЕРТРИК“, и която  е по музика и текст на поета  Боби Мирчев. Когато чуят, че автор на текст прави музика, хората малко се учудват, но той има тази дарба. Аз лично го наричам текстова поезия. Тя излиза от сърцето на автора.

Реших, че песента трябва  да бъде изпълнена от новата  ни формация „СУПЕРТРИК“, но искам да кажа, че група „Трик“, е моята професионална любов. Освен мен и моята партньорка от години – Румяна Георгиева, в групата участват Деля Харалампиева  и Витали Езекиев, който е нашият битмейкър. Той ще ни дава идеи за нови песни.

Слава богу, че при мен и Руми  я няма професионалната умора. Когато решихме да поканим млади хора в групата, Руми и нашата прекрасна пиарка Евелина Петрова, подскокнаха и казаха – „Супер!“ и  затова решихме до името „Трик“ да  добавим „супер“. Разбира се, основата винаги ще бъде „Трик“. Това за нас е много важно и по този начин аз се отблагодарявам на това име, което е създадено с толкова много любов.

Песента  „На Витошка и Патриарха“, е  по музика  и текст  на Боби Мирчев, която е с един  прекрасен аранжимент  на страхотния  музикант, който се е доказвал много през годините  – невероятният Юлиян Янев. Песента много се хареса.  Бяха ни поканили в няколко телевизионни предавания, а също така с нея участвахме в Новогодишната програма на две телевизии. Хората възприеха песента като много зареждаща. Това е  невероятно място, където са се случвали толкова много срещи, раздели и толкова много любов се е зародила там. Именно това е култовото място на София  – на „Витошка“ и „Патриарха“.

Тази година група  „Трик“ има юбилей. На 22 март прави 40 години от основаването си и  това е още по-супер.  И затова нарекохме групата „СУПЕРТРИК“, за да се знае, че нещата растат във времето. Тук е мястото да благодаря на създателя на групата Стефан Широков, светла му памет. Също така на мениджъра на групата,  който промени нейният вокален облик –  композиторът  Найден Андреев. Искам да благодаря и на всички автори, с които сме работили през годините, относно  музика, текст и аранжимент.

В момента  се излъчва  „Като Две Капки Вода“.  Може ли да ни разкажеш нещо интересно за участниците?

Първото нещо, което искам да кажа, че съм много благодарен на Маги Халваджиян и на Ирена Дешева , че за десети пореден път  съм поканен да бъда вокален педагог на тези прекрасни мои колеги актьори и певци. Аз съм преподавател, но до този момент някак си така се стекоха обстоятелствата, че станах много свързан с този формат.

Съдбата ме свърза с преподаване в  „Националната Музикална Академия“. През 2000г. ме поканиха в „Нов Български Университет“ , където и до ден днешен съм преподавател. Едновременно с това съм бил музикален педагог на „Мюзик Айдъл“, както и в първия в  България  формат на „Х Фактор“. Вече десет години съм и музикален педагог  в „Като Две Капки Вода“. Нормално е да бъда щастлив, че съм  уважаван човек.

Като сравняваш с  80-те години, сега как ти се струва музиката на новото хилядолетие? Младите имат ли музикална култура ?

Аз съм от хората, които винаги съм сред млади хора и нямам време да остарея. За мен възрастта е само биология, а останалото е само състояние на духа и силната вяра. Имам го този младежки дух и енергия. Има много млади талантливи хора.

Преди доста години, когато дойде така наречената демокрация, се създаде една пропаст между поколенията. Имаше хора – една група злосторници, които сновяха между изпълнителите, изпълнявайки този  девиз – „разделяй и владей“, защото така е по-лесно за манипулация . Отиваха при млади изпълнители и казваха: „Знаете ли,  тези  от естрадата какво говорят – че нищо не ставало от вас, и че нямате никакъв талант, и не правите никаква музика“. Така се създаваха дразги между  „млади“ и „стари“ изпълнители. Но никой и никога от нашата генерация не се е изказвал против  талантливите  хора, които са  доказали своят певчески и  артистичен талант. Никога не съм чувал отрицателни коментари. Ние сами си създадохме една връзка между поколенията.

 Ти си бил много пъти жури на музикалния фестивал – „Кръстопът на Музите“. Как ти се струват младите изпълнители?

Този фестивал беше преди с името „София Пее“. Но след като стана собственост на други  организации, се създаде фестивала „Кръстопът на Музите“ от моя вече починал близък приятел – Томи Йовчев . Това стана възможно заедно с читалище „Св. св. Кирил и Методий“, където той  дълги години беше председател. От там са излезли доста изпълнители, които след това славеха България на международни конкурси. Това  показа, че този фестивал  винаги е имал и ще има своята изключителна стойност за подкрепа на младите талантливи изпълнители. Мога да кажа същото и за редица други конкурси: „Път към славата“, „Звездици за Лора“, „Малки звездички“, „Короната на Търновград“ и „Северно сияние“. Има също един изключителен конкурс в Панагюрище – за патриотична песен. Това са уникални  конкурси, на които  съм имал възможност да журирам.

Един прекрасен конкурс, на който миналата година бях специално поканен от Веселин Маринов – това е „Полските щурчета“ в град Полски Тръмбеш, където бях председател на журито. На площада бе издигната една прекрасна сцена, с невероятно осветление и озвучаване. Така младите изпълнители могат да се почувстват стойностни и големи звезди. Това са конкурси, на които за съжаление държавата не обръща внимание, а точно тук е моментът да се откриват таланти .

Ако имаше власт, какво би променил в музиката? Има ли нещо, което не ти харесва сред изпълнителите?

При всички положения, тези които имат много власт, по-някакъв начин си измиват ръцете, като казват: „Всичко, което е свързано с музиката и с творците, е в частни ръце и нямаме право да се бъркаме, да даваме мнения и препоръки, и да нареждаме“. Тоест, по този начин, те дават възможност да  се продължава това нещо, което се случва и до днешни дни. Ако ти си близък до определен кръг, който държи група от телевизии  и група от радиа, ти ще имаш своето музикално място. Ако обаче, не си близък, просто можеш да не си хвърляш парите на вятъра да правиш песни, защото създаването на една песен, е един много скъп продукт. Музика, текст, аранжимент, студио, смесване – това са изключително скъпи неща и изпълнителите търсят за тях спонсори. Ако имах възможност, бих направил така, че нещо да се промени, да има уважение към хората, които искат достойно да завършат своя творчески път. Непрекъснато щях да търся механизми, с които да помогна на младите таланти да изгреят и да се види тяхното можене.

Какво правиш през свободното си време?

Нямам тази възможност – да имам свободно време! Освен това, трябва да завърша и своята докторантура. По новите изисквания не мога да бъда само доцент. От 2006 г. аз съм доцент, но по новите изисквания, трябвало да бъда доцент-доктор, затова ми предстои приключване на моята докторантура.

Другото, което ме очаква, това са много творчески изяви с групата и създаване на нови песни и ново творчество. Мисля, че няма да имам много време за почивка, но пък от друга страна почивката  ме зарежда с много  енергия  и може би след като приключи семестъра  и  „Като две Капки вода“, ще намеря поне малко време за отдих. Но тогава ще започнат и летните конкурси – това пък за мен е едно голямо удоволствие – да следя кой как се развива.

Някога би ли направил голям концерт или да организираш такъв, заедно с твои колеги?

Не някога, а съм правил и продължаваме да правим участия в сборни концерти. Нашата мечта е по случай юбилея  40 години от създаването на група „Трик“  да направим един голям концерт, с  които да ознаменуваме това събитие. Разбира се, юбилеят  е през цялата  година. Отворени сме винаги за всякакъв вид покани от различни институции – дали ще са държавни или частни, няма значение. По този начин можем да осъществяваме всичките си проекти.

Правил си  много благотворителни каузи за деца в нужда.  Знае се, че вие, светските личности, помагате чрез различни кампании. Според теб държавата обръща ли им достатъчно внимание?

Още по времето на комунизма и след това – така наречената демокрация, та чак  до наши дни, ние сме откликвали и сме имали безброй наши участия, които бяха благотворителни. Те са били за деца в нужда, със здравословни проблеми и за възрастни хора. Участвали сме дори без да знаем  и в едни измамни кампании, след които  някои хора, изведнъж се видяха в милиони.

Преди много време, бяхме  направили няколко концерта, където участвахме елитни български изпълнители, за да помогнем на нуждаещи се хора. Чак след време разбирахме, че сме  хвърлили по няколко чувала с пари и всичко е заграбено. Лошото е, че ние не ги знаем кои са измамниците, а тези хора, които наистина са имали нужда от помощ, нищо не са получили.

Какви съвети ще дадеш към младите  ако  искат да бъдат успешни в музикалния бранш и добре представителни?

Аз нямам право да давам съвети, мога да дам само препоръки. Всичките млади хора знаят моята визия от конкурсите – че техният талант трябва да блесне  и че трябва да бъдат подкрепяни. Талантът трябва непрекъснато да се поддържа и развива.

Винаги са им казвал: Работете, не спирайте да си развивате идеите и да си реализирате мечтите, защото за вас това е важно!!!

Никола Тодоров