ДО
Г-ЖА ЗОРНИЦА СТРАТИЕВА
ДО
Г-ЖА МИРОСЛАВА ПЕТРОВА
ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В
47-мото НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Мерки за защита на вековните гори в Република България, които са обект на дърводобив
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТРАТИЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТРОВА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДУНЧЕВ,
На официалната страница на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на Република България открих Ваш въпрос до министъра на земеделието г-н Иван Иванов и като един обикновен лесничей, с тридесет и девет години трудав стаж, изцяло в областа на инвентаризацията на горските територии и горскостопанското плониране, реших да Ви представя мое становище по повдигнатите от Вас въпроси.
Искам да подчертая, че зад мен не стоят политически партии, фондации, финансирани с балгарски или чужди финансови средства, сдружения, компании, стратегически инвеститори и каквото и да било друго юридическо лице. Зад мен стои името ми, стоят колеги и приятели съмишленици, сравнително дългият ми трудов стаж и загрижеността към българската гора, но от страната на тези, които желаят тя да баде жизнена, здрава, производителна, осигуряваща биологично разнообразие, в рамките на природосъобразно, равномерно и постоянно ползване.
Това последното, е в основата на устойчивото стопанисване на горите, което осигурява едновременно ползи за човечеството и запазване на биологичното разнообразие и климатичната устойчивост на планетата, и е практика от повече от 300 години.
Колегите Стратиева и Дунчев са учили за тези неща, издържали са изпитите си по Лесовъдство и Лесоустройство, и би трябвало да се позоват на науките, която са учили, а не на модерните напоследък в страната ни манипулативни теории за „изсичане на горите“ и нарушаване на тяхната устойчивост.
Внимателно се запознах с Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и за опазване на дивата флора и фауна, но не можах да открия в нея текст, който да задължава която и да е от страните членки да отделят минимум 10 % от горите си „под строга законова защита“.
От текстовете става ясно, че по смисъла на чл. 1 от директива 92/43/ЕИО, типове естествени местообитания от интерес за Европейския съюз са местообитанията, намиращи се на територията на съюза, които са застрашени от изчезване в техния естествен ареал, или имат малък естествен район на разпространение вследствие на тяхното намаляване или поради ограничения си по същество ареал, представляват изразени примери в алпийския, атлантическия, континенталния, макаронезийския и средиземноморския биогеографски район.
Приоритетни типове естествени местообитания означава типове естествени местообитания, застрашени от изчезване, на територията на Съюза.
Състояние на запазване на естествено местообитание означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове, които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията на Общността.
Състоянието на запазване на едно естествено местообитание се счита за „благоприятно“, когато неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, налице са необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще, и състоянието на запазване на характерните за него видове, изразяващо се в съвкупност от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, е благоприятно.
Състоянието се счита за „благоприятно“, когато въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект, естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и е налице и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид.
Съгласно чл. 2 от Директивата, същата има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите. Директивата има за цел запазването или възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността, като мерките, взети в изпълнение на директивата, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.
За териториите на нашата страна естествените местообитания на растителните видове не са застрашени от изчезване или намаляване и тези видове са жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължат да бъдат такива в дългосрочен аспект, като естественият район на разпространение на тези видове нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и са налице и вероятно ще продължават да бъдат налице достатъчно големи местообитания, което може в дългосрочен аспект да поддържат популацията на тези видове.
Единствено притеснение буди фактът, че се наблюдава постепенно намаляване на населението в страната ни, а от там и възможността да се осъществява многообразието от ползване на горските ресурси, дървесни и недървесни. Това намаляване на населението се дължи и на факта, че постепенно се ограничава възможността собствениците и ползвателите на гори да ги ползват съгласно установените лесовъдски правила и да развиват горска промишленост като такава.
„Горите във фаза на старост“, които са част от Горите с висока консервационна стойност, обект на цитираната от Вас заповед № РД 49-196/21.05.21 год., съгласно чл. 44, ал. 7, изречение второ от Наредба № 18/07.10.15 год. за инвентаризация и планиране в горските територии, се определят от сертифициращ орган при извършване на горска сертификация.
Съгласно чл. 20 от Закона за горите горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти и се извършва от независими, недържавни сертифициращи органи. Със сертификата се удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи.
Вие, като членове на законодателния орган на страната, трябва по-добре от мен да знаете това, а и като мен, като всички граждани на страната, да зачитате тези правила.
Няма опасност от компрометиране на типовете горски местообитания, като това е по-различно само за появилите се като пионерни видове бял и черен бор, които в резултат от естествената смяна на дървесните видове, постепенно преминават към чисти или смесени насаждения от естествените за местообитанието видове, което в никакъв случай не може да се приеме като влошаване на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания. Напротив по този начин, благодарение и на стопанисващите горите, постепенно се преминава към т.н. наречената „нормална гора“ или още по-добре, към изборно стопанисване на горите, там където е възможно, и което е най-доброто постижение на лесовъдската практика, което води на практика към „вечна гора“.
Ако някой счита за вярно обратното, ще трябва да вложи огромно количество сили и средства за да спре естествената смяна на тези дървесни видови, като освен всичко друго, това ще бъде напълно непрофсионално.
По силата на Конституцията на Република България, ние трябва да се грижим за опазването и възпроизводството на горите, които в крайна сметка вървят ръка за ръка. Там където липсва грижата на човека, когато човекът не се притече на помощ на страдащите гори, тях не ги очаква нищо добро. Ярък пример за това е резерватът „Бистришко бранище“. Нападна го корояд и не разрешиха на лесовъдите да го спасят. Стигна се до пожар и до залесяване. Залесяване с фиданки, които не са от същото място. И разбира се в залесяването участваха много „загрижени“ за гората хора, но разбира се загрижени пред телевизията. Там в телевизията и под прожекторите има много герои.
Смятаме, че е по-добре да си възобновяваме горите навреме и със семена от същата гора. Трябва да правим това което пише в учебниците по които учат всички, да направим гората да е по-устойчива, по-красива, по-здрава и да ни дава много и най-различни доходи. Другото е нови „бранища“, а от къде идва тази дума знаем всички.
Грижата за старата гора трябва да е като грижата за хората. Грижата за възобновяването трябва да е като грижата за новите поколения. Грижа в детската градина, в училище, в университета, на работното място, в старческия дом. Грижа за гората през целия й живот, вкл. и най-вече за възобновяването й.
На запознатите с темата е известно, че пре поледните 5-10 години горите влошават своите основни качества. Намалява тяхната производителност. Намалява техният прираст, и общ и средногодишен. Влошава се сортиментната им структура. Отново започва да се влошава разпределението им по класове на възраст. Колегите Стратиева и Дунчев много добре знаят за какво става въпрос, че това е в резултнат на застаряването на горите, и е крайно време да престанат с манипулирането на обществото години наред. Ще дойде ли ден, в който някой ще се извини за онази антиреклама с националния трибагреник.
Когато една гора се остави на произвола на съдбата, тя рано или късно пак си отива. Може да не е в нашия живот, но във всички случаи в живота на някой от нашите наследници. После пак ще стане гора, но по-трудно. Първо капинаци и трънаци, и след време, като гори. Така е, но със съответните загуби. Дървесината е биологично злато и не трябва да го превръщаме в биологичен пиринч. Несеченето на гората може да стане по-вредно от прекомерно силното й сечене.
Правил ли е някой сериозни проучвания какво е биоразнообразието в младите, средновъзрастните и старите гори поотделно. Правени ли са изчисления колко кислород губим от старите гори и колко печелим от по-младите. Правил ли е някой изчисления колко въглерод поглъщат младите и колко въглерод поглъщат старите гори. Или те по-скоро правят обратното, произвеждат въглеродни емисии. Кой причинява промените в климата и кой ги ограничава. Сложни теми.
Убеден съм, че младите гори произвеждат повече кислород, повече свежест, повече и по-качествена дървесина, която няма алтернатива като възобновяем източник във всяка област от човешкия живот. Съвременният свят е свят на електрониката и модерните технологии, но правили си някой сметка къде и как ще загробим нейните отпадъци. А дървесината и хартията, когато стават отпадък не замърсяват, където и да са попаднали. Просто отиват там от където идва храната за следващите, млади гори. И така до безкрай. Без токсини, без лоши миризми и без замърсяване.
Стратегията на Европейския съюз за биологичното разнообразие предвижда да бъде въведена забрана за изсичането на гори за набавянето на дървесна биомаса за производство на енергия, но в същото време въвежда принципа на т. нар. „каскадното използване на дървесината“, с което се предвижда тя да се използва многократно, преди да стигне до сметищата. Първата й употреба според европейските планове е за висококачествени продукти на основата на дървесина, като строителни материали или мебели, а когато се износят, жизненият им цикъл да се удължава. Едва след като станат негодни за това, за което са направени, ще се търси смяна на предназначението им, а след това и рециклирането им. Чак след това дървесината ще може да се използва за производство на биоенергия, като ще се превръща в брикети, пелети или биогаз. Тя ще се изхвърля само ако не е подходяща за никоя от другите цели.
Добра държава се прави с промишленост, с работни места и с добавена стойност. Тази гора, която притежаваме всички има какво да ни даде, ако я използваме разумно и целесъобразно. Можем да я съхраним, като едновременно с това я ползваме.
Да се върнем пак на старите гори. В кампанията за отделяне на „гори във фаза на старост“ се отделиха над 100 000 хектара гори, които да бъдат „гори във фаза на старост“ и „представителни образци“, в които да се забранят всички сечи, вкл. и отгледни и санитарни.
В обсега на тези категории попаднаха изключително добри насаждения, отговарящи за изборно стопанисване. Изборната гора е на практика „вечна гора“. Най-доброто, което лесовъдството е постигнало в своята практика. Там попаднаха и иглолистни горски култури, създадени покрай пътищата от републиканската пътна мрежа. Попаднаха и издънкови и тополи гори.
Ако все пак колегите от НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ решат да помогнат за опазването на горите и за изпълнение на Стратегията за биологичното разнообразие и на Зелената сделка, нека да помислят и да се погрежат за т.н. „гори върху земеделски земи“. Между тях има от всички видове, включително и вековни гори.
Изсичането на тези гори в страната започва да придобива огромни размери. Близо 4 милиона дка гори, представляващи естествени иглолистни и широколистни гори, широколистни издънкови гори и гори, създадени от поколения лесовъди и граждани на страната, са застрашени от изчезване под формата на почистване на мери и пасища, и на отсичане на отделно стоящи дървета в земеделските земи.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТРАТИЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТРОВА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДУНЧЕВ,
Ако сте честни и чисти във Въшите помисли, препоръчвам Ви да положите усилия от Ваша страна, от страна на законодателната власт, да оставите лесничеите да се грижат за гората така, както пише в учебниците по които аз и Вие сме учили, да създадете условията за развитие не само на горскато стапанство, но и на горската промишленост, да създадете условия да се преустанови с посегателството върху т.н. „гори върху земеделски земи“, дори ако за това е необходимо да се предприемат действия за промяна на няколко закони.
Илия Ангелов
Каква е вашата реакция?
