„Жалко е, че 30 години след началото на прехода не успяваме да създадем независими институции, които да действат в публичен интерес, без да има съмнения в някакъв партизански уклон, който те следват.“

Това каза в интервю за БНР политологът доц. Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

„България не страда толкова от масово, широко разпространена корупция на ниските нива. И това го има, но това, което е по-притеснително в България, е безнаказаност на хора, които са на високи постове и които минават под или над радарите на институциите, които трябва да се грижат за тях“, коментира Смилов в предаването „Преди всички“.

Според него не може да се говори за война между институциите, а за напрежение между важни фронтове. Такъв тип напрежения водят до впечатления у гражданите, че институциите се занимават повече със себе си, отколкото с реалните им проблеми.

Относно механизмите на европейски мониторинг спрямо страната ни Смилов посочи, че „малко е трудно да се постигне нещо повече от това, което се прилага спрямо България“.

Във връзка с институционалните промени и реформи, заявени от управляващите доц. Смилов изтъкна, че има политическо мнозинство, което стои зад това, остават технологично време и процедури, но истинското предизвикателство ще дойде после, когато ще се мерят реалните резултати.

„Това ще бъде истинският тест за мен.“

„Да се смени атмосферата, духът, начинът на работа в тези институции, което ще отнеме малко повече време, но е реалният резултат, който би трябвало да преследваме.“

По темата с исканата оставка на главния прокурор и предлагания от Иван Гешев одит, който ЕК да извърши на работата на специализираното правосъдие, Даниел Смилов посочи:

„Ако не е чисто пиар ход, то е някакъв ход да се печели време. Г-н Иван Гешев не вижда аргументите за своята оставка и търси някакъв мониторинг. Този мониторинг беше вече проведен – миналата година имахме три парламентарни избора и един президентски. Те бяха спечелени от мнозинства, които са убедени, че той не си върши работата.“

Наказателната политика на Гешев има сериозен дефект – не може да убеди обществото, че се действа с един и същи аршин, смята политологът.

„Има нужда от промяна в политиката, която води тази институция в посока убеждаване на обществото, че се действа с един и същи аршин.“