Пожар изгори 15 декара тръстики в защитена зона Дуранкулашко езеро. Това се случи на 5 февруари, дни след като отбелязахме Световния ден на влажните зони.

Посегателствата върху тези места са непрекъснати – опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.

Само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас – Драгоманското блато (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и “Калимок – Бръшлен”.

Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година.

Какво причиняват пожарите

Защитените влажни зони са важни, както заради растителните видове, които виреят там, така и заради животинските и най-често заради птиците, които ги използват като места за отдих по време на миграция, за зимуване или за гнездене. При пожар:

  • загиват много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.
  • в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови в достатъчно количество и така много птици могат да останат без места за гнездене.
  • пепелта може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.
  • нарушава се баланса в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комари, а в същото време косенето на тръстика, ако се прави по план, може да е полезно за екосистемата
  • още по-сериозни са щетите в преходните зони – пасища и прилежащ екотон, защото там живеят животните, които не могат да избягат – като костенурки, дребни бозайници и др.

 

Много от влажните зони, срещу които има ежегодни посегателства, са под няколко защити – като Натура 2000 зони, като защитени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като важни за опазване с оглед подписаната конвенция.

И все пак много важни за биоразнообразието места у нас все още нямат необходимата защита. На този фон припомняме, че една от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора “Околна среда” е именно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа “Натура 2000” със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Това важи за 194 от общо 229 територии.

Видео от пожара на 5 февруари : https://youtu.be/DLwBSwciZ0w

Подробности защо са важни влажните зони и как посегателствата върху тях увреждат цялата екосистема тук

За контакти: Андрей Ралев, СДП „Балкани“

Тел: 0884268552

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България, Грийнпийс България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org