България и Република Северна Македония се договориха за употребата на краткото име на югозападната ни съседка – Северна Македония. Това обявиха премиерите на двете страни Кирил Петков и Димитър Ковачевски на срещата им в Скопие, определяна като опит за възстановяване на доверието между тях. Това е ключовата договорка от срещата.

На 25 януари ще има среща на двете правителства. Всяка седмица ще има заседание на работни групи, а до 60 дни столиците на двете страни ще се свържат със самолетна връзка. Авиолинията София-Скопие е функционирала от 2007 г. до 2009 г. и е закрита поради липса на пътници. Тя най-вероятно ще бъде дотирана, поне в началото, от държавата. До 60 дни югозападната ни съседка ще изпрати свой посланик в България, какъвто няма от няколко години.

Двамата премиери се ангажираха с решителни действия и мерки срещу говора на омразата срещу България, какъвто има в Република Северна Македония. И не на последно място – бяха договорени още четири работни групи към Историческата комисия, които да заседават всеки месец и от които се очакват реални резултати.

Петков се срещна и с президента на РСМ Стево Пендаровски, с политици от опозиционните и управляващите партии.

С прегръдка – така започна срещата между премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски с обещание да бъде възстановено доверието.

Двете страни се договориха за краткото име на страната.

“Днес се договорихме, че България ще използва късото Северна Македония и по-дългото Република Северна Македония. Това значи, че България вече няма да спира краткото име на страната в нито един международен процес и в ООН. В същото време РСМ чрез МВнР изпрати вербална нота до ООН за употребата на нашето дълго и късо име. И двете имена са еднакво валидни. Това е доказателство, че няма да има никакви териториални претенции към България”, каза Ковачевски.

Изпращането на нота до ООН, в което да бъде уточнено, че Северна Македония се отнася до политическия субект, а не до географския регион, част от който е и в България, беше едно от ключовите искания на София, записано и в Рамковата ни позиция от 2019 г.

“Благодаря за нотата. Северна Македония, спокойно мога да го кажа, искам да поздравя и министрите на транспорта. Ясно заявяваме, че линията София-Скопие ще бъде реалност, до 30 дни ще имаме точните специфики, до 60 дни тази линия ще бъде работеща, когато даваме възможност на хората от нашите две държави свободно да пътуват, да правят бизнес, връзките, коридор 8 да станат приоритет – всички ще спечелим много”, уточни Петков.

Самолетната линия, която функционира в периода 2007-2009 г., беше закрита поради липса на пътници.

Петков и Ковачевски обещаха да финализират действията по разкриване на граничния пункт “Клепало” между Струмяни и Берово.

Трябва да финализираме и Договора за трансгранично сътрудничество до 2023 г. За откриване на КПП Клепало, това ще улесни туризма, търговията и връзката между двете страни, каза Ковачевски.

Договорено е до 25 януари да бъдат уточнени работните групи, които да ускорят сътрудничеството в икономиката, образованието, инфраструктурната, транспортна, енергийна свързаност, евроинтеграцията на Скопие.

“Следващата среща ще е на 25.01 и всяка седмица оттук нататък една от групите ще се среща с ясни цели, ясни резултати, така че да покажем на нашите народи от двете страни, че добросъседството има вече практически измерения, не само на ниво политически изказвания, на ниво реални резултати, бизнеси работещи заедно, на ниво пътуване от София до Скопие за 20 минути”, каза Петков.

Премиерите не отговориха ясно на въпроса: ще работят ли за промяна на структурата, състава и начина на работа на историческата комисия, както предложи външният министър Буяр Османи. Надяват се тя да заработи в нов контекст на доверие.

“Когато сме сложили историческата да бъде една от пет комисии, дори и въпросите, които още не са доизяснени, ще бъдат в много различна среда, среда на конструктивни действия”, каза българският премиер.

Според Ковачевски тази комисия има свой план за работа и въз основа на направеното от тях и техния план за работа, техния дневен ред, трябва да информират какво са договорили въз основа на фактите и методологията, по която работят историците.

Кирил Петков ясно обяви, че България не се отказва от своите искания, потвърдени и на Консултативния съвет: за вписването на македонските българи в Конституцията на РСМ, за спиране езика на омразата, историческата фалшификация.

“Както и аз изявих това мнение от парламентарната трибуна, така и днес, ние обсъдихме всичките тези въпроси по съществуващите позиции, препотвърдихме тези позиции, но в надграждащия елемент осъзнахме, че тези специфични въпроси трябва да бъдат решени”, каза Кирил Петков.

В среща с Буяр Османи външният министър Теодора Генчовска отново е повторила позицията на София: очакваме гаранции за трайното и необратимо изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство.

“За нас е от ключово значение да се прекрати говорът на омразата, като разчитаме на Вашата помощ правата на българите, които живеят в Република Северна Македония, да бъдат защитени в рамките на конституционния и правов ред в страната”, каза Генчовска.

По-късно премиерът Кирил Петков се срещна и с президента на югозападната ни съседка Стево Пендаровски.