Петя Алтимирска е председател и съосновател на сдружение “КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията” и „Гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България“. Тя е граждански активист, отдаден на каузата за защита на животните. Активен деец в кампанията за забрана на фермите за кожи, срещу индустриалното животновъдство и насилието над животни.

Йордан Кошев e доктор по зоология и главен асистент по Екология и опазване на екосистемите в секция „Мониторинг и екологичен риск“ в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. Притежава 20 годишен опит в консервационна биология, проучване на екологията и поведението на бозайници. Член на Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS).

 

Повод за нашия разговор е нуждата от промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, свързани със забрана на отглеждането на животни за ценни кожи.

 

Нашите гости засегнаха широк кръг от проблеми свързани с тази индустрия и по-специално в отглеждането на американската норка у нас. Мотивите за законови промени са свързани най-общо със следните проблеми:

 

  • Норките са чужд инвазивен вид, който няма естествени врагове в нашата природа и те оказват вредно влияние върху биологичното разнообразие и селскостопанските животни в населените места.
  • Отглеждането на норки и въобще животни за ценни кожи е голям замърсител на околната среда. Екологичният отпечатък на 1 кг.произведена козина от норки се равнява на 1250 км предвиждане с автомобил.
  • Икономическите ползи за обществото са незначителни, като единствената съществуваща ферма у нас работи на загуба от създаването си, а работещите във фермата са между 30 и 50 човека.
  • Обществените нагласи показват, че 81% от пълнолетните българи не подкрепят убиването на животни само заради техните кожи. 63 % смятат, че тази дейност трябва да се забрани.
  • В Европа 20 държави са въвели забрани или постепенно премахват фермите за  ценни кожи, а над 1500 световно известни марки са се отказали да използват животинска козина.
  • Отглеждането на животни за ценни кожи е научно доказан риск за общественото здраве. След 2020 г. стана ясно, че норките лесно и бързо се заразяват със SARS-CoV-2, след което могат да предават заразата, в това число и нови мутирали варианти, обратно на човека. Заразени животни са установени вече в 469 ферми за норки в 12 държави. Унищожените норки само заради COVID-19 са около 20 милиона. Към декември 2020 г. са регистрирани най-малко 4 000 случая на COVID-19 при хора с вариант на вируса от норки.
  • Съществуването на ферми за норки в България и начинът на тяхното отглеждане е в пряко противоречие със Закона за биоразнообразието, Закона за защита на животните и Наредба 2 от 2009 г. за условията на отглеждане на косматия и пернат дивеч.
  • Невъзможността за ефективен обществен контрол във фермите за кожи е причина за съмненията, че се неглижират много от съществуващите проблеми, засягащи хуманното отношение към животните, рисковете за околната среда и рисковете за общественото здраве.

 

Петя Алтимирска заключи, че отглеждането на норки в България е значителен и ненужен риск за общественото здраве, не е хуманно към животните и е вредно за околната среда и биоразнообразието. Тя призова за прекратяване на развъждането на норки в най-кратки срокове, както и за повече зачитане на моралната и етична позиция на българските граждани по този въпрос.

Д-р Йордан Кошев допълни, че е необходимо политиците да се вслушат в гласа на учените, защото положителни становища относно законопроекта са изпратени от Софийски университет, Национален природонаучен музей, Институт по биоразнобразие и екоистемни изследвания, Центърът за оценка на риска по хранителната верига към МЗХ и др.